Тревненци и денят на Капитан дядо Никола

Памет и паметни знаци за Капитан дядо Никола в живота на тревненци

Опитът за въстание от 1856 г. на Никола Филиповски (Капитан дядо Никола) завършва с разгром на четата и убийството на Капитана при колиби Дончовци, Тревненско.

През 1883 г. тревненецът Христо Даскалов организира първото честване в памет на Капитана, в Трявна и на лобното му място, около датата на неговата гибел – 2 август. Създава се традиция в тези чествания, които продължават до 1944 г., с прекъсване по време на Балканските и Първата световна война. В тези чествания се включват и гости от селищата, свързани с преминаването на четата през 1856 г.

След тържественото пренасяне на костите на Капитан дядо Никола на площада пред часовниковата кула в Трявна през 1906 г., на мястото е издигнат паметник, запазен до 1951 г. През 1969 г. е направен нов паметник на Капитана, първоначално пред Даскаловата къща в града, впоследствие преместен в кв. Божковци.

От 2006 г., по повод 150-годишнината от въстанието, по инициатива на ТД „Планинец“ и Община Трявна, ежегодно се провежда поход „По стъпките на Капитан дядо Никола“.

***

С оглед обстановката на Балканите след Кримската война, през 1856 г. надеждите за свобода отново ентусиазират буйни български глави. На 28 юли 1856 г. в Лясковския манастир се събират 12 ентусиасти. Надеждите на техния главен организатор Никола Филиповски да сформира чета от около 200 души бързо угасват. Още в своето начало мисията им е обречена. Макар малцина, четниците се отправят към Габровския балкан. На 1 август ст. ст., при моста „Шипка“ в края на гр. Габрово, малката чета е разбита, има убити четници, други се разбягват. Останал сам, Никола Филиповски се изтегля към с. Жълтеш, пренощува в с. Драганчета и рано сутринта през билото при м. Сечен камък слиза до тревненските колиби Дончовци. Там е убит и обезглавен. Главата му е донесена и показана в Трявна, за да се сплаши населението, но после е дадено разрешение да бъде погребана с тялото на Никола Филиповски в с. Дончовци. Никола Филиповски е погребан от местните селяни в градината на Дончо Стоянов. Още в тези години подвигът му е възпят в песен:

.„Повдигнал ми-са-й, Нано, Капитан Никола,

Капитан Никола, Н, капитанско чадо,

У Търново града, Н,  войски да събира

Войски да събира, Н,  млади търновчани,

Млади търновчани,Н, сербез лясковчани,

Думбаз еленчани, Н, фудул тревненчани,

Зенген габровчани, Н, шейрет дреновчани…“.

Песента се среща и в друг вариант:

„Повдигнал ми се, мамо, Капитан Никола,

Капитан Никола, мамо, Капитанско чедо:

Със него се пишат, мамо, млади търновчани,

Млади търновчани, мамо, гиджик лесковчани,

Гиджик лесковчани, мамо, сербез еленчани,

Сербез еленчани, мамо, джамбаз ряховчани,

Джамбаз ряховчани, мамо, хайдут габровчани,

Хайдут габровчани, мамо, фудул тревненчани…“.

Макар ограничено по размер, въстанието намира отзвук в тогавашния периодичен печат. Запозната е и западната дипломация.

През 1883 г. тревненецът Христо Даскалов, по това време учител в Оряхово, при завръщането си в Трявна за лятната ваканция, поема инициатива за честване паметта на Капитан дядо Никола и опяване на костите му. Идеята намира подкрепа от кмета С. Тодоров и интелигенцията от Трявна. „След произнесеното слово от Христо Даскалов на лобното място в с. Дончовци, в градинката се сложи трапеза на гостите. На тържеството присъства един от участниците в четата на Капитана – дядо Бойчо от с. Джуровци, който разказал спомени за четата и действията ѝ“. (Разказът е на Богомил Даскалов. На това тържество, още дете, той за пръв път чул песента за Капитан дядо Никола. Тук бил и свещеник Георги Радков, съвременник и съучастник на Капитан Дядо Никола. Според Богомил Даскалов еполетите, камата на Капитан Никола и част от знамето били прибрани от Георги Радков след смъртта на войводата  и на това тържество той за пръв път ги показал. Предал ги на тревненеца Михал Икономов, след което изчезнали в неизвестност).

