Интимният живот на Трявна преди Освобождението

В Тревненското кметство е запазен един писмен документ, който без да регистрира някои големи събития, свързани с освободителната епоха, представлява рядка историческа ценност. Думата ми е за една „кондика“ на епархийския съвет, в която безхитростно са отбелязани прояви от публичния живот на Трявна, наред с факти, които са от частно-правен характер, но които свидетелстват, че турската власт е възлагала на епархийските български съвети право за уреждане на завещателни разпореждания, дарения и пр.

„Кондиката“ – един тефтер от дебели, пожълтели от времето, почти пергаментови листа – носи първоначална дата 1826 година. Обаче тя съдържа сведения за събития и факти, станали в самото навечерие на освобождението. Тоя интересен тефтер, от който може да се вадят заключения за нравите и схващанията на тревненци по въпроси от различно естество, но който е изпълнен и с пикантни характеристики за лица, които са били на високи стъпала в обществената йерархия – е воден с трудолюбие и с калиграфна амбиция от писаря „Иванчу Т. Николув“, и то с една стилистическа рутина, която за епохата е била безсъмнен белег за даровитост и дори интелигентност.

* * *

На „15 априлия 1874“ г. е протоколиран следущия набор:

„Днес под председателството на членовете от епарх. смесен съвет, а именно: Негово Високопреподобие архимандрита Стефана и г. Георгия Мазакова, съгласно определените от трите махали от градеца ни избиратели, избраха се по тайно гласоподаване за членове на Тревн. Община, за една година от днес, следующите лица, както следва:

Кънчо Томчов – бела удобрителна 14 – Черна учредителна 3.

Христо Досюв – бела удобрителна – 12 – Черна учредителна – 5.

Ник. Тихулов – бела удобрителна – 8 – Черна учредителна – 9.

Ив. П. Николуов – бела удобрителна – 17 – Черна учредителна – 0.

Х. Иванчо Тодоров – бела удобрителна – 15 – Черна учредителна – 2.

Цаню Духовников – бела удобрителна – 14 – Черна учредителна – 10.

И т.н.

* * *

Март 16, петък, 1875 г.

„Днес са реши със сичкия съвет и ся определиха за училищни настоятели г. Кънчо Кесаров, г. Хибчу Кънчов, г. Цаню По. Балчов и г. Иванчу Ботюв, за да инстояват и прегледат добре училището и да имат право със совета заедно да хващат и променуват учители като стане нужда“.

„В същи ден реши ся и ся определи от совета пак за общински писар г. Иванчу По. Николув с плата на месец по пидисе гроша за цялата година“.

* * *

„На iюнiя 5 – в пълно заседение прегледа ся есапа на бившите епитропи Кънча Томчюва и Никола Кънчюва, църковните епитропи, и като им се удобри есапа и ся потвърди с подписите на совета“.

* * *

„На iюнiя 21 – в пълно заседание, назначи за слуга църковен и училищен, и на совета, да слугува, сиреч да мите и в мъжкото и в женското училище, и да пали собите, Димия Симионова за година с 800 гроша“.

* * *

„1874, iуния 24.

По общо заседание на членовете, опълномощаваме г-на Кънча Кесарова и г-на Ивана П. Николова, които утре заминават за Ибраила през Букурещ, да приемат грижата да прегледат сметките на училищното достояние (магазин в Ибраила), на който епитроп беше покойния Ив. Балканский и да приберат доходите им до днес, и да ги донесат в Трявна, при том да намерят почтен някой българин в Ибраила, когото да приканят да приеме грижата да бъде епитроп за напред на реченото училищно достояние.

Второ, опълномощаваме същите г-да да приемат грижата по заветът на покойния ни съотечественик Георгия х. Х. Даскалова, да приберат костите му, като отправят за възпоминанието му парастас.

За нуждните разноски на костите ще държат сметки особно и позволява им са да разнесат колкото е нуждно за честното им пренасяние до в Трявна, които ще им се заплатят, заедно с определените за трудът им по хиляда гроша, две хиляди гроша за двамата“.

* * *

1875, iюнiя 25.

„В пълно заседание реши ся от смесения совет и училищното настоятелство цената на учителите и учителките за идущата година. За главния учител, според контракта му, даскал Димитър, за две години по 8000 гроша – 16,000 гроша, Даскал Атанас, за година – 3,500 гроша. За главната учителка Тонка Димитрица – 35 лири турски. За по-малка – Кина Цанюва – 1500 гроша“.

