Вера Христова. Аромат на дюля (поезия)

“Сложи си дюля в стаята, в която спиш…”

 

 

Сандъкът с кенарени ризи стар и предвечен

проблясва печално и тихо ме моли…

Сива, мъглата се спуща сутрин и вечер,

а моята стая ухае на дюли.

 

И  сълзи обливат, сълзи безконечни

човешки  и божии скули.

Тъжна, мъглата се спуща сутрин  и вечер.

А моята стая ухае на дюля…

 

Къде ни е пътят – звездния, млечен?!..

Комета от мъка към нас се търкули

и алчна, крадлива мъгла. Сутрин и вечер.

А моята стая ухае на дюли.

 

Разстрелян денят се прощава с човека

без спомен за смях и за люляк -

мъглата кърви във студената вечер,

а моята стая ухае на дюля.

 

Запалвам свещиците коледни вече,

прогонвам зли мисли и хули…

Мъгла вледенява и святата вечер,

но в моята стая ухае на дюли.

Снимка: "Натюрморт с дюли", худ. Винсент Ван Гог