От 1883 г. всяка година, в първия неделен ден преди 1 август ст. ст., тревненци честват деня на Капитан дядо Никола, като се отслужвала панихида на лобното му място в к. Дончовци. Опълченецът Цаньо Брънеков, инициатор за създаването на поборническо-опълченско дружество „Ангел Кънчев“ в гр. Трявна, става инициатор и за построяването на паметник на Капитан дядо Никола на площада в града. През 1906 г., по повод 50-годишнината от смъртта на революционера, костите му са пренесени и поставени в основите на паметника на площада в Трявна. Събитието е с местен характер, с предварителна организация и в него участват поборническо-опълченското дружество, общинското ръководство, духовенството, ученици, граждани. (Екземпляр от обявлението по пренасянето на костите на Капитан дядо Никола през 1906 г. е бил поставен в шише и при ексхумацията през 1970 г. то е предадено на музея:

„Обявление

По инициатива на Тревненското поборническо-опълченско дружество, по случай мъченическата смърт на Българския поборник революционер „Капитан Никола“, с позволението на властта, в неделя, 30 того ще стане тържествено пренасяне на костите му от колиби Дончовци в гр. Трявна, гдето ще бъдат погребани в основата на започнатий паметник в памет на покойника, както и на всички други покойни поборници и опълченци от Трявна.

Тържественото пренасяне на костите ще стане по следующата програма:

I. /разкъсан лист, не се чете добре текста за вземането на костите от с. Дончовци/…юлий в 6 ч….сутринта? в присъствието на Тревненский градски и Раданско селско общински кметове, Тревненския ? клон от….дружество, Дряновска околия... и енорийския свещеник, след заупокойната молитва и съставяне на надлежния…акт? вдигат костите на покойния… и отнасят за града.

II. В 9 ч духовенството, Тревненски Градски и Радански селско общински съвети, учителите и учениците от Тревненското и Раданско училища, полицейския пристав с своята стража, разните дружествени корпорации и народа причакват на край града пристигането на костите, гдето тоже се извършва кратка заопукоителна молитва и държи подходяща в случая реч

III. След това процесията се отправя за съборната църква „Св. Архангел Михаил“, гдето се отслужва тържествена панахида от цялото духовенство и се държи подходяща реч

IV. След панахидата процесията се отправя на площада пред градския часовник, гдето костите се поставят в основата на започнатий паметник заедно със съставените по случая актове, като при това се държи реч.

V. После обяд народно овеселение на същий площад, а вечерта - осветление.

Поканват се г.г. гражданите и почитателите паметта на Капитан Никола и на всички покойни поборници и опълченци от гр. Трявна и околията да присъствуват на тържеството.

Г. Трявна, 23 юлий 1906 г. От Тревненския клон на поборнико-опълчен. дружество“.

За съжаление придружаващите документи са били в шишето, но са напълно заличени. Частично е запазено само горепосоченото обявление с размери 28,5 х 46,5 см.).  

Този момент е описан от тревненеца Димо Казасов, който присъства на събитието: „Под звуковете на черковните камбани днес, 30 юли, всички тревненски граждани се бяха упътили към края на града да посрещнат костите на дядо Никола. Съпроводени от местното опълченско дружество те стигнаха на мястото, определено за среща в 10 часа. На градския площад костите бяха положени в основата на започнатия паметник, където бяха положени венци от тревненските граждани, от учителите и учениците и от Опълченското дружество. Изви се кръшно хоро, което през целия ден, до 12 часа през нощта не прекъсна“.

