Аврам Чальовски – българският Форд

Вестниците през 20-те години на XX век наричат Аврам Минов Чальовски „Българският Форд“ заради неговото невероятно издигане от аргатин и овчарче до крупен индустриалец и банкер. Съселяните на момчето с уважение го наричат „звезделия“, за да подчертаят, че е целунат от съдбата. Самият Чальовски не се чувства богоизбран. В края на живота си той казва пред своите близки: „Ако не посееш нещо, няма да пожънеш нищо!“. Днес за човека, който основава шоколадовата индустрия в България, се знае много малко. Аврам тръгва от нищото. Историята на правенето на неговите милиони трябва да влезе в летописа на т.нар. патриоти индустриалци, които превръщат България през 30-те години на XX век в държава с цветуща икономика.

„Да се пише книга за мияците и да не се спомене името на най-крупния индустриалец, чадо на реканския край, считам за голем, непростенъ грехъ. Съ долните няколко реда, адмирирайки беловласия индустриалецъ целя не толкозъ на похвалните слова, колкото да изтъкна на днешното и бъдещо поколение, какво е сторилъ единъ макаръ и нешколуванъ, но природно надаренъ умъ, какъвто притежава галичанина Дедо Аврамъ Чальовски, който съ своите предприятия е гордостъ не само на племето мияци, но и на цялата ни българщина“ [Трайчев, Г. Книга за мияците. София: печатница П. Глушков, 1941, с.262].

Един от най-значимите български индустриалци и виден дарител – Аврам Чальовски е роден през 1854 г. в с. Галичник /дн. Република Северна Македония/. В края на XIX в. това е селище с изцяло българско население, чиито жители изкарват прехраната си предимно със зидарство и овцевъдство. Аврам израства в бедно семейство, не получава образование и още от най-ранна възраст започва да работи, за да допринася за семейния бюджет. През тези ранни години той се захваща с разнообразни дейности – дървосекач, пастир и зидар. Така посреща и Освобождението на българските земи, макар Галичник да остава в пределите на Османската империя. Около 30-тата си година Аврам решава, че скотовъдството не е неговото призвание, нито би успял да се развие  в родното си село, затова поема към Княжество България. Столицата на новоосвободеното Княжество България става притегателен център за много бежанци и преселници от Македония. Такъв е изборът и на младия Аврам и от тук започва неговият труден път към успеха. В София той няма роднини и не разполага с много средства, но пък разчита на своето трудолюбие. Спи по тавани и мазета, не си дояжда, чиракува в бакалия, късно вечер мие чинии в кръчми, а рано сутрин нарамва гюмовете да продава боза по улиците. В още несъбудена София той се провиква по улиците: „Хайде на сладката, резлива боооза! За стотинки цял литър! На бозатааа!“. Известният наш дипломат и историограф Симеон Радев си спомня в своите ранни мемоари за мъжа от Галичник: Той беше изключително трудолюбив. Не познаваше умора и никога не подгъваше крак да си почива. Живееше скромно, макари и богат, не познаваше хваленето. Беше човек на действието!

Каквото успее да припечели, той търпеливо заделя, главната му мечта е да има свой собствен бизнес. Щастието му се усмихва и той успява да припечели достатъчно, за да си купи кон и строителни материали, и през 1898 г. изгражда мелница с помощта на първия си работник. Скоро към мелницата той изгражда и малка работилница, в която произвежда локум и боза. По това време се сдобива със стара и много добра рецепта за производство на тахан халва. Предприятието е разширено и модернизирано и прераства във фабрика, първата фабрика за производството на тахан халва в България. Започва да преработва сусам и да произвежда качествено сусамово масло, както и други захарни изделия, като какао и шоколад.

Богатството му започва да расте и през 1929 г. Чальовски отваря и втора фабрика в Бургас /дн. „Победа“ АД/. След като купува от гърците Яни Граменидис и Трендафил Теодосиу две сладкарски работилници, на тяхно място открива фабрика за захарни изделия, която освен с характерните за Аврам захарни продукти, е известна и с производството си на популярното за времето олио „Вега“, което дълги години държи първо място за високо качество у нас. Неговият млечен шоколад „Пчела“ се превръща в любимо лакомство за българските деца. Двете предприятия в София и Бургас работят под името „Индустриална къща за производство на захарни изделия, растителни масла, тахан, какао, шоколад, бисквити, карамел и пр., основана в 1898 г. от Аврам Чальовски“.

