Тодор Попиванов - първият „демократично“ избран тревненски чорбаджия, последният е Тихол Бончев

От 1858 г. в Трявна, както и в другите селища на Търновския санджак /окръг/, положението на чорбаджиите, като представители на населението пред турската власт, се обуславя от реда, установен в създадената за тази цел наредба на дунавския валия, от т.н. „Канун-наме“, разказва в книгата „Трявна през Възраждането“ /1977 г./ историкът Иван Богданов. Автор на въпросната наредба е Мидхат ефенди, бъдещият дунавски валия и велик везир /1822-1883/, по онова време извънреден пратеник на Високата порта в Търново. Канун-намето е израз на обявения с Хатикумаюна от 18 февруари 1856 г. нов политически курс в Османската империя, на прогласеното с него равноправие на мюсюлмани и немюсюлмани. С Канун-намето се утвърждава свободна изборност на чорбаджии и селски кметове /мухтари/ в търновската каза.

Най-съществените положения в тази наредба се свеждат до следното: от 8 август 1857 г. насетне никой чорбаджия не може да управлява по-дълго от една година /чл.1/. За да бъде преизбрано същото лице за чорбаджия, трябва да измине една година след приключването на първия му мандат /чл. 2/. От 15 до 20 дни преди да изтече мандата му чорбаджията е длъжен да приготви сметките си, да даде отчет пред гражданите, след което се избира нов чорбаджия /чл.3/. Властта утвърждава само избрания единодушно или по вишегласие чорбаджия, само облечения в доверието на народа. На редовно избрания чорбаджия се заплаща определено възнаграждение /чл. 4/. При сериозни провинения и нарушения, избраният от народа чорбаджия се сваля от меджлиса /съвета при околийския управител/ преди мандатът му да е изтекъл /чл. 9/. Освен държавните данъци, чорбаджията събирал и така наречените „селски суми“ – необходимите парични средства за поддържане на местните църкви и училища.

За чорбаджии се избирали само лица от определен кръг и с имотен ценз. Освен определените им годишни хакове /възнаграждения/, те се ползвали и от привилегията „да лъчат пролетес“ овце от стадата на селските стопани. По силата на тази привилегия, докато бил на власт, всеки чорбаджия имал право за сметка на услугите, които прави на населението, да си избира по няколко овце от стадото на селския стопанин, като ги заплати по обичайната цена, но в повечето случаи заплащането било символично – няколко гроша, колкото да не се каже, че овцете са отлъчени безплатно. По такъв начин всяка пролет чорбаджията събирал стотина овце, като обикновено незабавно ги продавал на пазарни цени на търговците джелепчии.

Първият селски чорбаджия, избран от населението в Трявна през 1858 г., след влизането в сила на наредбата за чорбаджилъка в Търновския санджак в сила, бил Тодор Попиванов /Попиванчев/, р. 1789 г. Той е син на поп Иван Тодоров, свещеник в църквата „Св. Архангел Михаил“ /1800 г./ и брат на бунтовния тревненски свещеник поп Алекса Скевофилат. Съпруг на Ана х. Христова Даскалова – дъщеря на стария чорбаджи Христо Даскалов /1750-1830/, собственик на емблематичната Даскалова къща в Трявна. Неговият син Георги Тодоров Попов /1839-1885/ е един от пионерите на фабричната индустрия в Трявна, кмет на „градеца“ (1881-1882), както и народен представител (1881 г.).

Повечето от тревненските чорбаджии се отличавали с чувство за справедливост и демократичен дух, отбелязва Ив. Богданов. А тревненци, твърде чувствителни към неправдите, не пропускали да се опълчат срещу всяка злоупотреба. Макар и „зорко“ да пазели личните си интереси, чорбаджиите се стремели да защитават и интересите на местното население. Стремежът към трупане на големи богатства и разкошен живот, им бил чужд. Някои от тях, като чорбаджи Генко Петров и последният тревненски чорбаджия - Тихол Бончев /1837-1918/, спасил Трявна от „изстъпленията“ на Фазлъ паша през 1876 г., се изявили като истински „народни хора“.

 

Подготви

Галина Иванова

Семейството на Тихол Бончев, 1905-1908 г.
Архив: СМРЗИ - Трявна