Разговор с художника Александър Добринов

Съ Александъръ Добриновь, единъ отъ най-достойнитѣ представители на нашата портретна карикатура можахъ да говоря въ неговия домъ, където почти навсѣкъде са окачени много отъ неговитѣ хубави карикатури, които неволно разсмиватъ, развеселяват и предразполагат къмъ повече разговоръ, отъ който ще предамъ само онази часть, която, смятамъ, че би интересувала и читателитѣ ни. На въпроса ми, къде и кога се е родилъ и отъ какви родители, той, разбира се, безъ да окарикатурява собственитѣ си думи, отговори:

- Роденъ съмъ въ 1898 година на 29 августъ, въ градъ Велико-Търново. Майка ми е отъ Трѣвна, а баща ми - отъ едно Еленско село въ Балкана. Майка ми е отъ рода на тѣзи стари наши иконописци, които отъ 100-200 години, въ турското робство са работили въ църковната живопись *. И азъ се смѣтамъ за издънка на този прочутъ трѣвненски родъ. Бащата на моята майка се е занимавалъ съ иконопись и цѣлия неговъ родъ - нѣколко поколѣния.

- Бихте ли ми казали кога у васъ се пробужда художникътъ и въ началото какво рисувахте?

- Още въ моето детинство, когато бѣхъ на 5 години, разболѣхъ се и трѣбваше да лежа въ Търновската държавна болница. Моятъ баща ме посещаваше всѣки день, идваше да ме наглежда въ болницата и при всѣко едно идване ми носѣше шоколадъ и бонбони. Въ едно отъ тия свои посещения, той ме запита; „какво искашъ да ти донеса утре“.

Азъ му отговорихъ: „искамъ да ми донесешъ една тетрадка и единъ моливъ - червенъ и синъ“. На другия день, той ми донесе тази тетрадка и азъ веднага почнахъ да си чертая търкалца и ги редѣхъ едно до друго. Туй, разбира се, продължаваше дни на редъ. И азъ смѣтамъ този день, когато почнахъ да рисувамъ на тая тетрадка, за едно пробуждане, защото отъ тогава не помня да е миналъ день, безъ да съмъ надрасквалъ нѣщо. Обаче, майка ми, ми е разправяла, че още много малъкъ съмъ шарилъ по врати и по стени, но това азъ не помня.

- Мислите ли, че нѣкой ви е повлиялъ да се отдадете на карикатурата?

Художникътъ леко се усмихна и отговори: 

Азъ мисля, че първото нѣщо, което е засилило у менъ интересъ, бѣха карикатуритѣ на Александъръ Божиновъ, които следѣхъ въ някогашните списания: „Смѣх и сълзи“, „Българанъ“ и др. Обаче, психологическата картина, за да рисувамъ карикатури, отдавам на онова чувство, наследено у мен, което е именно любовъ към изкуството, от характера на моята майка, която беше много остроумна и духовита и обичаше да се смѣе много и до известна степен беше голям саркастикъ. Смѣтам, че това са двата фактори, които са причина и виновници, за да се оформи у мен тази духовна призма, през която гледам свѣта такъв, какъвто го рисувам. Значи съчетание на онова чувство, което съмъ наследил от дѣдитѣ си и характера на майка ми са дали онова, което днес имам.

- А насърдчилъ ли ви е нѣкой въ тая область?

- Първиятъ човѣкъ, който ме насърдчилъ, това е моя баща. Той бѣше дребенъ гостилничарь въ Търново. Въ неговата гостилница на времето са се хранили видни хора на града, като Стоянъ Михайловеки, Петко Ю. Тодоровь, Цанко Бакалов - Церковски. Моятъ баща, макаръ и еснафъ, бѣше много любознателенъ, самообразованъ човѣкъ и при постоянната дружба съ тѣзи хора, у него се оформило желанието да помогне на децата си, споредъ силитѣ си. И всичко, което азъ нарисувахъ, биваше излагано въ гостилницата на моя баща, за което получавахъ разни похвали отъ неговитѣ клиенти. Това окуражаваше моятъ баща и той ме насърдчаваите и поощряваше…

Добриновъ замълча и се загледа въ своитѣ картини. Тава ме накара да попитамъ, кога и какъ за пръвъ пъть излѣзълъ, като художникъ предъ обществото.

