Честита Баба Марта! В миналото носили „мартата“, докато видели лястовица

По стара българска традиция, на 1 март, честваме един много обичан празник – Баба Марта. В миналото връзвали гривнички от преплетени бели и червени конци най-вече на децата, но „даже“ и на възрастните, пише учителя-краевед Христо Н. Даскалов. Тия „връзки“, които се наричали „Марта“, за разлика от днес се носели, докато видиш лястовица. Тогава се закачали на „някое трънче“. „Лястовицата прибирала тая марта в гнездото си за постеля на малките си и това давало късмет на детето, което я е носило“, отбелязва още Хр. Н. Даскалов в бележките си, които се съхраняват в НБКМ.

На първия Мартинден се „простира“ нещо червено на къщата: кебета /Бел. Г. И. – одеала/, черги, възглавници и пр. На този ден, ако вали дъжд и водата от него се налее в съд, в който е имало някога оцет, водата се превръщала по „вълшебен“ начин в оцет. Това е лесно обяснимо, подчертава Хр. Н. Даскалов – оцетните соли, с които било „напоено“ засъхналото буре, „подкислявали“ водата…  

 

Подготви

Галина Иванова

* Илюстрация: sputnik.bg

„Тъй се ценят заслугите на поборниците“

- с горест споделя приживе Цаню Николов Шишков /1833-1898/ – член и куриер на тайния революционен комитет в Трявна и участник в подготовката на Априлското въстание в Трявна. Както редица свои съратници в освободителните борби и той, на финала на дните си, е принуден да умолява неколкократно за пенсия, заради влошено здраве и поради бедност, и да доказва заслугите си, като поборник… За тази изпълнена с болка, обида и горест одисея, ще ви разкажа в следващите редове, а покрай нея и за още други подобни съдби.

Унизителната сага с поборническите пенсии се точи с години, а някои от тях, като зографа Цаню Захариев /1840-1902/, например, се отказват от въпросната „привилегия“ с думите: „Аз не съм ходил за пенсия, а за идея и свобода“. Неговият другар по идеал и стремления – Цаню Шишков, който разнася тайната поща, посреща в дома си и „развожда“ из селата Апостола Левски, братовчед си Никола Кабакчиев, Георги Измирлиев - Македончето, няма друг избор, тъй като на стари години е с влошено здраве и не разполага със средства за издръжка на многобройното си семейство. По тази причина изпраща прошение за отпускане на поборническа пенсия. През 1890 г. в Народното събрание се разисква доклада на Прошетарната комисия за поборническите пенсии, съгласно Закона за подобрение положението на бедните от поборниците в разните движения за освобождението ни и на семействата на загиналите от тях, обнародван в Държавен вестник на 7 юни 1880 г. Сред прошенията е и това на Цаню Шишков /Стенографски дневник от заседанието на VI-то Обикновено Народно събрание, проведено на 17.11.1890 г./. Молбата му е придружена със „свидетелства“ на жители на Трявна, Дряново, Търново, Михалци, Килифарево, Ново село, Ялари, Емен, които потвърждават участието му, като таен куриер по време на Априлското въстание от 1876 г. и факта, че е „провождал по селата революционерите български, между които известния Георги Македончето“. От Търновското градско общинско управление, свидетелстват, че Цаню Шишков, по това време 60-годишен, е „человек в крайно бедно положение, не притежава никакви имоти, освен половина къща, в която живее със семейството си от 7 члена“. Прошението било разгледано от нарочната комисия, която се запознала и със становището на „г. Книговезеца и Караминков“, които я „осветлили“ по делото на просителя, тъй като били „революционери през 1876 г.“ и настоящи народни представители. В резултат на това и поради факта, че на Цаню Шишков му било „плащано“ за пренасянето на тайната поща, „просбата“ му не била удовлетворена.

На същото заседание, обаче, е удовлетворено прошението на Захарий Поп Петров, също от Трявна, който по онова време бил 56-годишен и живеел в с. Долна Липница. По време на априлската епопея той бил „присъединен“ към четата на Хр. П. Шипкалията и ранен в сражението с турците в Котленския балкан, след което бил хванат и изпратен на заточение на „остров Родосто“, и освободен през 1878 г. Свидетелствата доказват неговото участие в освободителните борби, а от общината в Долна Липница, потвърждават факта, че Захарий Поп Петров не притежава никакви имущества и се намира в бедно състояние. Народното събрание одобрява решението на Прошетната комисия, а именно – да му бъде отпусната поборническа пенсия в размер на 25 лева.

