И пак безсмъртие

Александър Калчев

И пак безсмъртие

 

 

Човек се ражда с биокалендар,
пресметнат и записан във генома.
Прехвърли ли шейсет е вече стар.
Не ги ли стигне – жалко. И горко му!

 

Апостоле! И ти не остаря. 
Не ти остана време от борбата.
В пожар от теб запален изгоря.
За българския дух. За Свободата. 

 

Годините ти ревностно броим
и търсим те във дни на поразия.
Животът ни щом стане нетърпим,
зовем те като някакъв Месия.

 

Разтваряме тефтерчето ти пак,
за да си вземем силици и вяра.
А в него всяка думичка е знак,
или предупреждение за мяра.

 

Апостоле, живей във нас и бди!
Народът ни не бива да заспива.
Настъпват бурни и превратни дни.
Задремем ли, България загива.

 

Във бремето на времето си ти,
за да ни сещаш винаги какво сме.
И българинът ще е вечно жив,
поне докато в паметта те носи. 

“Левски в бурята”, худ. Жечко Попов