Неизяснен остава въпросът доколко и кога е завършен паметникът. Според Кънчо Пенчев паметникът е бил завършен през 1912 г., като са били използвани камъни, останали от построяване на болницата в Трявна. Кънчо Пенчев посочва снимка, съхранявана във фототеката на Специализирания музей, определена като снимка от мобилизацията при обявяването на Балканската война през есента на 1912 г., на която паметникът вече е издигнат. В същото време в протокол от 20.10.1913 г. като задача на Дружеството за културно-икономическо повдигане на Трявна е набелязано „да помогне със средства за доизкарването на паметника. Да се влезе в разговор с Опълченското дружество по въпроса за постройката и доизкарването на паметника“.

Честването на Деня на Капитан дядо Никола се провежда ежегодно до 1912 г., след което се зареждат години на войни и едва през 1921 г. на 14 август н. с. се възобновява традицията „тоя ден да се чества като ден за тревненци, търновци, габровци, еленчани, горно-ореховчани, лясковчани, дреновци с такова значение, както Ботевия ден 20 май ст. ст. за врачанци и всички българи.“ Инициативата за възобновяване на честванията идва от Богомил Даскалов и Дружеството за културно-икономическо повдигане на Трявна. След завръщането на Богомил Даскалов от Зайчар, Сърбия, от участието му в Първата световна война, на 6.12.1918 г. той е назначен като учител в Тревненското училище. По традиция Даскаловата фамилия е активен участник в обществения живот в гр. Трявна. След създаването на комитет, на който се разчита да възобнови тържествата за Капитан дядо Никола, на Богомил Даскалов е възложено да изработи тяхната програма. „Тържествата се наредиха като копие на тия във Враца. Лобното място на Ботйов „Волът“ и лобното място на Капитан дядо Никола к. Дончовци; Манифестации и прочее се подредиха по същия ред и оставаше да се копира програмата от Враца. Така стана и ето вече 20 години се честват празненствата по същия ред“. При издигането на паметника на Капитан дядо Никола върху него е предвидено място за паметни плочи, които дълги години не са изработени. Част от инициативата на честванията през 1921 г. е издаването на малка брошурка, с която да се призоват гражданите на Трявна, Търново, Лясковец да запишат разказите на възрастни хора за събитията от 1856 г. и те да се публикуват в история на въстанието. С продажбата на брошурката се предвижда събирането на средства „в полза на доизкарване и окраса на паметника на Капитан дядо Никола и други тревненци борци за свободата“. Книжката е издадена в самото навечерие на честванията през 1921 г. В летописната книга на Културно-икономическото дружество гр. Трявна за периода 1921-1925 г. за 14.08.1921 г. - денят на Капитан дядо Никола, като събития са отбелязани: „публични юнашки игри от Габровското дружество „Юнак“ и градинско увеселение в училищният двор и градина“. 

В „Отчета на кмета на Трявна Никола Захариев за периода 1925-1929 г.“ като една от изпълнените задачи през 1926 г. е записано монтиране на 4 релефни бронзови плочи: барелефи на Капитан дядо Никола, на Ангел Кънчев, боевете на Шипка през 1877 г. и плоча с имена на тревненци, загинали за националното освобождение 1868–1877 г. По описанието в отчета „паметникът отдавна стоял недоизкаран и създавал недоумение за външните посетители със запуснатия си вид“. Барелефите са работени от Юрдан Несторов, скулптор от гр. София, през 1926 г. за 18 000 лв.

Повече информация за това как протичат тържествата в памет на Капитан дядо Никола в Трявна има от края на 20-те години на ХХ век, когато започва публикуването на тяхната програма в тревненските вестници. Организатори са Комитет „Капитан дядо Никола“, Тревненско градско общинско управление, Дружеството за културно-икономическо повдигане на гр. Трявна. През 1929 г. се снима рекламен филм за Трявна. Кадрите са запечатали множеството хора, устремени към стария площад, с издигнатия на него паметник на Капитан Никола и загиналите тревненци в борбите за национално освобождение. Самият паметник е с празнична украса. Пред множеството реч държи тогавашният кмет на Трявна Никола Захариев. Програмата на тържествата е отпечатана във в. „Тревненско ехо“ бр. 14 от 15.08.1929 г.:

„Тревненско градско общинско управление

ПОЗИВ

Граждани,

На 18 т .м. неделя ще отпразнуваме паметта на един от първите за времето ратници на революционните борби Капитан дядо Никола………при следната програма:

1. Сутринта 5 часа се тръгва от площада за колиби Дончовци на поклонение при лобното място, където е убит Капитан дядо Никола. Там ще се отслужи кратка панихида и към 8 ч. поклонниците с населението от Раданска община се завръщат в града.