* * *

Един „калпазански“ протест…

„1875 г. – 17 iюнiя. Подаде се от страната на някои други от гражданите ни един протест против нареждането на учителите и учителките. Като се превикаха няколко от подписващите на същия протест, изповядаха, че като ги излъгал Иван Калчов, който носял протеста за да го подписват, че за някои сметки било това писмо. И тъй, сега като се научават протестират с подписите си по тази постъпка – припозна ся същия протест за калпазански“.

* * *

„1876 г. – септемврия 21. Избирането на представителите ни за в Търново, да ходят като станат нужни на совета в Митрополията за в три години разстояние, стана по следующия начин:

Събраха се трииси и пет чювеци и от тритех ни махали от градеца ни, в което събрание присъствоваха и от колибите ни гласоподаватели и като ся назначиха девет души за кандидати и според редовното гласоподаване случиха по много гласове и се назначиха г. Георги Тодуров, г. Димитър Витанов и Никола Тихулов, но понеже последния, Никола, като си даде уставката и подир него като следват с равни гласове г. Христо Досюв и г. Кънчо Генкув, но защото и той си даде оставката, заради това упредели ся за трети г. Кънчо Генкув“.

* * *

„1875, октомврия 18.

Днес се събраха членовите на совета и пригледаха сметката на извършените разходи за театра от следущите актиори: учител Дим. Витанов, учител Ат. Г. Медникаров… (следват имена на още 14 души граждани – актиори). Същата сметка беше в учителя Д. Витанов и Ат. Г. Медникаров, които ся привикаха от совета и това предадоха.

От всичките пет театра придобили 3852 гроша. За разноски на всичките театри дали – 2365 гроша. Остават 1487 гроша. От вересии батаци останали 34 гроша и 30 пари. Остават чисти 1452 гроша и 10 пари. Срещу горната сума се предадоха: една планатаря за 350 гроша, един мекроскоп за 221 гроша и 20 пари, една лупа за 25 гроша и един атлас за 80 гроша. От Д. Витанов и от Ат. Г. Медникаров пари в брой прие Хр. Досюв – 776 гроша. Тия пари в брой училищния касиер Хр. Досюв ги остави, че когато се прискат за някои училищни такъми, като стане нужда, ще имат право „актиорите“ да ги земат и да купят такъмите, а за друго няма право ни един да ги употреби. Това ся удобри и ся потвърди от совета“.

* * *

По повод едно писмено оплакване срещу тревненския свещеник поп Коя – доростоло-червенският митрополит изпраща в Трявна отец Димитрия от Търново, за да направи анкета по обвиненията.

На „1875 г. декемврий 3“ под председателството на отца Димитрия епарх. съвет открива заседанието си, посветено на анкетиране на деянията на поп Коя и съденето на светиня му.

„Кондиката“ пази за заседанието на помената по-горе дата следния живописно редактиран протокол:

„Негово благоговейнство отец Димитър, председател на събранието, като пратен от страна на Негово Високопреосвещенство Доростоло-Червенския Митрополит, часа на 3 отвори заседанието с няколко думи, чрез които изрази мисията си на тези, които са дошли от страна на Митрополията и връчи писмото на Негово Благоговейнство поп Алексея, архиерейскаго тука наместника, което му се отправяше от Негово Високопреосвещенство Доростоло-Червенския Митрополит и чрез което ся казваше, че поменатите пратеници от страна на Митрополията са упълномощени да изпитат дали обвиненията, които ся приписват на Негово Благоговейнство поп Коя Витанов, от троицата упълномощени от няколко лица тревненци, които поднесли прошение на Епарх. см. съвет в Търново против Н. Бл. п. Коя, под дата 28 октомврий текущата година, то писмо ся прочете, също ся прочете и копието от поменутата жалба. Попитаха ся г-да членовете на Епар. См. съвет, Н. Бл. п. Кою има ли таквос поведение, каквото се представя в поменутата жалба, отговорита ся – понекогаш извиква на псалтити в църква, ако сбъркат те, тоне не потвърди само един от членовете г. Христу Пенчув, той каза, че п. Кою не пази благочиние в църква, но ходи и при тогоз оногоз да говори. Когато ся попитаха поп Кою кара ли ся с хората в частните си работи, трима от членовете на Епарх. см. совет казаха, че като човек поскарва ся понякогаш, останалите, обаче нищо не казаха. На въпроса – хули ли духовенството? – сички казаха незнам.