Молбата на съгражданина му Цаню Шишков е удовлетворена на следващата година, когато с указ №502/1891 г. му се отпуска ежегодна пенсия в размер на 240 лв. /ДВ. Бр. 224/12.10.1891 г./. Година по-късно обаче, тя се „прекратява“ с мотива, че той „несъвпада въ категорията на поборниците“ /ДВ, бр. 225/12.10.1896 г./. Вероятно решението на комисията е провокирано и от факта, че поради изпълнение на важни куриерски задачи, Цаню Шишков не взема участие в сраженията край Габровското село Нова Махала на 9 май 1876 г.

Две години по-късно, видно от стенографските дневници на заседанието на IX-то Обикновено Народното събрание, проведено на 07.11.1898 г., Цаню Шишков отново моли за „възобновяване“ на отнетата му поборническа пенсия. Прошетната комисия обаче, решава, че молбата му „нямало защо да се удовлетворява“ и становището й е одобрено от народните представители… Същата година поборникът си отива от този свят, а на финала на дните си разказва на сина си за своето участие в събитията от бунтовната 1876 г. и с горчивина и обида, отбелязва:

„Когато ходех да нося оръжие [и] пр., когато рискувах живота си, когато забравех и жена, и деца и ходех постоянно по цели нощи и дене да кръстосвам селата, когато давах и залъка от устата си и оставях жена си и майка си да ми пазят хана и дюкеня, а аз ходех с Левски, Македончето и Кабакчиолу по села и градове, тогава бях добър, а сега, когато изпаднах и когато за тоя ми труд ми даваха една нищожна пенсия, се явиха разни господа, които, когато аз ходех и рискувах и живот, и имот, те пируваха и поискаха да ми отнемат и нея. Тъй е сега то! Тъй се ценят заслугите на поборниците. Аз не съм ходил за пенсия, но сега тъй съм поставен“…

Абсурдните доводи и мотиви на властимащите по адрес на знакови имена от националноосвободителните борби обаче, не се изчерпват само с тази сага. Нерада е съдбата и на друг тревненски четник – зографът Цаню Димитров Стойчев /1851-1921/, който не поискал пенсия навреме, защото подобно на Цаню Захариев смятал, че „не за облаги се е борил, а за свободата“. На стари години, когато вече не можел да работи, а трябвало да изхранва седемчленното си семейство, решил да се възползва от правото си на поборническа пенсия - разказва неговата потомка Ана Кожухарова. Писал прошения, прилагал документи със свидетелски показания. Намерили се и зложелатели, които по време на Априлската епопея, „избягали от четата, но писали писма против него“. През юли 1898 г., след двегодишни унижения и огорчения, угаснала и последната му надежда, тъй като пенсионната му преписка била оставена без последствие.

Старите вестници са запазили спомена и за още една унизителна „присъда“, лишила от правото на достойни старини и друг тревненски поборник - зограф, деен участник в априлските събития от 1876 г. и опълченец в Руско-турската освободителна война /1877-1878/. Става дума за Васил Михалев /1850-1921/, който получил правото на поборническа пенсия, в размер на 360 лв. годишно, с указ №103 от 15 май 1897 г. От едно съобщение в „Държавен вестник“ /бр. 229/19.10.1900 г./, разбираме, че пенсията му се прекратява и то със задна дата, считано от 23 август с.г., с мотива, че „тревненската чета не се признава“?!? …

Няколко пъти изчетох въпросната абсурдна констатация, която зачерква не една героична страница от летописа на Трявна, пък и на България. Как ли са устояли тези достойни мъже на цитираното по-горе безхаберие, цинизъм и обида?! Тази ли Свобода и Идеал са бранили с телата, умовете и сърцата си?! Все въпроси, които стоят на дневен ред и днес, когато и свободата, и идеалите и правата ни, са жертва на все същата посредственост и алчни щения…