2. В 8 ч. ще се извърши посрещане гостите на гарата, идещи за празненството от Габрово, Дряново, Търново и Горна Оряховица

3. В 10 ч. ще се отслужи панихида пред паметника

4. От 4 ч. следобед до 8 ч. се устройва на Чучура увеселение

5. Вечерта народни хора пред паметника…

Приканваме гражданството, родолюбивите, културните организации и гости на града да почетат с присъствието си това празненство… Кмет Н. Захариев“.

Това е била установената традиция по честванията до 1944 г. включително. В „Общински вестник Трявна“ бр. 108 от 21.08.1939 г. Богомил Даскалов проследява как е преминало честването на деня на 13 август 1939 г. Прави впечатление, че за да имат възможност на тържествата да присъстват повече хора, те се организират в неделен ден около датата 2/14.08. Празникът е протекъл така: „В 5 ч. сутринта музиката премина по главната улица на града, свирейки маршове. На площада пред паметника на Капитан Никола бързо се събра голяма група почитатели, които начело с музиката и свещеници се отправиха към к. Дончовци. В своите форми, построени в стройни редове, личаха местните революционни организации: подофицери, ловци, спортисти, туристи, голяма група граждани и ученици.

Тръгването стана в 6 ч. сутринта.

В 7 ч. поклонниците вече бяха на лобното място, гдето бе отслужена заупокойна. Тук прот. Г. Пеев произнесе кратко прочувствено слово, след това манифестацията се отправи обратно за града.

В 8 ч. 45 м поклонниците бяха посрещнати от голямо число посрещачи и манифестацията премина през целия град и отиде до ж.п. гарата, гдето посрещна гостите от другите градове.

В 10.30 на площада пред паметника на Капитан Никола се подреди многобройна публика, която очакваше идването на духовенството. Площадът бе цяло ограден с гирлянди от зеленина, изпъстрена с националните трицветници, плакати, жертвеник, траурни колони и венци.

Присъстваха Плевенския областен директор г-н Б. Казанлиев, кметовете на съседните общини, както и Дряновския околийски управител.

След панихидата, отслужена от местното духовенство с участието на хора при ц. „Св. Архангел Михаил“, на естрадата се възкачи г-н Областния директор, който произнесе високопатриотична реч… същият поднесе и разкошен венец от живи цветя пред лика на героя… поднесени бяха венци с подходящи казани слова от Кмета на града, Дружеството на запасните подофицери, дружеството на бойците от фронта, Дружеството на инвалидите и сираци от войните, Ловното дружество, Туристическото дружество, Женското дружество, Младежите легионери и др.

След панихидата и молебствието за Царя и Царстващия дом и пр. музиката изсвири Шуми Марица, химна на Царя и песента на Капитан дядо Никола, която като хороводна се съпроводи с ентусиазирано народно хоро.

След обяда музиката свири пред паметника, а вечерта при красива илюминация населението от целия град се весели с хора и феерверки до след полунощ.

На „Чучура“ едновременно пък беше уредено градинско увеселение от дружеството на бойците от фронта, което също беше масово посетено и продължи до разсъмване.

Богомил Даскалов заключава: Тая година значително по-бляскаво бе отпразнуван деня на Капитан дядо Никола“.

