Тези дни в групата се разгоря дебат около още една от „изгубените“, емблематични къщи на Трявна. Мнозина тревненци си я спомнят, не само покрай историята за интернирането на Капитан Петко войвода, който живял в нея през 1893 г. Факт, който е неоспорим, според семейните хроники. Строена в средата на 19 в. от уста Генчо Кънев, както твърдят днешните наследници, тя била сред първите къщи от салонен тип в Трявна. Семейството съхранява икона на Божията майка с Младенеца, която не е запазила името на зографа, който я е изписал, но е датирана с годината на построяването на къщата. Тя се намирала зад сградата на Съда, споделя арх. Тодор Николов, праправнук на първия й собственик - Димитър Стойчев /р. 1810 г./. Дядо му дарил мястото за построяването на сградата на Съда и на градския парк пред него. Бил хайдутин и починал вследствие на раните си при една схватка с турците, недалеч от Трявна. Съпругата му се казвала Виша и имали осем деца. Един от синовете им е Никола Димитров Стойчев /1852-1933 г./, прадядо на арх. Т. Николов, обущар по професия. Имал петима братя и една сестра, като най-известен от тях е зографа Цаню Димитров Стойчев /1851-1921/, участник в „четата на зографите“ по време на Априлското въстание от 1876 г.
Последният й собственик - Тодор Николов Димитров /Стойчев/ (1902-1987 г.) бил
първият директор на някогашната Районна пощенска станция в Трявна, след 9
септември 1944 г. Съпругата му Йона Христова Димитрова – Николова /1899-1984
г./ била родом от Дряново. Двамата имали един син – Николай /1930-2015 г./,
бащата на арх. Т. Николов.
По думите му, къщата била отчуждена за „нуждите на Съда“
през 1962 г., разказва той, а баба му и дядо му /Тодор и Йона/, били оставени
да живеят, под наем, (?!) на втория й етаж. На първия настанили
други хора. Въпреки обещанията, не получили никакво обезщетение за отчуждения
имот. После къщата била отдавана под наем от т.н. „Жилфонд“, а в началото на
90-те години на миналия век, променили „отреждането“ й – „за паркинг“, но
продължили да настаняват в нея социално слаби семейства. След това решили да я
съборят, тъй като била неподдържана във времето и опасна…
От години наследниците й водят безуспешни съдебни битки, за
да си върнат имота и да възстановят къщата, която арх. Николов успял да „заснеме“
архитектурно, преди събарянето й… Такава е нерадата й съдба. И все пак, красивата
възрожденска къща има шанс да „възкръсне“ в макет и да ни радва отново,
благодарение на даровития ни майстор резбар и художник – Светлин Стефанов. Знам,
че е сред изгубените, емблематични сгради на Трявна, които има намерение да „съживи“
за бъдните поколения. А това е и една от малкото тревненски къщи, вдъхновила
големия художник Константин Щъркелов, който я рисува върху платно през 1939 г.
Подготви


Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.