 

Галина Иванова

Барелефът на Цаню Шишков,
който се намираше на
Старинната улица в Трявна
Източник: СМРЗИ - Трявна

Четата на зографите, отляво-надясно:
Петко Отвъденеца, Цаню Захариев,
Цаню Д. Стойчев, Васил Михалев
Източник: СМРЗИ - Трявна

Из Стенографски дневник от заседанието на
VI-то Обикновено Народно събрание,
проведено на 17.11.1890 г.
Източник: hathitrust.org

"Държавен вестник", бр. 225/12.10.1896 г.
Източник: НБ - Пловдив

"Държавен вестник", бр.229/19.10.1900 г.
Източник: НБ – Пловдив

Издигнали триумфални арки за посрещането на Княз Фердинанд и Княгиня Клементина при едно от посещенията им в района

На 17 юни 1889 година Княз Фердинанд I и майка му - Княгиня Клементина, посетили Габровските индустриални фабрики на Калпазанов, Бобев, дружество „Успех“ и Девическата гимназия в града. Техни Височества получили в дар вълнени платове, „ръкоделни изделия“ и др., и от своя страна дарили 2500 лв. на Общината и за училищата. След това височайшите гости, отпътували за Търново. Десетина габровци и кметът на града съпроводили видните гости до границата на околията. В очакване на Княза и Княгинята в с. Царева ливада се било събрало огромно множество от околните села и от град Трявна. Специално за посрещането им, Тревненската градска община, издигнала „осбна триумфална арка“. Кметът на града – Цаню Д. Казасов, заедно с кметовете на съседните общини и духовенството, посрещнали тържествено височайшите гости с хляб и сол, връчили им и Благодарствен адрес от името на населението, с което засвидетелствали своята своите „верноподанически чувства, обич и благопожелания“. Две облечени в бяло ученички от Девическото училище в Трявна, поднесли букети на Княз Фердинанд и Княгиня Клементина.

„Августейшата майка на Н. Ц. Височество всемилостивейши благоволяваше да подава ръка на селенките, които напустнали своите мотики и сърпове и бяха се стекли да посрещнатъ, видятъ и целунатъ ръката на майката на любимиятъ имъ Господарь. Единъ селянинъ почерпи високите гости и те благоволиха да пиятъ по единъ стаканъ Българско вино“ – пише в дописката си за пътуването на Техни Височества зам. управителя на Търново – Попов /ДВ, бр. 65/22.06.1889 г./.

Високите гости били посрещнати тържествено с хляб, сол, цветя и песни и в Дряново, където също била издигната триумфална арка. Августейшата майка на Н. Ц. Височество, дарила 500 лв. за бедните ученици.  

Триумфални арки били издигнати и по пътя при „Ганчовските ханища“, на Килифарския път и в с. Дебелец, където също се било събрало огромно множество хора. При арката на Килифарския път, един упълномощен от населението на няколко общини народен учител, държал „приветствена реч“ и от името на населението поднесъл Благодарствен адрес на Н. Височество. В Търново те пристигнали чак вечерта, заради силната буря, която ги задържала в Дебелец. Ураганът, който бушувал и в Търново, не уплашил огромното множество, които били изпълнили мегданите, височините и улиците на града в очакване на Княз Фердинанд I и Княгиня Клементина. След като бурята утихнала, множеството се удвоило. Посрещането се случило, според програмата, по един изключително тържествен начин. След приветствията при триумфалната арка, височайшите гости се отправили към съборната черква „Св. Богородица“, където бил отслужен „благодарствен и дългоденствен молебен“. После заминали за Преображенския манастир, където били посрещнати от духовенството с хоругви и черковни песни, които ги съпроводили до църквата, където отново бил отслужен благодарствен молебен. После височайшите гости решили да отпочинат в специално приготвените за тях стаи. На следващия ден се завърнали в Търново, където, придружени от гражданската си и военна свита, присъствали на молебен в съборната църква „Св. Богородица“. След това се отправили към къщата на кмета Панайот Славков, където „благоволили“ да приемат делегации и от двата пола. Князът се срещнал и разговарял с делегации на духовенството, чиновниците, представители на разните еснафи и дружества в града, а майка му приела дамите. Настоятелството на Търновското женско дружество „Радост“ я поканило за почетен член. Вечерта Търновската градска община организирала банкет по повод височайшата визита.

