Дипломната работа на проф. Антон Дончев краси Славейковото училище

Вероятно малцина знаят, че дипломната работа, от Художествената академия, на покойния проф. Антон Дончев – едно от най-ярките имена в съвременната ни дърворезба, е експонирано в Славейковото училище. Творбата, озаглавена „Хоро“, е разположена на първия етаж на гимназията /срещу Учителската стая/, в която проф. Дончев завършва началното си образование. И макар, че се наложило да „вместят“ в него вратата за класната стая, което нарушава неговата цялост, все пак са го съхранили и опазили за бъдните поколения. Незнайно по какви причини, вероятно свързани с разни преустройства, монументалното резбено пано е приютено в Славейковото училище. То е монтирано там още през 2007 г. А самият проф. А. Дончев е приятно изненадан и развълнуван, когато го вижда там при посещението си в родния град по повод тържествата за 168-та година на гимназията, и 180-та годишнина от рождението на Петко Славейков. Той не крие огромното си вълнение при „срещата“ с „първата“ си творба, макар че, вероятно спестява покрусата си от отношението към неговото творчество, тъй като все пак е благодарен, че паното му е било „спасено“ и приютено в началното му училище.

„Паното е моята студентска работа, направена към края на 1972 година, тя беше в читалището, пригодена е за съответната архитектурна среда и не знам по какви причини е попаднала тук, в моето училище „П. Р. Славейков” – споделя той пред журналистката Екатерина Костова, която отразява празника на училището на страниците на в. „Аз-буки“ (бр. 51-52/2007 г.). - След като в читалището се правят някакви промени, се оказва, че някой оттук е проявил доброто желание да вземе паното. Работата си беше в конкретна среда и работена за конкретно място... Тук тя седи малко инцидентно, но слава Богу, че са проявили интерес. За мене също е изненада, че е тук! Зарадвах се, защото можеше да са се нагрели две-три камини с нея. Радвам се, че си е в моето училище, аз благодарих на хората, които са били така гостоприемни и са приели. Тя ми е сантимент, тази работа...“.

Признавам, че до преди година, не подозирах чия е тази творба. Странно, но вероятно съм пропуснала този факт – с преместването. Поинтересувах се, къде е онова монументално пано на професора, което бях виждала в читалището, и разбрах, че е преместено в гимназията. Направих няколко снимки с телефон, които са некачествени и не могат да пресъздадат усещането от досега с тази внушителна творба, която наистина стои „инцидентно“ там, но поне е намерила своя спасителен остров. Още творби на проф. А. Дончев, на колегата му проф. К. Цанев, събират прах в затворения хотел „Трявна“… Не смея да гадая каква ще е съдбата им. Дано и те бъдат съхранени за бъдните поколения… Сещам се и за прекрасната съпруга на проф. Дончев, Илиана Дончева, която е уникален художник. Някои от нейните ранни творби в Трявна, изработени в декоративната техника сграфито, са били заличени от фасадите на сградите, които са красили, нещо, което не бих могла да нарека по друг начин, освен – безумие…  

* * *

Трявна наистина има много с какво да се хвали и гордее. Да гради и надгражда, да показва, вълнува и респектира. А уважението и дълга пред завещаното ни богато културно-историческо наследство, следва да са водещ приоритет за всички ни…

 

Галина Иванова

Проф. Антон Дончев

Монументалното пано "Хоро" /1972 г./,
експонирано на първия етаж на Славейковото училище

Фрагмент от паното

Фрагмент от паното

Фрагмент от паното