През 1936 г. той открива трети клон на фирмата си на гара Искър, за растителни масла, глюкоза и нишесте, оборудван изцяло от Германия. Пръв на Балканите той произвежда мляко и яйца на прах.

Чальовски е далновиден бизнесмен и знае, че за да е различен от конкурентите си, трябва да заложи на две неща – качество и затваряне на цикъла на производство. Той прави именно това. Държи да работи с качествени суровини, които да бъдат обработвани с модерна техника. За да може да реализира възможно най-висока и чиста печалба, Аврам се опитва да подсигури почти цялата материална база за своята продукция. Построява бъчварски цех за амбалаж и собствена печатница за етикети и рекламни бланки. Фабриката в Бургас има собствена жп линия, водоизточник, електроцентрала с дизелов мотор, кравеферма, две рафинерии, инсталация за производство на кондензирано мляко. По този начин почти целият цикъл на производство е под негов контрол. Неговите фабрики са едни от най-модерните за времето си.

Производството на индустриалната къща получава множество отличия от международни панаири и изложби. През 1906 г. получава сребърен медал в Милано. Пак през същата година предприятието е наградено със златен медал в Лондон. Следват грамоти в Атина, Солун, Пловдив и др. Показателен за високото качество на продуктите е и фактът, че през 1938 г. прочутата фабрика е удостоена с прескрипт, който гласи: „Придворен доставчик на захарни изделия и растителни масла“ – най-високото признание за дейността на Чальовски.

Бизнесът на Чальовски се отличава и с особеното внимание, което той дава на своите работници. В Бургас предприятието има работнически общежития, безплатен стол, а работниците получават безплатен сапун, олио, месо. Вероятно за пръв път в България дава в края на годината 13-та заплата, а освен нея и още половин заплата за Великден. Предприемачът редовно отпуска и заеми на работниците си, особено на младите семейства, които след това, също така редовно, опрощава.

Чальовски има максима в живота и тя е: „Когато получаваш, трябва да даваш, що на когото трябва!“. Затова всичките му дарения са насочени към църкви и манастири, които поддържат българския дух, и към хората, с които работи.

Колкото „Дядо Аврамъ“ всецяло да се е отдалъ на индустрията, все пакъ не е забравилъ и не забравя своя дългъ към ближния си – всеки страдащъ намира утеха въ неговия домъ. Днесъ отъ неговото предприятие се препитаватъ ежедневно около 1000 души. Това се цяло селище от 200 къщи, по 5 души отъ къща – 1000 души. Това са работници и служащи въ 9-те магазина и фабриките, от които 5 – въ София, 3 - Бургасъ, 1- Пловдивъ. Дядо Аврамъ е билъ винаги отзивчивъ и съ своята благотворителность къмъ книжовни предприятия. Така това мияшко чедо прави честь не само на племето си, но и на цялата ни нация. Хвала и честь на дядо Аврама Чальовски!

И до днес на ул. „Отец Паисий“ № 41 е запазена сградата на централната му фабрика и негов дом, построена от известния архитект Георги Фингов през 1908 г. Сградата е обявена за паметник на културата с местно значение в „Държавен вестник“, брой 40 от 1978 г. /№494/. Къщата съчетава духа на сецесиона и средиземноморския стил и привлича вниманието с карамеления тон на фасадата, тъмношоколадовите дограми, капаци на прозорците, балконски врати и портал, както и с белите си декоративни фризове и елементи. На две красиви гранитни пана, рамкиращи входа, в златисто на френски и български език е изписано: „Първа балгарска фабрика, основана в 1898 г. за тахан и разни захарни изделия, халви, шоколади, бонбони, локуми, какао и бисквити, разни деликатеси – Аврам М. Чальовски“. През 1918 г. в този дом Аврам Чальовски се установява със семейството си. Семейството му живее скромно и не демонстрира богатство. За разлика от много други индустриалци той не само че не парадира с нов автомобил или имот, и не строи вили в Чамкория /дн. Боровец/, но и превръща част от дома си в музей на родовата памет с домашен параклис с резбован иконостас и прекрасни икони, „оръжейна стая“ с изключителни експонати, нумизматичен кът, етнографска стая с македонски народни носии и патриотическа стая.

