Неволна грешка в едно сведение, дава отговор на въпроса - Строил ли е уста Генчо Новаков в… Горна Джумая?

Обичам да чета художествените очерци на Христина Милчева за старите ни майстори. Доста от тях вече съм публикувала. Те са апотеоз на тяхното житие и усталък – живи, плътни, одухотворени картини и съдби от едни отдавна отминали, достолепни времена. Очеркът, за който става дума * е своеобразен словесен мемориал на един личен тревненски майстор, най-добрият и достоен ученик на двата колоса на Тревненската дюлгерска школа – Архитектон Димитър Сергюв и Първомайстор Генчо Кънев. Изкусен цветорезец, чийто резбени шедьоври, за които малко се знае, са достатъчен атестат за усталъка му и по двата занаята. Достатъчно е да споменем само олтарните двери на църквата „Св. Димитър“ в Мъглиж, които са ненадминат шедьовър на Тревненското резбарско изкуство. Уста Генчо Новаков /1838-1913/ е един от последните ярки мастори на прочутата ни художествена школа, ярък представител на българския барок в архитектурата. Ученикът, надскочил своите  първоучители, и времето, в което твори…

Потребно е да се знае и пише за такива люде. Да се изследва, проучва и документира съграденото от тях с усталък и сърце – рядък, безценен дар, който не заслужава разруха и забрава. Не крия, че уста Генчо Новаков отдавна ми е на сърце. Колкото повече го опознавам, толкова повече богоговея пред дарованията и творбите му, извор на красота и възвишеност, дълбока като самия живот…

В хода на диренията си, препрочитайки прекрасния очерк на изкуствоведката Христина Милчева, посветен на него, ме озадачи един абзац на финала, в който се споменава, че той съградил камбанарията на църквата в… Горна Джумая /дн. Благоевград/ -„вместо с ломен камък“ с „дялан камък“ и „украсил кьошетата с дъбови листа“… Стори ми се странно, но и твърде интересно, тъй като до сега не бях срещала подобно сведение, пък и не бях чувала тревненци да са работили в този отдалечен район. Въпреки това, реших да проверя фактите, споменати от Хр. Милчева, която е сред най-задълбочените, ревностни изследователи и познавачи на Тревненската художествена школа. Попаднах на интересни, архивни снимки на църквата „Въведение Богородично“ /ок. 1906-1908 г./ в днешен Благоевград, които първоначално дадоха тласък и надежда на диренията ми. През въпросният период камбанарията на храма е била прикрепена върху фасадата й, а куполът завършва с шест фалшиви „кулички“ - своеобразен „патент“ на уста Генчо Новаков, който, обичайно, увенчава върха му с „калпаче“ - „луковица“, а най-отгоре се извисява впитият във висините железен кръст. Подобни куполчета откриваме и на камбанариите му на църквите „Св. Димитър“ в Мъглиж и „Св. Троица“ в Свищов. От архивните снимки на църквата в някогашната Горна Джумая, на които попаднах по-късно, въпросната луковица, ако я има, не се вижда, а и куличките не са толкова изкусни, като на споменатите две църкви…

Диренията ми ме отведоха до уредниците в РИМ – Благоевград и иконома на църквата „Въведение Богородично“ – отец Андон Шавулев. Изключително съм благодарна на д-р Елена Александрова - уредник в музея, за съдействието, отзивчивостта и подробните сведения за историята, архитектурата и художествената украса на този красив храм. По думите й, той бил съграден през периода 1840-1844 г., на мястото на по-стар храм, към който имало метох на Рилския манастир и килийно училище от преди 1800 г. Майсторите на градежа са уста Андон /Доне/ и уста Христо от малешовското село Смоймирово. През 1845 г., на запад от храма, било построено училище, което по-късно изгоряло при пожар и на негово място, през 1881 година било построено ново, триетажно училище, което също не е запазено. Днес на това място се издига новата църковната камбанария, строена след Балканските войни. По запазени сведения и документи, старата църковна камбанария била строена, заедно с храма, което автоматично изключва възможността, тя да е дело на нашия майстор - уста Генчо Новаков. И все пак, куполът й, е нетипичен за църковните градежи от 40-те години на XIX в. Твърде вероятно, предвид факта, че черквата два пъти е била обект на набези и горена – по време на Руско-турската война /1877-1878/ и Илинденско-Преображенското въстание /1903 г./, когато пострадала по-сериозно при пожара, със сигурност е била ремонтирана във времето. Вероятно била съборена, заради тежките поражения по конструкцията й. Любопитен момент е, че при събарянето й, по думите на иконома на храма, отец Андон Шавулев, оттам изпадало и доста оръжие…