- Първитѣ ми опити бѣха въ списанието „Българанъ“, редактирано отъ Ал. Божиновъ и то когато се уволнихъ през 1918 година, следъ погрома. Тогава се записахъ за да доизкарамъ Рисувалното училище което бѣхъ напусналъ, поради военната служба. Спомнямъ си по това време, презъ една нощь, запалихъ ламбата и почнахъ да рисувамъ по паметь всевъзможни и въ различни движения глави на селяни - въ карикатуренъ духъ - и това трая нѣколко часа, чакъ до седемь часа сутриньта и помня, каточели въ тази нощь, нѣкой хвърли зърно въ душата ми и отъ тогава почнахъ да работя и да мисля сериозно върху карикатурното изкуство.

- Бихте ли ни казали, досега колко изложби сте устроили у насъ и колко въ чужбина?

Видимо доволство плъзна по лицето на художника и той добави:

- Досега у насъ съмъ ималъ 4 изложби, а тази, която сега устройвамъ, е петата. А въ чужбина — 7. Първата отъ тѣхъ направихъ въ Прага, а последната - въ Римъ. Тя бѣше и кулминационната точка на успѣха ми въ странство.

- Какво е мнението ви за карикатурата. Споредъ васъ, изкуство ли е тя, или не?

Събеседникътъ ми, повдигна веждитѣ си и силно заговори:

- Мога да кажа, че карикатурата е едно отъ най-голѣмитѣ изкуства. Ако обърнете внимание, ще забележите напр., че художници пейзажисти има съ стотици, обаче, процента на карикатуриститѣ е извънредно малъкъ и това не е само у насъ, но и въ чужбина. Въ никоя академия нѣма специаленъ отдѣлъ за карикатура, обаче, това не значи, че тя не е изкуство. Карикатурата е едно отъ най-висшитѣ прояви на човѣшкия духъ. У насъ понятието за карикатурното изкуство често пъти се тълкува въ превратенъ, отрицателенъ смисълъ на думата. Причината е, че у насъ липсва литература върху това изкуство, докато въ Германия, Франция, Италия, има съ десетки томове писани върху карикатурното изкуство.

За да бъдешъ голѣмъ художникъ-карикатуристъ не е нуждно да бъдешъ само добъръ рисувачъ, а трѣбва да имашъ и нѣщо друго, онова което прави карикатурисгитѣ да бъдать извънредно малко по процент, въ сравнение съ другитѣ изкуства.

Следъ малка пауза, даровитиятъ карикатуристъ продължи:

- Върху това изкуство са били казани мисли отъ знаменити писатели и учени, като Толстой, Бьорнсонъ и Ибсенъ. А мнението на тѣзи великани на човѣшката мисъль за това изкуство, винаги е вдъхвало респектъ и уважение къмъ карикатурата. Бьорнсонъ е казалъ: „Карикатуристътъ довършва наченатото отъ природата дѣло“. Тази мисъль може да възбуди нѣкои смѣхъ, но в основата си има голѣма доза отъ правдивость. Карикатурата, като изкуство си има свои принципи, закони, като всички други изкуства. Не е нуждно както казахъ по-горе, единъ карикатуристъ да бъде добъръ рисувачъ, а е нобходимо да бъде голѣмъ психологъ, голѣмъ естеть, философъ и да притежава такова душевно качество у себе си, за да може, когато той карикатури известенъ човѣкъ, тѣзи качества да му помогнатъ, да го улеснятъ, за да може той да проникне въ дълбочинитѣ на човѣшката душа. Едно трѣбва да се знае: карикатурата е изкуство на психологията, то е психологическо изкуство; въ карикатурния портретъ се подчертава повече вътрешното азъ на човѣка, а не външнитѣ форми.

Външнитѣ форми, които се разтѣгатъ при рисуването, служатъ като отворени врати, за да се види, какво има въ къта на човѣшката душа.

- Бихте ли ни казали по нѣщо за творчеството на известнитѣ карикатуристи у насъ?

Добриновъ ме погледна, повдигна ръка и отговори:

- За творчеството на моитѣ колеги има думата патриархътъ на българската карикатура Александъръ Божиновъ.

- Можемъ ли ние да се гордѣемъ съ нашата карикатура предъ чуждия свѣтъ?

- Благодарение на това, че нѣколко години бѣхъ въ чужбина, мога съ положителность да твърдя, че ние, въ най-лошия случай сме наравно съ най-добритѣ страни. И това го казвамъ като се освобождавамъ отъ чувството на своеобразенъ шовинизъмъ и говоря само, като артистъ. Ако България не бѣше на периферията на Европа, а въ съседство съ Унгария, Чехия и Полша, мнозина наши художници днесъ щѣха да свирятъ първа цигулка въ европейската живопись, скулптура и пр.

