За титаничния срам на днешното

Неведнъж в групата и блога е ставало дума за усталъка на старите майстори, съзидали темелите на родното Възраждане. Усталък без диплома, впечатляващ и респектиращ и до наши дни. Неведнъж е ставало дума за техните умения и за кодекса на честта на тези, уж „самоуци мастори“ – дюлгери, марангози, зографи, пък и на занаятчиите от всички еснафи. Скоро ще публикувам една статия по темата от арх. Георги Козаров, но преди това, в аванс, ще припомня няколко емблематични примера за кощунствено поругаване на някои от най-знаковите символи от онази епоха в наши дни, за един от които става дума и в статията.

Още докато се запознавах с историята на тези емблематични за времето си градежи, нямаше как да не изпитам чувство на респект и дълбоко преклонение пред майсторлъка, предприемчивостта и родолюбието на тези отминали люде. Отминали и като ценности, и като усталък. Гаврата с омаскаряването на съграденото от тях, не е от вчера, но в наши дни, като че ли достига потресаващи висоти. Как иначе да си обясним т.н. „реставрация“ на над 300-годишния каменен мост на р. Белица в Дебелец, дело на неизвестен майстор?! Или пък, „реконструкцията“ на прочутия Беленски мост /1865-1867/ на най-именития ни възрожденски майстор Колю Фичето?! Би ли могло да сме горди, че сме „опазили“ един от шедьоврите на родната ни строителна школа, след подобна скверна „реставрация“?! Или да се върнем още по-назад във времето, през далечната 1981-1982 г., когато по проект на арх. Христо Златев е „реконструиран“ красивият бял, железобетонен мост на арх. Стефан Олеков и инж. Цветков в Ловеч, изграден през 1931 г., на мястото на изгорелия при пожар /1925 г./ покрит дървен мост на уста Колю Фичето /1872-1874 г./. Той, новият мост, от началото на 80-те години на миналия век, трябвало да „напомня“ за автентичният мост на Фичето. Ами, не напомня…

Историята, уви, познава и помни и други подобни примери от близкото и по-далечното минало, но в наши дни „ремонтите и реконструкциите“ явно са на особена почит. Предвид и еврофинансирането, картинката е ясна, но потресаващото е, че въпреки изобилието на материали, техника, технологии и дипломи, резултатът, с минимални изключения, е плачевен. По Ботевски. Или, както казва един мой познат, по-добре е да ги оставим да се самосрутят, за паметниците на културата иде реч, отколкото да ги ремонтираме и реставрираме така, че да изчезнат след няколко години заради нечия некадърност…  

Мисля си, как ли биха отвърнали старите майстори на днешните ни архитектурни извращения, посегателства и мераци? Пък после се сещам, доколкото ги „познавам“, че е по-добре, че не са измежду живите. Аз лично, не бих издържала подобен директен сблъсък между тяхното време и нашето. Не бих понесла този титаничен срам…

 

Галина Иванова

Мостът на р. Белица в Дебелец
Източник: в. "Борба"

Същият мост след реконструкцията
Източник: в. "Борба"

Мостът на Колю Фичето край р. Бяла
Източник: kab-so.com

Реконструираният мост на Колю Фичето край Бяла.
На снимката се вижда част от автентичния градеж на майстора
/на преден план/ и "новият" градеж...
Източник: dunavmost.com

Архивна снимка на покрития дървен мост в Ловеч,
строен от уста Колю Фичето, преди пожара
Източник: ДА - Ловеч

Мостът, изграден през 1931 г. по проект на арх. Ст. Олеков
Източник: арх. Севастин Олеков

Покритият мост в Ловеч, след реконструкцията през 1981-1982 г.
Източник: bg-guide.org