За т.нар. „патриотическа стая“ тревненският резбар Генчо Марангозов извайва десет скултрури на български ханове и царе от Първо и Второ българско царство върху резбовани конзоли с митологични мотиви, 10 барелефа, изобразяващи сцени от българската история, 17 портрета на наши възрожденци и революционери, както и портрети на руския император Александър II, на княз Батенберг и на царете Фердинанд и Борис III. Дело на Генчо Марангозов са и две пана: на едното е изобразено сключването на договора между Генчо Марангозов и Аврам Чальовски. Всички работи на Марангозов са били предадени като „готова поръчка“ на 1 май 1920 г. по списък, като в договора пише, че са „за къщата на поръчителя на ул. „Отец Паисий“ 41 в София и са изпълнени по диктовката на Идеатора /Господаря/ А. М. Чальовски“. На другото пано в 5 картини е изобразен животът на Чальовски. Самият той описва накратко израстването си в това автобиографично пано, където картините са подредени хронологично, отразяващи етапите от живота на Идеатора /Чальовски/. „От 10-15-год. възраст дървар; от 15-25-год. възраст кираджия; от 25-30-годишна възраст – овчар; от 30-40-год. възраст бакалин; от 40-год. възраст фабрикар на захарни изделия“. Отбелязана е годината на основаването на фабриката му, 1898 г., какво произвежда тази фабрика /сладкарски изделия/, записани са участия на фабриканта в Лондонското и Миланското изложение и са изобразени спечелените от нейни изделия медали, 6 на брой. Автобиографичното пано на Аврам Чальовски е израз на неговия морал, според който, трудът е най-важната добродетел и единствено правилен път към издигането на човека. Предсмъртната воля на Аврам била къщата му да се превърне в паметник – символ, от който неговите наследници „да черпят поука, че с труд и постоянство, честност и благородство могат да се достигнат големи духовни и материални блага.

След 1944 г. сградата е национализирана, ценните вещи и антики са разграбени, а голяма част от изящните дърворезби са изгорени. Една малка част от невероятните дърворезби е спасена и сега е част от колекцията на Музея по дърворезба в Трявна. Сградата е използвана за общежитие, после за дом за деца със забавено психическо развитие, а по-късно, като собственост на „Софжилфонд“, в нея са настанени 20-ина семейства. За щастие, след десетилетия разруха, реституираният през 1991 г. семеен дом на Чальовски, днес е реставриран и поддържан от правнучките му и техните наследници.

Още приживе Аврам прави щедри дарения, но повечето от тях са анонимни, отново с цел да не привлича вниманието върху себе си. Самият той е без особено високо образование, но ясно осъзнава неговата стойност. Подпомага стотици български училища и църкви, спонсорира образованието на голям брой български момчета и момичета у нас и в чужбина. Най-значителните му дарения са за Зографския манастир в Атон и прилежащото към него училище, който от своя страна му подарява икона на Спиридон Чудотворец, който е патронът на фирмата. Подарява параклис на църквата „Успение на Свети Иван Рилски“ в Рилския манастир. Не забравя и тези в Македония – отпуска средства за Бигорския манастир, както и за църквата в родното си село. В своето завещание Чальовски продължава своята благотворителна политика. Той опрощава дълговете на всички свои длъжници, повечето от които са негови служители или жители на родното му село. Основава фонд от 10 млн. лева „за вечни времена“ за подпомагане на сиропиталища, болници, училища, читалища, културни клубове, църкви, манастири и параклиси, като приходите от лихвите се употребят за същата цел в родното му място град Галичник, ако същият влезе в пределите на българската държава. Прави конкретно дарение в размер на 550 000 лева, разпределени, както следва:

На манастира „Св. Йоан Бигор“ – Македония – 100 000 лева.

На черквата „Св. Петка“ в град Галичник – 200 000 лева.

