Днес Калинка Пашова щеше да чества 50-годишния си юбилей. Тя си отиде внезапно от този свят, преди шест години, но остави след себе си съкровенни стихове, проза, публицистика и краеведски изследвания за миналото на любимата Трявна...
Светла й памет!
* * *
Елеганс
Поклон.
И падаща завеса.
А преди тях
безумно
пляска битието
с увехнали
криле.
И спомени.
И много,
много,
много…
сиви гълъби,
и тези сиви,
посивели
от безмилостност
стени.
И времето
и то е посивяло
от грохота на миговете.
Поклон….
И плаващ
като мъртъв пясък,
реверанс
към бъдещето.
Дето мина,
и премина,
и в нелегалност отлетя.
И с патос хвърли
пак на сцената
разпръснатите
като врабчи пух
перчеми,
белеещи
и бавно посивяващи
от времето.
Калинка Пашова
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.