Защо не затварят храма?!

Преди няколко месеца научих една много обезпокоителна новина за един от символите на Трявна. Става въпрос за най-старата църква на територията на общината, която носи името на светеца-войн Св. Архангел Михаил - закрилникът на тревненци. Няма нужда да припомням нейната история, обвита в легенди, нито да преповтарям историческата й и културна значимост. Църквата е национален паметник на културата и не само като такъв, би следвало да е свята за всички ни. Затова сме длъжни да я пазим и опазим за бъдните поколения с уникалните образци на прочутата Тревненска художествена школа. И това не е наше право или избор, а неотменим дълг. А за какъв точно проблем иде реч? И защо реших да го направя обществено достояние?

В притвора на храма, където се помещава Църковният музей, се е появила и разпространила една гъба, която по всяка вероятност е от вида Serpula lacrymans, известна у нас, като „домашна“ или „къщна“ гъба. Повече за нея може да прочетете на финала на публикацията. Доколкото разбрах, гъбата е била забелязана още при ремонта на църквата /2017 г./, но тогава никой не е предполагал, каква е тя и, какви ще са последствията в бъдеще. Както при всички видове гъби, главният виновник за появата им, е наличието на висока влажност. Проблемът с влагата в храма, би следвало да е бил решен при ремонта й, преди 7 години, тъй като, както знаем, тя е вкопана. Затова и по проект е предвидена направата на дренажна система, но високата влажност, конкретно в притвора, очевидно, е факт. Пораженията, които, по мнението на специалистите са „много сериозни“ - също. И към момента помещението е затворено за посетители и в него се влиза под специален режим, по препоръка на експертите. Друг е въпросът, че по мое мнение, пък и не само според мен, църквата би трябвало да бъде затворена, предвид съмненията за вида на гъбата и евентуалния „коктейл“, покрай нея, от други видове гъбички, вкл. и такива, които са вредни за човешкото здраве. Далеч от мисълта да всявам паника, до сега се въздържах да пиша по темата. Доколкото съм запозната с казуса, обаче, както и с някои от предприетите мерки, продължавам да смятам, че ситуацията във въпросната църква е доста притеснителна и, както споделих по-горе – от обществен интерес е тя да бъде затворена, докато трайно не се разреши проблема там. Съзнавам какво означава това, особено в навечерието на Великденските празници, и не бих настоявала за подобна крайна мярка по адрес на най-посещаваната Тревненска църква, ако въпреки разпоредените „спасителни мерки“, не бях все така обезпокоена за съдбата на храма, и за здравето на хората – служители и богомолци.

В подкрепа на казаното, ще споделя, че в продължение на няколко месеца разговарях с реставратори и архитекти, с представители на различни институции, ангажирани с проблема, изчетох и доста, вкл. и научни публикации /от английски и френски автори/ за Serpula lacrymans, тъй като по всяка вероятност „назначеното“ вече лабораторното изследване, ще докаже, че иде реч точно за този вид гъба, и кой знае какво още, покрай нея. Специалистите, с които разговарях, почти всички, бяха категорични, че първата спасителна мярка, която е наложително да се предприеме е, категорично да се установи вида на гъбата и да се извърши цялостно обследване на храма, колкото и да няма видими „белези“ за разпространението й в наоса, и в олтара. След това е необходимо да се обследва и проблема с влагата, и той да бъде трайно отстранен, за да няма подобни казуси и в бъдеще. И едва тогава да стартират ремонтните дейности по подмяната на повреденото дюшеме и „обеззаразяването“ на иконите в притвора на храма и на самото помещение.  

Гъбата в църквата „Св. Архангел Михаил“ наистина прилича на Serpula lacrymans и по мнението на реставратора, който я е идентифицирал на място, е именно такава. Опитите да се унищожи със специални химически препарати, не дават резултат и към момента ситуацията там е „много сериозна“, както потвърди и г-жа Гергана Шейлева от Регионалния инспекторат на НИНКН във В. Търново. Дюшемето пропада, а гъбата се е разпростряла и по колоните в помещението… Проблемът е констатиран от експерт на НИНКН още в края на миналата година. В средата на март от институцията най-после издават т.н. Принудителна административна мярка със съответните предписания, вкл. за лабораторно изследване на въпросната гъба. Тя постановява и сроковете, в които следва да се случат всички спасителни мерки, които макар и закъснели, дано поне доведат до трайното разрешаване на проблема в най-старата тревненска църква. А до тогава остава въпроса – защо няма предписание за затварянето на храма, или - защо той продължава да посреща богомолци и посетители, докато чака своя ремонт?! Дори и резултатите от лабораторното изследване да опровергаят опасенията на специалистите и ситуацията там да не е толкова сериозна, колкото се предполага, една подобна превантивна мярка, би била в интерес на гражданите и гостите на града, пък и опазваща по адрес на самата сграда…    

 

Галина Иванова

 

Някои факти за Serpula lacrymans

Тя е най-опасният вредител по дървесината в интериора на сградите. Домашната гъба не напада живо дърво, тя се „заселва“ само по обработената вече дървесина. Сред гъбите, които нападат и разрушават обработената дървесина, Serpula lacrymans се ползва с най-печална слава. Особено големи поражения е нанасяла в миналото, когато главният строителен материал е бил дървото. Под набезите на домашната гъба рухвали домове, мостове и всякакви други дървени строежи и съоръжения, а хората били безпомощни да я спрат. След себе си, навсякъде, откъдето мине, гъбата оставя чупеща се на малки парченца и стриваща се на прах дървесина. Ще я откриете лесно, преди още да сте я видели, по тежкия дъх на гнило, който се усеща навсякъде, където вече се е „настанила“, особено в затворените и непроветрявани помещения. Разпространява се дори през тухли и порест бетон.

