187 години от рождението на Апостола Васил Левски

Вечен като Балкана

 

Вечен като Балкана, в скутите на който се е родил, внушителен като слънцето, люшнало в люлка от златисти лъчи Долината на розите, великолепен като непреклонния си народ, отдал мило и драго в борбата за чест и достойнство, за правда и свобода. Неговият път отвежда към къщи и манастири, съхранили ехо от стъпките му и светлина от мислите и словата му. Къщата на Ганьо Маджареца в Карлово - наричан още „тракийската поща", метохът в Сопот, с чешмичката в двора - от чучура на която Апостола е зашепвал свежест и сила, а зад дебелите и прастари стени още витае духът на игуменката Христина; калдъръмените улици на Вароша в Ловеч, с легендарната къщурка на Христо Цонев - Латинеца и баладичната река Осъм, край която Дякона е заклел в 1870 година членовете на Централния революционен комитет в България, посветил ги е в благородното дело, пред мълчаливия блясък на камата и револвера; родният дом на Апостола и Къкринското ханче, мястото, откъдето великият син на родината ни тръгва към своята Голгота. Не къщи, улици и манастири! Това са храмове, пред които трябва да положим цветя и да коленичим в мигове на всеотдайна любов и признателност.

Историята доказа, че за личност като Васил Левски смърт няма. Неговия лик българинът носи в душата си, пази го - чист и свят - в мечтите и чувствата си, в благодатния си труд. Воден от тази мисъл, поетът чудесно е нарисувал отношението на човека от народа към Левски:

 

Не вярва българинът в твойта смърт,

макар от вихър бял да чува тътен.

Не теб осъди агарянски съд,

а него - ти, апостоле безсмъртен.

Не вярва българинът в твойта смърт,

а всъщност тя е тежкото му бреме,

надеждата и трудния му път

през днешното и вчерашното време.

Не вярва българинът в твойта смърт,

вдълбала в паметта му черна дата.

На истината ти прозря часът

и стана талисман на свободата.

 

Васил Левски е в нас - винаги и навсякъде. Той идва в нашите сънища, чука на прозорците на съвестта ни, носи ни безсъници в будната тишина на нощта. Левски ни е нужен тъкмо днес. Всеки иска да тръгне до неговото рамо, да види, да знае продажника, когото Дякона ще отпрати с плесница. В нашето време също има продажници, мазници, които казват на черното - бяло и на бялото - черно, бъркат в народните джобове, потриват хитро ръце и сменят доблест за евтина слава.

Пред паметника на Левски в София винаги има цветя - преклонението е непрестанно. Цветя кичат и един гроб в двора на карловската църква „Св. Богородица“. „Гина Иванова Кунчева, майка на апостола Васил Левски“ – само тези слова са издълбани в камъка. А съвсем близо до гроба на майката има триангулачен знак - тук е средата на България.

 

Александър Михайлов

в. „Аз-буки“, бр. 28/15-21.07.1992 г.

 

Почивай в мир, Апостоле! Дано по-скоро узреем за твоите идеали и истини! Светла ти памет във вечността! Дълбок поклон пред безпримерната ти отдаденост, честност и родолюбие!

 

Снимка: Портрет на Васил Левски от Георги Данчов – Зографина /1888 г./, литография. Източник: Галерия Джуркови