 

 

Подготви

Галина Иванова

* Снимка: Княз Фердинанд I с майка си княгиня Клементина в Преображенския манастир, ок. 1890 г. Снимката не е точно датирана и има вреоятност да е запечатала момент от височайшата визита през лятото на 1889 г.

Източник: НБКМ

За първото посещение на Левски в Трявна *

Апостолът на свободата посещава Трявна около 8 пъти, според запазени до наши дни сведения. Другарува с двадесетина видни тревненци, укрива се в домовете на някои от тях. По сведения на учителя Христо Н. Даскалов, по сбора, на 8 ноември 1871 г., пристига в града, заедно с Ангел Кънчев. Предполага се, че това е и първото му посещение в Трявна. На 11 ноември с.г., в Даскалова къща, учредява Тревненския революционен комитет.  

Спомени за него пазят и записките на зографа Цаню Захариев, който среща Левски още през 1866 г. в Еникьой, Тулчанско, където рисува заедно с баща си иконите за местната черква. А после се превръща в един от най-доверените хора на Апостола, заедно с Поп Кою Витанов, Михаил Икономов и др. В настоящата статия на М. Димитров, базирана върху книжката на Богомил Даскалов – „Левски в Трявна“ /1924 г./ от поредицата „Трявна в миналото“, се защитава тезата, че Васил Левски идва за първи път в нашия град още през 1867 г., когато е байрактар в четата на Панайот Хитов…

 

Ползувайки се отъ показанията и споменитѣ на свои съграждани - другари и съвременици на Левски - г. Б. Даскаловъ ни разкрива въ книжката си подъ горното заглавие интересни моменти изъ живота на великия апостолъ. Той ни разправя, подъ редъ за всичкитѣ посещения на Левски въ Трѣвна отъ 1867 до 1872 година, срещитѣ му съ хора и задачитѣ, които великиятъ революционеръ е преследвалъ при всѣко едно отъ идванията си въ този градецъ. По този начинъ предъ читателя изпъкватъ най-важнитѣ моменти отъ развитието на Левски като революционеръ. Въ това отношение най-голѣмъ иитересь представлява първото идване на Левски въ Трѣвна. То е описано така отъ г. Б. Даскаловъ: Въ началото на пролѣтьта 1867 год. Цаню Захариевъ - приятель на Левски, отъ чиито записки се ползува авторътъ на брошурата - получилъ писмо отъ даскалъ Василя, изпратено отъ Румания. Въ това писмо Еникьойския даскалъ му съобщава (преди това се разказва за даскалуването на Левски въ Еникьой, Добруджа), че пристигналъ въ Галацъ, че ще си свърши нѣкои работи, а следъ това скоро ще му дойдатъ на гости въ Трѣвна. Къмъ края на априлъ с. г. у Цаня Захариевъ идва ханджията и му съобщилъ, че едно момче пристигнало въ хана му нощесъ и иска да се видятъ. Цаню предугаднлъ, кое ще е това момче, отива на хана и намира стария си другарь - младия Еникьойски даскалъ. Веднага го взема отъ хана и го отвежда у дома си, Василъ дякона останалъ въ Трѣвна нѣколко дни. На втория день отъ идването си Василъ Ив. Кунчевъ билъ разведенъ изъ цѣлия градъ; качили се по околнитѣ върхове, разгледали въ стратегическо отношение мѣстото и намѣрили Трѣвна отговаряща за цельт а“... „И тъй“ - говори Ц. Захариевъ въ бележкитѣ си - „тогава се избра Трѣвна за центъръ, и Василъ замина за Карлово“ (стр. 14-15). Бележкитѣ си Ц. Захариевъ е продиктувалъ, както личи отъ предговора на брошурата, едвамъ презъ 1900 г. На това трѣбва да отдадемъ погрѣшното означаване датата на първото идване на Левски въ Трѣвна. Както е известно, презъ лѣтото 1867 г. Левски билъ байрактарь въ четата на Панайотъ Хитова, който мина Дунава подъ Тутраканъ на 23 априлъ същата година. Така, че Левски не е могьлъ да бъде къмъ края на априлъ въ Трѣвна. Но ако датата на първото идване е погрѣшена, не следва, че то не е станало.