Serpula lacrymans се счита за най-разрушителната и най-малко контролирана гъба в Европа, главно поради способността й да се разпространява на големи разстояния не само чрез репродуктивните си спори, но и чрез транспортиране на заразена дървесина. Интересното е, че Serpula lacrymans има способността да расте през влажен хоросан, зидария и мазилка, което му позволява да зарази дърво, което е отрязано от първоначалното място на инфекция.

Тези гъби притежават набор от ензими, които им позволяват да разграждат и да се хранят с целулозата в дървото. Serpula lacrymans се размножава чрез образуване на спори. Тези гладки, цианофилни спори се произвеждат в изключително големи количества (изчислено е, че базидиокарп от 100 cm2 може да произведе 50 милиона спори за 10 минути) и са достатъчно леки, за да бъдат разнасяни по въздуха, което им позволява да „пътуват“ на големи разстояния.

Спорите на Serpula lacrymans покълват при висока относителна влажност (над 95%) и когато съдържанието на влага в дървения материал е над 30%. Те са устойчиви на изсушаване и могат да останат жизнеспособни няколко години.

Гъбата развива мицел от жълтокафяв до земнокафяв цвят. Разпространява се екстензивно с водопроводими нишки, наречени ризоморфи, които могат да бъдат с дебелина до 2 см и образуват плодни тела като палачинки, които произвеждат ръждивочервени спори. Докато разгражда и премахва целулозата и полуцелулозата от дървото, тя оставя лигнин след себе си, което води до сбръчкана и потъмняла дървесина, т.н. „кафяво гниене“.

Не се знае много за ефекта върху здравето на хората от постоянния „контакт“ със Serpula lacrymans. Тази гъба се свързва с т.н. алергичен алвеолит. Освен това, тъй като внася вода от външни източници, тя може да осигури среда за други видове гъбички, включително и тези, които са вредни за човешкото здраве. Проучвания на сгради, повредени от Serpula lacrymans, показват наличието на голямо разнообразие от плесени, понякога с високи нива на гъбични спори дори в помещения, които очевидно не са били повредени от сухо гниене.

За трайното решаване на проблема с появата на въпросната гъба, е необходимо да се идентифицират и отстранят всички строителни проблеми, свързани с появата на влага, които може да са довели до появата й - протекли покриви или улуци, неподходяща структура на пода, влага, проникваща в стените чрез контакт с почвата, неадекватно отводняване, лоша вентилация и всякакъв вид водопроводни проблеми, които могат да бъдат рискови фактори за развитието на Serpula lacrymans. От само себе си се разбира, че всяко „лечение“ е безсмислено, ако тези проблеми не бъдат коригирани, тъй като гъбичките лесно ще се върнат, особено след като околният въздух е богат на техните спори.

Всички заразени материали трябва да се изхвърлят и изгорят. Други методи на „лечение“ включват химическо третиране, топлинна обработка и дори третиране с електромагнитни вълни. Съществуват и биологични методи за контрол.

Всички те обаче имат своите недостатъци. Химическите обработки са критикувани, тъй като могат да бъдат опасни за дивата природа, както и за всички по-късни обитатели на сградата. Термичната обработка често не е осъществима, тъй като енергийните изисквания могат да бъдат огромни, а дървеният материал често е толкова дебел, че не могат да се постигнат високи температури в центъра, без да се повреди екстериорът. Електромагнитното третиране е рисковано, ако в дървения материал има метални винтове и крепежни елементи, а биологичният контрол, е под въпрос…

Повечето големи зарази със Serpula lacrymans се срещат в стари или исторически сгради. Тази гъбичка обаче може да се появи във всяка сграда, ако условията са подходящи. Може да причини много щети и за пълното й отстраняване, често са необходими много средства. Първата стъпка, която е необходимо да се предприеме, е правилно да се идентифицира мухъла. Най-добре е да бъде уловен навреме и може да бъде унищожен чрез използване на екологични методи, т.е. изсушаване на района, намаляване на влажността и увеличаване на вентилацията.

От само себе си се разбира, че това определено не е гъбичка, с която трябва да се опитваме да се справим сами. Тя може да причини изключителни щети и всякакви пропуски, когато става въпрос за течове или други структурни проблеми, могат лесно да ни върнат в изходна позиция.

 

По материали от научни изследвания и публикации на специализирани западни фирми за борба със Serpula lacrymans