От 1934 до 1938 г. честванията в Трявна са двудневни. Един от организаторите е Тревненската община, съвместно с Дружеството на запасните подофицери или сформиран със заповед на кмета специално за подготовка на тържествата комитет. Започват в събота вечерта на площада с паметника на Капитан дядо Никола с народни хора, заря. В неделята започват с поклонение на лобното място на Капитана в с. Дончовци. В тържествата участват и гости от други селища и те следват установения в годините ред: посрещане на гостите на гарата в Трявна, панихида пред паметника, тържествено слово от кмета и гости на тържествата, поднасяне на венци и цветя. Като елемент от тържествата е подготовката на украсата от зеленина, грижа за която имат учителки от Тревненското училище; украсяването на къщите, особено около главната улица, с национални знамена; ограничаването на работата на дюкяни и гостилници докато трае официалната част от тържествата. Покани за участие в тържествата се изпращат до кметовете на съседните градски и селски общини; областния директор в гр. Плевен; Великотърновската митрополия и началникът на гарнизона във Велико Търново и др. Тържествата завършват с народни хора на площада или градински увеселения на павилиона на „Чучура“, в лятна градина „Савоя“. Тези тържества са свързани със заплащане на вход: „5 лв. за дама и 10 лв. за кавалер“ и/или с участие в томбола. Събраните средства се заделят във фонд за издигане на паметник на загиналите във войните тревненци. Честване деня на Капитан дядо Никола има документирано до 1945 г. Димо Тодоров е публикувал 3 „позива“ за отбелязване деня на Капитана. Единият е от 1925 г. Другите два са от 1940 г. с организатор Комитет „Капитан дядо Никола“ и от 1944 г. с организатор Тревненско градско общинско управление, което говори, че дори в тежките години на Втората световна война честванията не са преустановени.

През 1951 г. с Протокол №12 от 19.04.1951 г. на управата на Тревненски градски народен съвет, на основание, че „в новия градоустройствен план на Трявна паметникът на площада не е предвиден, защото се намира в средата на площада, където закрива стария часовник и пречи при устройване на митинги и тържества“, е взето решение за премахването на паметника на Капитан дядо Никола от площада. Плочите от съборения паметник са прибрани от общината, а тази на Капитан дядо Никола е поставена на лобното му място в с. Дончовци, според решението на протокола от 1951 г. Според Кънчо Пенчев след събарянето на паметника на Капитан дядо Никола тържествата на площада в негова памет са преустановени. В отчети от следващи години на Общинския съвет се изказва мнение, че решението за събарянето на паметника е взето прибързано. През 1965 г. е направена отливка на плочата с лика на Капитана, която е сложена на гроба му в с. Дончовци. От 1960 г. площадът носи името на Капитан дядо Никола.

На 21 август 1969 г. в градинката пред Даскаловата къща е открит нов бюст-паметник на Капитан дядо Никола с авторски колектив: скулптор Димитър Димов; арх. Милко Матев, каменоделец Иван Войновски. Година по-късно, на 1 юни 1970 г. „се разкопа гроба на Никола Филиповски. С тържествена церемония и заря се пренесоха от пл. Капитан Никола и закопаха на дълбочина 1,50 м в едно сандъче в подножието на бюста на Капитан Никола, ул. „П. Р Славейков“. Всичко, което се намери в гроба, бе описано и предадено за съхранение в музея“. Зад паметника, в издялано каменно корито, са положени костите на Капитан Дядо Никола. В него, в затворен херметически съд, е поставен и текст за първото пренасяне на костите му от с. Дончовци в Трявна и следващото им пренасяне зад паметника пред Даскаловата къща. Пренасянето на костите е съпътствано от слово от директора на музея Иванка Бонева и тържествена заря от 20 ч. на 1.06.1970 г. До 70-те години на ХХ век в общинския вестник открих само едно отбелязване на деня на Никола Филиповски – на 13 август 1962 г. на площада, носещ неговото име, се събират гражданите на Трявна. Тържеството е открито от лагерници от гр. Варна с литературна програма, следва разказ за делото на Капитана. Вечерта завършва с тържествена заря, проведена от военнослужещи от Горна Оряховица.