Въ Трѣвна Левски „посетилъ нѣколко приятелски къщи, като си устроили и младежки веселия и пѣсни“. Авторътъ на запискитѣ не ни говори за друга работа между трѣвненската младежь. Напротивъ, подробно и правдиво е разказалъ за интересътъ, който Левски проявява по отношение околностьта на града. И Левски си заминалъ, като избралъ „Трѣвна за центъръ“. Може да се запитаме, въ какво отношение е центъръ Трѣвна? Безъ съмнение, тукъ не може да се говори за центъръ на революционенъ окръгъ, както по-късно бѣ Ловечъ, напримѣръ. Не самиятъ градъ Трѣвна, не нѣкоя организация, а трѣвненскиятъ балканъ е центъръ за Левски. За да разберемъ що значи това, трѣбва да споменемъ, за така наречения , 3аконъ за Българското народно въстание, по който ще да се управлява българската народна войска въ 1867 г.“. Този „законъ“ е изработенъ отъ Панайотъ Хитовъ, Левски и Ив. Кършовски и днесъ се пази отъ г. Панайотъ С. Кършовски въ Елена. (Тукъ благодаря на г. П. С. Кършовски за любезностьта му да ми предостави архивата си). Стратегическиятъ прегледъ на трѣвненския балканъ отъ Левски е направенъ въ духа на този именно законъ, споредъ който въ Стара-Планина се предвиждатъ „стратегически центрове“. Дали Левски е направилъ прегледа по своя инициатива, или по инициативата на войводата, това не е известно. Въ всѣки случай, може съ голѣма вѣроятность да се твърди, че прегледътъ ще да е направенъ, когато четата или часть отъ нея е била около Трѣвна. Левски, следователно, не е дошелъ нарочно за този прегледъ. Че часть отъ четата е минала близо до Трѣвна, ако не и презъ самата Трѣвна, личи отъ думитѣ на П. Хитовъ. „Язъ са решихъ - разказва същиятъ да ида въ Трѣвна, въ Габрово и въ Шипка и да разпитамъ за Тотя и за неговата дружина. (Моето пътуване по Стара-Планина, Букурещъ, 1872 г., стр. 79). Наистина, въ „Дневника“ си Ив. Кършовски, писарътъ на Хитова, нищо не споменува за тази мисия на Левски. Но Кършовски може би да не е билъ съ тази часть на четата. Що се отнася до премълчаването на това събитие отъ страна на П. Хитова, то се обяснява много лесно. Не може да се говори публично за каквато и да е мисия на Левски, щомъ той бѣ въ разгара на своята дейность въ България. Така или инакъ, азъ смѣтамъ първото идване на Левски въ Трѣвна за действително. То показва, че презъ 1867 год. Левски се намира всецѣло подъ влиянието на четническата идеология на Раковски. Но въ такъзъ случай не може да приемемъ за отговарящи на действителностьта думитѣ на покойния Ив. Касабовъ, когато той пише: „Този Василъ Левски въ мое време бѣше най вѣрния нашъ агентъ, който ходѣше изъ България и проповѣдваше въстанието“ (Моитѣ спомени отъ Възраждането на България съ революционни идеи, София, 1905, стр. 133).

Споредъ това би трѣбвало да възприемемъ, че Левски е билъ „агентъ“ на „Б. Т. Ц. Комитети“, основанъ 1866 г. въ Букурещъ по инициативата на ромънското правителство.

Върху останалитѣ посещения на Левски въ Трѣвна нѣма да се спирамъ. За тѣхъ интересуващия се читатель може да намѣри подробности въ спретнатата и хубава брошура на г. Даскалова. Въ същата читательтъ ще прочете и за отрицателното държание на Левски къмъ интелигенцията.

 

М. Димитров

 

Из сп. „Българска мисъл“, бр. 2/1927 г.

* Оригиналното заглавие на статията е „Левски в Трявна“

Източник: СМРЗИ - Трявна

Васил Левски като знаменосец
в четата на Панайот Хитов
Източник: НБКМ