Дълбок поклон пред паметта на Ботев и загиналите за свободата на България

Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата…

 

„Българският народ е показал през сичкият свой робски живот, че в него има доста жизнени сили, за да води постоянна и упорита борба против своите притеснители, а от 1867 г. и досега революционният дух е покрил, като-речи, сичкото наше прекрасно Отечество. У нас не достигаше само едно: организация, която да свърже революционните сили на народът, да им даде направление и да им определи времето за избухвание; но и на това е вече турнато доста добро и здраво основание. Следователно, народът е готов, обстоятелствата са благоприятни и по-добра помощ от тая, която ни оказа Херцеговина и която ще ни окажат Черна гора и Сърбия, е невъзможна и немислима. Ние не трябва да чакаме. Ако изпуснеме и тоя случай, то сме изгубени. Или сичкият товар на турското иго ще да се стовари на нашите гърбове, или ние ще да промениме тоя самар на друг, още по-страшен и още по-унизителен. Ние трябва да въстанеме и да дадеме край на нашите гнуснави и безчовечни теглила, ние трябва да си видиме сметките с тиранинът, да помогнеме на Херцеговина и на себе си и да покажеме на дипломацията, че ние не сме скотове, не сме стока, а сме народ, способен да живее, да се развива. Помислете върху това, братя емигранти. Зданието на Османа пада, и пада връз нашият народ! Елате да отблъснем това падение в Азия, защото в противен случай името българин се изгубва от лицето на земята... Ние живееме в свободна земя и никой не може да ни запрети да изпълниме дългът си към своето Отечество. Няма власт над оная глава, която е готова да се одели от плещите си в името на совобадата и за благото на цялото човечество“.

 

Из статията на Христо Ботев - „Революция народна, незабавна, отчаяна“, публикувана във в. „Знаме“, г. I, брой 23 от 27 юли 1875 г.

 

* * *

 

Елисавета Багряна

За 50-годишнината от смъртта на Ботйовъ

 

Изпълни се пророчеството твое – жив си ти –

и ще живеешъ винаги въ сърдцата млади и горещи, -

съ безсмъртната лъча на подвига смъртта си осветилъ, -

единственъ ликъ, предъ който всички вкупом палимъ свещи!

 

Безволие когато угаси надеждния светликъ

и обезвера ни налегне като гробенъ камъкъ, -

пред нас възстава твоят образъ – мощенъ и великъ –

въ очите съ повелителенъ и гордо-гневен пламъкъ.

 

И леко дишаме и гледаме Балкана тъмно-синь,

и чуваме жътварките въ безкрайните долини, -

и любимъ страстно, както някога си любилъ ти единъ,

народътъ, който е родилъ такъвъ поетъ и синъ!

 

* Стихотворението и снимката на бюста на Христо Ботев за бюст-паметника в Борисовата градина в София /1926 г., скулптор Андрей Николов/, са публикувани в специалния „Ботев брой“ на в. „Вестник на вестниците“ /бр. 30 от 2 юни 1926 г./