През 1983 г., съгласно заповед № 463 от 16.09.1983 г. на председателя на ОбНС гр. Трявна Тодор Шарланджиев, е определена комисия за ексхумация на костните останки на Капитан дядо Никола от последното им местонахождение при паметника пред Даскаловата къща, за да бъде направена реставрация, консервация и пластично-антропологична реконструкция на образа на Капитан дядо Никола от проф. Йорданов. След направената реконструкция костите са предадени на музея на 29.10.1984 г. През 1995 г., по идея на тогавашния директор на Специализирания музей Цветан Колев, костите са положени в резбован дървен саркофаг, изработен в Резбарското ателие към Специализирания музей в гр. Трявна, и са поставени в църквата „Св. Архангел Михаил“ - Трявна.

Паметникът пред Даскаловата къща е демонтиран на 5.04.2005 г. и е преместен в градинката в началото на кв. Божковци (до разклона за гр. Габрово).

Независимо от всички тези промени, и днес площадът до часовниковата кула носи името на Капитан дядо Никола и напомня на тревненци за тяхната връзка с тази забележителна възрожденска личност.

От 15.08.2006 г., по инициатива на ТД „Планинец“ гр. Трявна и Община Трявна и по повод 150-годишнината от въстанието на Капитан дядо Никола, се поставя началото на еднодневен поход „По стъпките на Капитан дядо Никола“ с маршрут: пл. “Капитан дядо Никола“ гр. Трявна – автобусен преход до с. Енчовци - пешеходен преход до с. Новата махала, Габровско – автобусен преход до Соколски манастир -поклонение пред паметната плоча в манастира -  автобусен преход до Трявна, с възпоменателно поставяне на цветя пред паметниците до Шиваров мост в Габрово и на лобното място на Капитан дядо Никола в с. Дончовци. От 2020 г. пешеходният преход продължава от Новата махала през кв. Чарково, Бойчета, Червена локва и завършва в Соколския манастир. От 2020 г. в похода неизменно участват и туристи от ТД „Узана“ – Габрово.

Макар да не постига тържествеността на деня на Ботев, макар да не прераства в национално честване и да не е бил включван в официалните календари на празничните чествания, Денят на Капитан дядо Никола остава част от значимите празници за тревненци през първата половина на ХХ век.

 

Даниела Тодорова – Дабкова

СМРЗИ - Трявна

Молебенът пред паметника на
Капитан дядо Никола в Трявна, 1925 г.
Източник: в. "Илюстрована седмица", бр. 141 от 06.09. 1925 г.,
НБ - Пловдив

Ж.п. гара Трявна. Посрещане на гостите за "тържествата"
по повод годишнините от смъртта на
революционера Ангел Кънчев и Капитан дядо Никола
Източник: в. "Илюстрована седмица",
бр. 141 от 06.09.1925 г., НБ - Пловдив

Честване паметта на Капитан дядо Никола -
тръгване от лобното място
Източник: "Трявна", Ю. Несторов, 1927 г.

Кадър от филма за Трявна, 1928 г., запечатал момент от честването на
годишнината от гибелта на Капитан Никола

Ексхумация на костите на Капитан дядо Никола, 1983 г.
Източник: СМРЗИ - Трявна

Костите на Капитан дядо Никола при ексхумацията през 1983 г.
Източник: СМРЗИ - Трявна

Обявление по пренасянето на
костите на Капитан дядо Никола от
к. Дончовци до Трявна, 1906 г.
Източник: СМРЗИ - Трявна

Антропологична възстановка на главата на
Капитан дядо Никола,
дело на проф. Йордан Йорданов,
експонирана в къща-музей "Ангел Кънчев"

Паметникът на Капитан дядо Никола в Трявна,
съборен с решение на
Тревненския градски народен съвет от 1951 г.

Паметникът на Капитана в градинката
пред Даскаловата къща,
демонтиран и преместен в кв. Божковци през 2005 г.

Паметникът на Капитан дядо Никола в кв. Божковци

Паметникът на Капитан Никола на лобното му място
в к. Дончовци