„Народе????“, какво ли би ти казал Апостола днес?

На днешната дата, по стар стил, е обесен Апостолът Левски. Най-святата личност в българската история и може би - най-свидната жертва на олтара на българщината. Предаден от този, в когото най-много вярва и обича – своя народ. Макар и да успява да обърне времето и сърцето му, твърде скоро сам осъзнава, че онзи народ, за когото е готов да жертва самия себе си, не е готов, на дело, да последва святата му саможертва… Будните са малцина, съБудените още по-малко, а останалите, като че ли, изпаднали в някакъв вековен ступор, са по-склонни примирено да влачат оковите си по трънливите пътеки на настоящето, нежели да грабнат своето бъдеще, и това на децата си, в изнурените си от робия ръце. Същата духовна и дори физическа колизия, същите страсти и мераци, обричат на гибел и Априлската епопея. Подобни картини е съхранила и по-сетнешната ни история, та до наши дни…

Наред с тези печални „краски“ от народопсихологията на българина, избуяват и други нелицеприятни черти, които също търкаляме по друмищата на историята век след век, още от времето на кан Кубрат. Залутани в себе си, с безброй истини, препънати в собствените ни кръстопътища, рядко събираме мисъл, смисъл, идеал и щения в името на общото благо и добруване. Единението, което прави силата, е по-скоро утопия, не от вчера и не от днес, но и утре. Така е било и по времето на Апостола, който вероятно твърде скоро е прозрял, че е обрекъл себе си напусто, макар и да е запалил искрата, възпламенила жаждата за освобождение… Пророчески звучат думите му в едно от писмата му до дейците във Влашко, които със същата сила важат и за нашите народни „работи“ днес:

„Като се поразгледате в миналото, от края в работите си досега във Влашко, кой с кого се е турил на работа, та от кой ден до кой е вървяло като жаба през угар, после пък еди-кой си води сръбска политика, та не бива с него да се работи, други руска, трети турска, ето ти и обнародвание из вестниците, ту тоя оногози, онзи тогова, най-после даже и на дуел да се поканят, срещу такова нашите българи го казват говна и помия… Стига вече такива недоразумения, зависти и укори, че срамота вече и от циганите. На думи да не гледате, но на работа“ /Из писмо от Васил Левски до дейци във Влашко, 20.06.1871 г./.

А думите и днес са повече от делата. И днес са все същите „говна и помия“… „Народе????“, какво ли би ти казал Апостолd днес? А ти какво би му отвърнал, докато битуваш все така безпаметно и апатично под черната сянка на онази висока бесилка, свята като кръста Господен????

 

Галина Иванова

* Снимка: Портрет на Васил Левски, худ. Дионисий Дончев, НВИМ