В „храма“ на музите

Днес художничката Бисерка Петрова, един от дългогодишните, знакови преподаватели на НГПИ „Тревненска школа“, чества своя рожден ден. Любимата учителка на поколения талантливи художници, една от най-ярките и запомнящи се личности в съвременното изкуство, продължава да вълнува, докосва, замисля и провокира с картините си и днес. Те са рожба не само на огромния й талант и сърце, но и на вътрешния й съкровен свят, разкриващ многопластовата й същност на творец и човек, богоговеещ пред извечните принципи на съзиданието, началата и корените. Бисерка е творец с дълбоки познания и дирения, не само в сферата на изкуството, фолклора, митологията, но и на Духовното. То „води“ ръката й, която претворява върху платното въображаеми, уж не случили се, а всъщност - твърде човешки светове и съдби. Тя е „слънчев художник“, както я нарича любимият й преподавател от Художественото училище – доц. Цветан Колев.

Символиката, закодирана в платната й, вдъхновява полета на мисълта и въображението, дълбае въпроси и чертае измерения на ръба на фантасмагоричното, които при всеки нов „прочит“, разкриват нови и нови посоки и пластове. Независимо дали става въпрос за образи и сюжети от родния фолклор и бит, от древните митологии, или за онези магични, сюрреалистични платна, които „отварят“ портала към пребогатия й на образност духовен свят…

Надявам се, в обозримо бъдеще да имаме възможност да се насладим на уникалното й изкуство. Заслужаваме подобна емоция. И Бисерка я заслужава, тъй като през годините, може би поради излишна скромност, не е сред често презентираните художници в любимия на сърцето й град. А днес, когато сериозно дългогодишно заболяване я разделя, надявам се, не завинаги от изкуството, подобна ретроспективна изложба би била истински празник, не само за нас, тревненци, но и за нея…

Благодарна съм на семейството й, че тези дни, за пореден път, се докоснах до творбите в ателието й. А то е като да прекрачиш прага на храма. Щастлива съм, че успях да разгледам „на живо“ не само уникалните й картини, повечето от които „познавам“ и обичам, но и множество скици и предварителни рисунки, албуми с репродукции, които отдавна са притежание на частни колекции и галерии у нас и в чужбина. Все още съпреживявам тази неповторима емоция, която споделям и с Вас по повод личния й празник. Опитах се да подбера произведения, непубликувани в групата и блога, включително и някои от по-ранните й творби, вдъхновени от родната митология, автопортрети, предварителни рисунки на добре познати нейни картини…

Бисерка е благословена с таланта си и изкуството й вече е част от пребогатата духовна и културна съкровищница на България. То е чест и гордост, и за любимата й Трявна. Да й пожелаем здраве, дни, препълнени с обич и усмивка, с онзи плам и емоция, които провокират сетивата й, защото, убедена съм, има още много какво да ни покаже и разкаже на своя магичен, образен език…

 

Галина Иванова

Художничката Бисерка Петрова
Снимка: Личен архив

Автопортрет, 1987 г.

Автопортрет, 2013 г.

В ателието на художничката...