После това ся повикаха тримата пълномощнии на тъжителите срещу Н.Б. поп Коя и им ся предложи да докажат обвиненията си против реченото. Н. Благогов. поп Кою казвал, че ръкавите на свещениците затова са широки, за да могат по-лесно да ся крият в тях дяволите, тъй че и в благословията стои антихрист. Казаха, че не само ний знаем и архимандрит Стефан и Г. Мазаков в Търново го биле чували. Колкото за че казвал, когато било болно детето на даскал Кънчя, какво ако умре и това дете ще познае, че Господ е джанабет и, че ако чювек иде на людска жена е също като да отиде на люцак заход, следва, че няма грех. Това потвърди г. Г. Тодуров като каза, че второто поп Кою го казал на него самаго, какво че го е чюл попа сам да го приказва покойния му син Витан, а за първото, сиреч за детето – г. Георги Тодуров каза, че го е чул от съпругата си. Това ся потвърди и от Ив. П. Николув с тези думи, че Н. Бл. поп Кою казал пред целия совет тъй, ако умре това дете, то Господ съвсем ся е забравил. Ст. Минев и Иван Стоянов свидетелствуват, че п. Кою псувал с твърде грозни думи…

* * *

„1876 г. Иеноари 20.

Днес се появи от русчушкото село Бръшлян човек дувец, на име Йордан Дяков със свидетелство от селото си да търси жена и като ся съгласява със Станка Дамянова довица от Рашювите, Тревненско окружие, склонява ся с нея и й обещава да земе и дветех й деца, които са момчета, на име Цаню и Дамян, защо че той не бил имал никак чеда и той ги поема с условие, че ще ги отгледа, изучи и настани – същи баща. В знак на съпружество – харизва на жена си Станка една крава млада без теле и три овце. За потвърждение на това му условие даде за училището ни 17 гроша и 20 пари, които прие касиера Хр. Досюв“.

* * *

„1876 г. iеноари 26.

Според заповедта на Н. В. Доростоло-Червенскаго провика ся Тотю Къню Грънчарски, против когото ся жаловала гуденицата му Хуба Василюва и тъй защото Тотю си е дал оставката, плати на момичето за масрафа 110 гроша и й даде назад сичките от нея дадени нему неща, като остави неговите, що й е дал освен пръстена, който си зема и тъй се склониха и погодиха“.

* * *

„1876 г. iеноари 28.

 Понеже си даде оставката Иван Костадинув от Бурущица от гуденицата си Мита Михува от Бангейци, и същата Мита като си прииска от него масрафите, плати й Иван за масраф и за чест една лира турска, с която ся склониха и ся разделиха, като си дадоха сичките им дадени работи в знак на сгудяването им един на другиго и ся потъкмиха. За потъкмяването на разпрата им, дади Иван за училището 54 гроша“.

* * *

„1876 г. февруари 11.

В пълно заседание на съвета, реши ся щото, като западнал [д]нес Тотю Цаню Тотюв, който имаше един запис бащин му борч в касиера Хр. Досюв за гроша 1000 главница и 150 гроша лихва, билязани в кондика. Но днес като се подсигуряват тези пари, защото ги поема брат му Никола, от които дава 400 гроша, а за 600 гроша дава друг запис с кефик, на който ще плаща и лихвата от днес, заради това ся реши да се остави лихвата на Тотя Цанюв, за което и са унищожава от кондика и да ся приеме от есапа на касиерина Хр. Досюв“.

* * *

„1876 г., априлия 28.

Днес завещава Стоян Михайлов от долнята махала половината от къщата си, бахчията си, които са негов собствен мюлк, на съпругата си Васила и ся потвърди завещанието му от целия нахийски совет“.

* * *

Политико-културното минало на Трявна представлява една историческа гордост за хората от тоя край. Тревненци са дали доста много на освободителното движение – те са действували и по линията на културното мобилизиране на народните сили и по фронта на непосредствената революционна акция. Имената на Ангел Кънчев, Капитан Никола и П. Р. Славейков са достатъчно доказателство в това направление. Извадките, които ние даваме по-горе от случайно запазената стара „кондика“, илюстрират макар и в епизодичен мащаб, широките прояви, свойствени на духа на тревненци, и отразявани във всички области на живота. Трябва да споменем мимоходом и за високия подем на резбарското изкуство в Тревненско, в навечерието на освобождението, за да се даде правилна оценка на оная разностранна будна дейност, която дава особено жив и пъстър колорит на тревненци и Тревненско.

 

 

Петър Карчев

в. „Вестник на вестниците“, бр. 86/31.01.1937 г.

Снимка: Пазарът в Трявна преди Освобождението. 

Източник - СМРЗИ - Трявна