Диагноза, не родолюбие…

Покрай подготовката на една интересна история, разказана от писателя Константин Мутафов /1879-1946/, баща на актрисата Стоянка Мутафова, чийто деди са с Тревненски корен, попаднах на негова статия от 1939 г., която порицава тогавашните „патриотични“ нрави, същите, които повтаряме днес, близо 90 години по-късно. Нищо ново под слънцето, ще си кажат някои, и вероятно ще бъдат прави. И тогава, и сега – все същото. С една съществена разлика – тогава патрЕотичната плява е била не чак толкова нагла и вреслива, пък и е срещала по-сериозен отпор…

Левски, Ботев, Раковски, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Волов, Бенковски и всички останали исполини, жертвали себе си в името на народната свобода, не заслужават подобно поругание и невежество, граничещо със светотатство в никое време, в никоя епоха. Тогава, преди почти век, в тяхна памет, кръщавали кръчми, кафенета, бръснарници (?!), днес с ликовете им кичим телесата си и хапваме „патрЕотични мезета“, понасяме празнословия, търпим популизма, с който ни зомбират отвсякъде с „чистата и свята мисъл“ за промяна… И, ако портретите им в почти всеки кабинет на властта, стърчат нелепо по стените, то изографисаните им ликове по телата на днешните им потомци, са ярък, симптоматичен белег за тотално невежество, кощунство и безродие… Диагноза, не родолюбие. Народе????

 

P.S. Уви, и Трявна не прави изключение в това отношение. В местните вестници от 30-те години на миналия век, срещаме реклама на гостилница „Капитан Никола“. Войводата, родом от Силистра, чиято памет нашите предшественици, тревненци, почитали с масово народно веселие и хора… На 15-ти август, когато по традиция отбелязваме годишнината от неговата гибел, ще научим нещо повече и за това…

 

Престъпно безначалие

Писахме преди години на тая тема на друго място. Но тогава не бяхме разбрани. Може би не бяхме и чути. Дали нямаше кой да ни чуе или пък ония, които са ни чули, са били безволни да замахнат смело и безпощадно, да поразят злото?

Но ние издигаме отново глас. Не само това. Ние изливаме своето накипяло негодувание, своя ропот. Защото престъпно е базначалието. Защото оскърбителна и разрушителна е гаврата с народните ни светини. И за чудо: само под нашето небе е тя произволна, търпима, свободна.

Дано се отворят сърцата! Дано не са оглушали ушите!

Ето,

Левски, Ботйов, Раковски, Ст. Караджа, Х. Димитър, Волов, Бенковски и колко още имена на исполини.

Имена – символи.

Образи, които шестват като слънца на родния небосклон. Мъченическо, но лъчезарно бе тяхното дело. Кървав е техният край. Върху челата на всички болести звездата на славата.  

Движиш се из благословените нашенски улици. И ето, не веднъж окото ти кацва на такива надписи: бозаджийница „Христо Ботйов“. През десет крачки друга те бодне в сърцето: бозаджийница „Васил Левски“.

В душата ти метеж, в главата ти смутия, срам и гнет в сърцето. Понасяш се из други улици: млекарниця „Раковски“, кафене „Ст. Караджа“, кръчма „Хаджи Димитър“, пивница „Волов“, бръснарница „Бенковски“.

Безсмъртни имена на апостоли и бунтовници, на поети и мечтатали, на пламенни родолюбци, на мъченици и полубогове!

Ирония, поругание, светотатство, невежество и кощунство!

Или слепота, безначалие и търпимост!

Не! Не бива! Спрете! Заличете този срам!

Левски, Ботйов, Раковски и всички други са имена – светилници. На тях имат право само библиотеките, музеите, училищата, читалищата, села и градища!

Образите на боговете имат място само в храмовете, във висините.

 

Константин Мутафов

Сп. „Завети“, г. 6, кн. 1, 1939 г.

webstage.bg

 

Подготви

Галина Иванова

Реклама от тревненските вестници от 30-те години на миналия век

Снимка: в. "Стършел"