Предвид прецизността на изкуствоведката Хр. Милчева и познанията й за старите майстори от Възраждането, предполагам, че е допуснала неволна грешка, подведена, може би, от названието „Джумайската камбанария“ в някои от сведенията, които е ползвала за написването на книгата си „За майсторите, цветорезците и зографите“, чието първо издание излиза през 1967 г. По всяка вероятност, част от тях са й били предоставени от резбаря-краевед Цаньо Антонов, нейн близък приятел и познавач на Тревненската художествена школа, събрал стотици сведения от наследниците и потомците на тревненските марангози, дюлгери и зографи. Разполагам с известна част от този му архив и, когато го изчетох отново, забелязах, че в спомените на майсторите, работили с уста Генчо Новаков, се споменава и за градежа на църковната камбанария в Ески Джумая /дн. Търговище/, а после се „говори“ само за „Джумайската камбанария“. Споменава се още, че тя била правена „изключително от дялан камък“ /по сведение на майстор Ганчо Петров Ганчев от с. Генчовци, който работил в продължение на една година /1900 г./, като каменоделец на строежа й/. Строителството й продължило три години. Църквата „Успение Богородично“ в Търговище /1849-1851/ е дело на Архитектон Димитър Сергюв и съвсем логично е, градежът на камбанарията й да е поверен на един от най-добрите му ученици. А, че именно тази му работа, на уста Генчо Новаков, в Ески Джумая /а не в Горна Джумая/, описва Хр. Милчева, се потвърждава и от факта, че „кьошетата“ на въпросната камбанария, градена от „дялан камък“, са украсени с „дъбови листа“… Всъщност, тези сведения, а и снимките на църковната камбанария на уста Генчо Новаков в Търговище, поставят точка на диренията ми за авторството на евентуален негов градеж в Благоевград. Любопитен момент е, че и двете „джумайски“ църкви /в Горна Джумая и в Ески Джумая/ се намират в старата махала, която и в двата града, носи едно и също име – „Вароша“…

Стори ми се потребно да проверя, уточня и споделя изнесените по-горе факти и дирения, за да не бъдат погрешно мултиплицирани в евентуални бъдещи изследвания за майстора. Безкрайно тъжно е, че все още се тиражират неистини по негов адрес, като например твърдението, че той е бил ученик на големия възрожденски майстор Колю Фичето. Хубаво би било сред неговите видни първоучители да добавим и още един от техния ранг /Фичето/, но историческата истина е друга. Поне от известното до момента…

Дълбок поклон пред усталъка на един от последните лични майстори на Тревненската дюлгерска и резбарска школа, и пред паметта на сърцатата изследователка на Тревненското – Христина Милчева!

Галина Иванова

 

* Очеркът, озаглавен „Уста Генчо Новаков“ е публикуван в книгата на Христина Милчева – „За майсторите, цветорезците и зографите“ /1967 г., 2011 г./

Църквата "Въведение Богородично" в Благоевград
Източник: РИМ - Благоевград

Църквата и сградата на училището,
което днес не съществува
Източник: РИМ - Благоевград

Изглед от Горна Джумая с
църквата "Въведение Богородично" на преден план
Източник: Старите фотографи в България - до към 1950-та

Друг изглед от Горна Джумая с църквата
Източник: Старите фотографи в България -до към 1950-та

Църквата "Въведение Богородично" днес

Църквата "Св. Димитър" в Мъглиж, 1910 г. -
градена и украсена с резба от уста Генчо Новаков
Източник: Национален литературен музей

Църквата "Св. Димитър" в Мъглиж

Църквата "Св. Троица" в Свищов,
чиято камбанария е дело на
уста Генчо Новаков
Източник: Ретро България

Църквата "Успение Богородично" в Търговище,
строена от Архитектон Димитър Сергюв,
а камбанарията й е дело на уста Генчо Новаков
Източник: Ретро България

Църквата в Търговище днес
Източник: targovishtebg.com

Част от камбанарията на църквата в Търговище
Източник: gotargo.com

Част от каменната украса на камбанарията в Търговище
Източник: gotargo.com