Дабко Устагенчов чертае проекта на Видинската катедрала

Дабко Устагенчов, синът на Първомайстор Генчо Кънев, изготвя проекта за Видинската катедрала „Св. Димитър“. Любопитна подробност, откриваме в една негова статия, озаглавена „През последните години на Антим I /Бележки и спомени/, публикувана в сп. „Духовна култура“ /1937 г./. По сведения на Д. Устагенчов, през пролетта на 1885 г., когато Варненската катедрала „Св. Успение Богородично“ /1882-1886/ била „изправена до покрива“, във Варна пристигнала „делегация“ от Видин, която трябвало да изучи проекта и поемните условия на катедралата, и да влезе в преговори с нейния майстор уста Генчо Кънев за въздигане на такава църква и във Видин. Но понеже общината в крайдунавския град не разполагала с достатъчно средства, възложили на уста Генчо да изготви и представи „проект с 1/12 по-малък от Варненския“ и „значително опростен“. Припомняме, че проектът на Варненската катедрала е дело на арх. Маас от Одеса и „обемал основа, преден фасад, страничен фасад и разрез, без никакви поемни условия, изчисления, сметки и пр.“. За постройката на храма поканили уста Генчо от Трявна. Дълго време уста Генчо се опитвал да начертае искания от видинчани проект, но все не одобрявал скиците си, отбелязва Д. Устагенчов. Най-накрая възложил на сина си да копира проекта на Варненската катедрала „Успение Богородично“ - „12 % намален“. „Тогава аз имах твърда ръка, рядко търпение, т.е. умеях да чертая и рисувам“, пише Дабко. И след „усилен труд“, завършил работата без недостатъци. Тя се състояла от „план, преден фасад и разрез“. Уста Генчо останал доволен и възложил на един дърводелец да скове от „тънки и гладки“ дъски, специален „ковчег“, който да побере целият проект, „залепен на отделни кори“. Той бил предназначен да се носи на ръка, а не да се изпраща по пощата. През есента на 1885 г. Дабко, занесъл готовия проект във Видин, но предвиденото за Димитровден събрание на църковната комисия, „не могло да стане“. Той не получил и заплащане за изготвения проект, нито му било платено за пътните разноски.

Основният камък на Видинската катедрала, която е третата по големина у нас, след „Св. Александър Невски“ в София и „Св. Успение Богородично“ във Варна, бил положен на 10 февруари 1885 г., но се смята, че строителството започнало едва през 1889 г., заради изострянето на политическите отношения със Сърбия. Градежът бил прекъсван на два пъти, а през 1890 г. уста Генчо починал „скоропостижно“ и не успял да я довърши. Строежът бил продължен от различни италиански майстори, като Антоний Батистута, който издига стълбовете в наоса, а Бартоло Клева, иззижда балдахиновите сводове. Строителството на Видинската катедрала продължава 11 години, а първата литургия се състояла на 26 октомври 1900 г.

 

Галина Иванова

Видинската катедрала "Св. Димитър", 1926 г.

Варненската катедрала "Успение Богородично"

Дабко Устагенчов,
синът на Първомайстор Генчо Кънев