None

понеделник, 25 декември 2023 г.

Калинка Пашова. Лес (поезия)

С брилянти окичени

нейде далеко

отлетяха мечтите ни.

Зъзнат от мрак

парафинените шушулки.

Пак

тръгват на поход

коледарите.

Песента им

разпръсква

тъгата от улици

и площади.

 

В гирляндите на елхите

проблясват светлици

приказнозимно.

С очи просълзени

от щастие

невинни дечица

чакат подаръци

заради послушание,

тъй дълго изстрадано

и помъдряващо.

 

Криви усмивки

Пробягват по лицата ни.

Усмивки

с болка пропити

и от мъка прокъсани,

но усмивки.

 

С желания

и пожелания

се изпълват дните ни.

И със молитви.

Молитви

за по-добро,

за берекет

и за щастие.

Щастие мимолетно

и смирение,

и помирение

на духа и доброто

вътре в душите ни.


Снимка: "Ръце", по Албрехт Дюрер





Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

Един документ против Раковски (По случай откриването на паметника му в Котел)

В средата на миналото столетие панелизмът бил хвърлил дълбоки корени в Търново. Без преувеличение може да се каже, че тук елинската писменос...