Христовият кръст пази село Стръмци 600 години

Малко преди средата на XV век помохамеданчването в Стремската долина е в своя апогей. За да спасят християнската си вяра и достойнството си на българи, най-ревностните натоварват на волските си коли най-нужното и многолюдната си челяд. Напускат родните места и тръгват на север през Балкана. Изкачват се на билото на Стара планина и тръгват на изток. Вероятно след връх Кръстец се спускат към полите на планината. Харесват си горист склон, обърнат на юг, на който блика дълбок извор. Не ни е известно кога той е превърнат в белокаменна постоянно течаща чешма с четири дълбоки корита. Мястото е на 11 километра североизточно от Трявна.

Избират името на селото си – Стрѐмци. То да бъде духовната им връзка със Стремската долина. И да се помни, че там е техният корен, обратен път към който няма.

Първата зима преживяват в юрта. Покриват я с козяци, а върху нея нареждат клони от леска, дъб и бук. Как са издържали на старопланинските вихри, знаят само Бог и те. И днес поляната, където е гробището, се нарича Юртата. Още в първите дни на пристигането си започват да ломят камъни, да оформят блокове, за да иззиждат стени. Лющят огромни плочи за покрив на къщите си. Изкореняват вековни дървета, за да освободят земя за ниви.

В душите си стремци носят Христовата вяра, но болезнено им липсват нейните символи. За църква не могат и да си помислят. Много са бедни. Затова решават сами да си издялат каменен кръст и го правят. Не поставят кръста близо до домовете си, а на високото, сред нивите. От източната му страна посаждат три клена – символ на Светата Троица. Първите кленове съхнат, но корените им остават живи. Прокарват издънки, които и днес зеленеят край каменната реликва.

След време стремци и миряните от останалите по-нови селца сами си построяват каменна църква, покрита с плочи. Чакали са този миг над 370 години. Завършват я чак през 1833 г. Иконостасът, олтарът, иконите и стенописите са великодушно дарение от тревненските резбари и зографи.

Тази информация взех през 1956 г. от църковната кондика, дело на първия свещеник и учител в централното село Фъревци – Христо Попиванов, родом от Тръново *. Даде ми я неговият праправнук – поп Койчо Попиванов с условие да му я върна, за да се пази в църквата. Така и направих. Но в близкото минало вандали я разбиват и ограбват…

От детството си си спомням как всяка година на Свети дух, на Кръста, се провеждаше голям църковен празник. Вареше се курбан. Свещеникът отслужваше литургия. Правеше водосвет. Имаше и литийно шествие - по синорите, през нивите. Отпред вървяха няколко момчета. Носеха икони, а по-големите – хоругви. След тях свещеникът ръсеше току-що вретенилата пшеница. А след него, подпирайки се с тояжки, вървяха двамата най-стари жители на Стръмци – дядо Стоян и дядо Димитър, известни като Гайдурите – братя на моята баба Вела. Последни бяха всички останали. Усмихнати и ведри. С надежда за по-добро.

Имаше ли млада майка, с бебето в люлката, и тя идваше на празника. Понякога люлките бяха повече. Връзваха ги на младите дъбови дръвчета западно от Кръста. Това тържество на християнския дух продължи до 1951 г. След това народната власт забрани празника. Но… като по чудо кръстът остана. Другарите не се сетиха да го натрошат. А може би не са посмели.

След 1957 г., когато се основа ТКЗС, за по-малко от 10 години, селото напълно опустя. По улиците му на воля скитаха глигани, вълци, чакали.

Но Стръмци възкръсна от плевелите на 23 април 2023 г. по инициативата на семействата Босеви, Бакалови и Томови – потомци на някогашни жители на Стръмци.

И днес кръстът е на своето място – близо 600 години той устоява на бурите и летежа на времето. Но е самотен и тъжен. Селото с обезлюдените си къщи – също.

 

Вяра Михайлова

гр. Стара Загора

 

* Бел. Г. Иванова - По сведения на Лидия Горанова – дългогодишен уредник в Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна, църквата „Св. Димитър“ в с. Фъревци била осветена на 21 ноември 1851 г., на празника Въведение Богородично, от ловчанския владика Иларион. Строежът на храма започнал през пролетта на 1850 г. и е дело на именития армянковски майстор Стоян Божков. За пръв свещеник бил назначен архимандрит Иларион от Керека, Дряновско, който допринесъл много за духовното и просветно издигане на населението от този край. С църковни средства отворил килийно училище.

Дърворезбата, иконите и църковната утвар в храма, който от години пустее и тъне в разруха, са дело на тревненските майстори. Иконостасът е изработен от Петър Ганчев от Генчевци, племенник и ученик на уста Генчо Кънев. Олтарната врата, украсена с едри растителни елементи, е дело на майстор Божко Стоянов /*вероятно става дума за резбаря Божко Стоянов Божков от к. Армянковци/, брат му Иван и Цаньо Генчев. Под изображенията на Св. Архангел Гавраил и Св. Богородица, на двете крила на вратата, са изписани имена на ктитори. Красиво резбован е и владишкия трон.

В църквата се съхранявали около 74 икони на тревненски зографи, някои от които са рисувани през периода 1851-1877 г. Вероятно част от тях са били подарени при освещаването. Поредица от икони носят подписите на изявени представители на Тревненската иконописна школа – Захария Цанюв, Йоаникий поп Витанов, Симеон Симеонов, Иванчо Кънчев.

Старият кръст в Стръмците
Снимка: Стоян Бакалов

Старият кръст край с. Стръмци, 2023 г.
Снимка: Стоян Бакалов

Стръмчани на събора край селото, 2023 г.
Традиционно той се провежда на Томина неделя.
Снимка: Стоян Бакалов

Чешмата в с. Стръмците, строена 1851 г.
Снимка: Стоян Бакалов

Пустеещият храм в с. Фъревци, 2019 г.
Снимка: Жоро Хаджиев