- Не е зле, г-нъ Добриновъ, да ни кажете, какво впечатление са ви направили нашитѣ общественици и политици, съ които не веднажъ сте имали, случай да се срещнете?

- Макаръ че моитѣ срещи са били за много кратко време, за единъ сеансь отъ 20 минути, или часъ, и то само, за да рисувамъ тѣзи бележити хора, разбира се, въ тѣзи кратки срещи, често пъти съмъ размѢнялъ мисли, относно нашата политика и общото ми впечатление, е че мнозина отъ нашитѣ хора на политика нѣматъ ясенъ поглядъ по много общобългарски въпроси. Безъ да бъда  политикъ по призвание, съ голѣма решителность ще кажа, че общата генерална линия на националнитѣ идеали е нарушена.

Отъ епохата на Възраждането и сегашната епоха на разтление и безпътие съществува една страхотна бездна, особенно следъ свѣтовната война, която се отрази много зле върху националната ни политика.

Нека нашитѣ държавници внимаватъ, защото не е шега, ако кажа че има много белези България да загине въ тази бездна. Настъпи мълчание, мисъльта ми се луташе отъ единъ въпросъ на другь, докато най-сетне попитахъ;

- Какво е мнението ви за нашата живопись и скулптура?

Събеседникътъ ми изправи глава и поде:

- За нашата живопись и скулптура има много данни, по които се вижда, че се движать съ темпото на новото време. Мнозина отъ нашитѣ по-млади художници, които са били въ чужбина, бѣха засегнати отъ влияния на голѣми европейски художници, особено модернисти. Влиянието е неизбѣжно за единъ младъ художникъ, но нуждно е да има по-голѣма предпазливость, за да може съ време да се освободи, да се отърси отъ тѣзи влияния, за да заживѣе свой, личенъ, индивидуаленъ животъ, живота на българската нация.

- Освенъ карикатурата, какво друго ви интересува?

Художннкътъ се засмѣ и ми отговори:

- Следъ изкуството най-напред се интересувамъ отъ жена си.

Въ неволенъ смѣхъ избухнахъ азъ. А въ това време симпатичната съпруга на художника, която бе чула своя мъжъ, дойде до отворената врата на стаята ни и весело забеляза на своя съпругъ:

- Не забърквай интервюто с жена си.

При повишено настроение, художникътъ продължи:

- Интересува ме и театъра, с българскитѣ писатели, музиканти, артиститѣ, а особенно много обичамъ да чета вестници. Обаче, по радиото обичамъ да слушамъ всички станции на свѣта. Интересуватъ ме голѣмитѣ международни политически въпроси и специално България, всички онѣзи българи, които са вънъ от бащиния покрив.  

Добриновъ въздъхна дълбоко и прибави:

- Съдбата на тѣзи събратя не ми е безралична. Тѣхнитѣ вопли и страдания са много близки до сърдцето ми. Нѣма значение, този събратъ, който страда подъ чуждо иго, отъ къде е, дали е отъ Македония, отъ Добруджа, или отъ Тракия, или отъ Западнитѣ покрайнини.

При мисъльта за разпокъсаностьта на племето ни, парлива болка ни овладѣ, обаче без да се отдавам на чувствата си, попитахъ:

- Какво смѣтате да правите за въ бъдеще?

- За въ бъдеще, каза самоуверѣно художникътъ, смѣтамъ да обърна нощьта на день, за да работя, защото мисля, че човѣшкият животъ е много кратъкъ, за да се осъществи единъ предначертанъ планъ. А отвъдниятъ миръ е достатъчно дълъгъ за почивка. Искамъ да продължавамъ моите изложби и, разбира се, не да заседявамъ въ България, а пакъ да замина за чужбина, понеже ние живеемъ от това което работим.

 

Коста Георгиевъ

 

в. „Обзор“, бр. 56/04.04.1936 г., РБ – Пловдив

 

* Майката на художника Александър Христов Добринов е Дуна Иванова Чушкова, внучка, по майчина линия, на Кънчо И. Захариев и правнучка на Иван Захариев – зографи от прочутата Захариевска фамилия в Трявна

Александър Добринов
Източник: Национален литературен музей