Дописка във в. „Македония“ разказва за една височайша визита

Управителят на Дунавския вилает и мютесарафинът на Търновския санджак, пристигат в Трявна заради „рудницата“ за каменни въглища

 

„Трявна, Юли 1-й 1871 г.

В един брой от миналия месец публикува са във вестник Дунав за откритието на рудницата от каменните въглища в Тревненската нахия, което откритие обнародвано било и в Басиретъ и описаха подробно за това, Вестник Дунав публикува още, че за разработванието на тази рудница, станало било и условие с някоя Австрийско-Унгарска компания от една страна, и с негово Височество Главния Управител на Дунавската област, Омер Февзи паша, от друга, за да са направи един железен път за пренасянието на въглищата до някоя скеля на Дунава.

Според тези публикации на речените журналисти, длъжни сме да дадем малко разяснения както за откритието, тъй и за течението на работите в туй отношение, които са ставали и стават сега секий ден за проспособяванието на горните условия.

Тази рудница макар и да е открила знакове преди няколко години, но не са е зело във внимание ползата й, нето от населението нето от Управителите, за да са разработи. Преди година и половина като са издали заповед да са издири най-късият, сложният безопасният, и за пренасянето на търговски стоки най-лесният път, и най-главно за да са съедини с едно добро шосе Джаде Дунавския и Едирненския Вилаети; инджинерина на Търновския санджак, като ходи на много страни и много време, изнамери пътя от Дряново през Трявна на право за Казанлък, най-сгодния и интересатия път, който път Тревненците захванаха и уравниха до Казанлашкия синор. В работянието на това джаде се появиха на много места знакове на тъзи рудница и ся яви това на негово Превъзходителство Хайдар Бея мютесарафин на Търновския санджак, кой като опозна ползите, които ще принесат тези открития на богатата тази рудница на честното ни Правителство, сам дохожда няколко пъти на балкана даже и в най опасно време през зимата, и провожда от въглищата на Русчук във времето на преждебившият Управител Акиф паша неколко пъти; но никакво следствие и никакво оценяване на трудовете му не са зе от главното управление на областта в него време. Като са определи Негово Височество Омер Февзи Паша за управител на Дунавския вилает, който в малко време показа способност ся и употреблява и днес не уморими старания и усилия, за да открие средства за убогатяванието на Вилаетя и за благосъстоянието на жителите, които имат голяма нужда; не загуби време и зе в внимание тези знакове на улеснителните средства, уцени трудовете и съобщението с време на пъргавия и достойния наш мютесарафин негово Превъзходителство Хайдар Бея. По следствие на тези старания са испроводиха няколко человеци, и много пъти в малко време, от страна-та на Негово Величество, геолози, минералолози от речена-та компания, както и главния инджинерин на областта, които при испитвание-то с уръдия и с обикалянието си по страните на Тревненския балкан са доказа: че от Трявна всичкия балкан до синора Казанлъшкий и от там чак до Селце Казанлъшко село, всичкия балкан образува рудница от камени въглеща, което място обема растояние на 5 часа. Негово Величество Фейзи паша, за да види плодъ-тъ на негови-те старания, придружен от Негово Превъсхд. Търновский мютесарафин Хайдар-бея, пристигна на 27 текущаго месеца и въ градеца ни Трявна посрещнат от първенци-те ни и от всички-те свещеници, ученици и учители, изрече са и едно словце за благополучното му пристигнувание, и испяха учените песен за дългоденствието на Негово Величество Султан Абдул Азиса. Догдето ся пеяше песента, негово Височество спрян на коня си, показа знакове на благодарението си, от които знакове, почувства сякой голяма радост, приследувана с сълзи радостни, за дето са е удостоил нашия градец да посрещне и да види главният управител на Вилаетя, и един от най-достойните и най-главни мъже на Отоманската държава. Като пристигна на определеното си място в градеца ни прие на визита с всичките почести няколко от първите жители и свещеници, които и запита за положението на градеца и нахията, за поминака им, сожали съвременно положение-то на градеца ни, дето са намерва не снабден с пътища, и даде надежда, че ще са постарае за избавлението му от тази злочестина, и ще му отвори способ за напредвание и улеснение. На втория ден сутринта придружен от мютесарафинът и неколко души от първенци-те ни жители, отидоха в балкана и, като с голямо внимание разгледа разработваните места на рудницата, премина на балканско-то шосе близу до синора Казанлъшкий, и като прегледа положението на балканат, и направата на шосето, по което са върна чак до Трявна, оцени трудат на Тревненските жители, и заповяда на мютесарафина: който ни каза: да са ископаят хиндеци по всичкото шосе и дето има не напълнени мостове да са допълнят, и от Трявна до Дряновско-то шосе ще са даде помощ от ближните населения, за да са искара до на есен шосето. Когато ни са казаха от негово Превъзходителство тези утешителни за нас заповеди, пре много са зарадвахми и нямами вечи сумнение, че Нег. Превъсхд. ще употреби, както е и до сега употребявал, всичките средства за усовършенствование-то на този път. Еще големи надежди ще имами че Нег. Вис. Главният управител на областта Дунавска, като зе в призрение положението на балканат Тревненски, ще уцени интересите на населението, както и въобще ползата от съединението на двата Вилаетя чрез това шосе в сяко отношение, няма да забави време, но ще съдействува за споразумението с Едирненския Валия да са посрещне този път от Казанлъчени и Загренчени, които са споразумени писмено с Тревненците, и които са дали и няколко пъти махсари до местните си началства за свършванието на този ползователен за тех път.

На 29-ий сутринта замина Нег. Вис. за Търново и се испрати с същата церемония както са и посрещна, като остави в сърдцата на жители-те голяма жалост, дето са лишиха от такъв гост, какъвто населението не бе друг път виждало, нето посрещало, и секий пожела благополучното му пътешествие, като съвременно молитвоваха Вишния да продължи дните на Негово Височество.

Тука други новини освен тази нямами. Тия дни имахми годишни испитания на учениците. Отговорите им в всички предмети бяха доста удовлетворителни, испитваха са от Всеобща История, Граматика, География, Аритметика, Славенски превод, Св. История, Катехизис, Френски и Турски. При другите ученици, Г-не Редакторе, ний ще похвалим публично за прилежанието му вашият третий син Райка, който в всички предмети за които ся испита получаваше цифрата 5“.

 

в. „Македония“, бр. 28/13.07.1871 г., НБ – Пловдив

 

* Снимката е илюстративна