На черквата „Св. Никола Софийски“ в град София – 100 000 лева.

На черквата „Св. Димитрий“ в град Бургас – 50 000 лева.

Така раздадените суми от 550 000 лева са извън отпуснатите 10 000 000 лева за фондацията. Чальовски оставя солидни суми и на своите наследници, като в последното си желание той иска те „да живеят в мир, сговор и братско разбирателство, защото по този начин създаденото от мен ще продължи да расте и да се уголемява“. Много от даренията на Чальовски остават неизвестни, тъй като той ги прави анонимно или много държи да не се разпространява името му на дарител. Също остава неясно колко средства е дал за революционното движение в Македония, което той, като български патриот, вдъхновено подкрепя.

Силно прозорлив, през 19129 г. индустриалецът основава и влиза в състава на Управителния съвет на Македонската народна банка. Банката кредитира по-едрите търговци, индустриалци и занаятчии. През 1930 г. капиталът й е удвоен на 40 милиона лева. Седалището на банката е в София, а през 1930 г. са открити клонове и в Свети Врач, Петрич, Неврокоп и Горна Джумая. Тайната й неписана задача е да финансира всички чети, които в Македония влизат в тежки сражения с турския аскер. Неслучайно синът на Аврам – Евстатий, е член на ВМРО. На 18 години той влиза в четата на Максим Ненов и се сражава храбро. След като турската потеря разгромява шепата храбреци, Евстатий бяга в България. Участва в Илинденско-Преображенското въстание /1903 г./ и е член на четите на Сотир Атанасов и на Мише Развигоров. През пролетта на 1904 г. младият Чальовски влиза отново в Македония с дебърско-охридската чета. По време на Балканската война /1912-1913/ той се записва доброволец в Македоно-одринското опълчение заедно с брат си Манол. След като го раняват по време на Междусъюзническата война, Евстатий прекратява военната си кариера. За своите заслуги е отличен с орден „За храброст“, IV степен. Умира на 4 август 1943 г. Големият поет Кирил Христов произнася прочувствено слово за Евстатий. Нарича него и баща му „едни от най-издигналите си българи и достойни представители на македонските българи, които вземат дейно участие в изграждането на материалната култура на българската държава“.

Аврам понася тежко загубата на сина си и си отива от този свят на 89 години, само два месеца след него. Погребан е по негово желание редом с първия работник, с когото стартира предприятието си. Двамата почиват в Софийските гробища, където Чальовски има закупена още през 1912 г. самостоятелна гробница с 12 клетки.

За съжаление, както и при други предприемачи от неговата епоха, скътаното с труд и постоянство, отделено за народа му, не стига до споменатите в последното му желание. През 1948 г. фабриките са ликвидирани и национализирани, мъжете от фамилията са пратени в затвора „за незаконно обогатяване“, а жените и децата – изселени в провинцията. Богатството му е разпиляно, а завещанието остава неизпълнено. Но той остава пример за човек, който започва от нулата, преуспява със собствени сили и качества и никога не забравя откъде и как е тръгнал.

И защо ли някога в България е съществувал този термин – „патриотични индустриалци“? Не е ли, за да се питаме днес отново за морала, който уж никога не съжителства с големите пари? Патриотичните индустриалци – това са хората, които след войните изправиха България, защото умееха да гледат едновременно и в миналото, и в бъдещето. Изкуство, което днес май никой не практикува.

 

Вяра Белева

Из „Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна“, т. 7, 2023 г.

Аврам Чальовски

Аврам Чальовски със семейството си

Първата фабрика за тахан халва и захарни изделия в България,
1912 г., София

Реклама на фирмата на Чальовски в „Дебърски глас“,
12 февруари 1939 г.

Реклама на индустриалната къща на Аврам Чальовски,
„Дебърски гласъ“ (5). 15 мартъ 1943

Тахан халва с марката "Аврам Чальовски"

Резбено пано, изобразяващо живота на
Аврам Чальовски,
дело на резбаря Генчо Марангозов

Резбовано пано, изобразяващо договора между
резбаря Генчо Марангозов и Аврам Чальовски

Къщата на Аврам Чальовски в столицата

Семейната гробница на
Аврам Чальовски