За първото посещение на Левски в Трявна *

Апостолът на свободата посещава Трявна около 8 пъти, според запазени до наши дни сведения. Другарува с двадесетина видни тревненци, укрива се в домовете на някои от тях. По сведения на учителя Христо Н. Даскалов, по сбора, на 8 ноември 1871 г., пристига в града, заедно с Ангел Кънчев. Предполага се, че това е и първото му посещение в Трявна. На 11 ноември с.г., в Даскалова къща, учредява Тревненския революционен комитет.  

Спомени за него пазят и записките на зографа Цаню Захариев, който среща Левски още през 1866 г. в Еникьой, Тулчанско, където рисува заедно с баща си иконите за местната черква. А после се превръща в един от най-доверените хора на Апостола, заедно с Поп Кою Витанов, Михаил Икономов и др. В настоящата статия на М. Димитров, базирана върху книжката на Богомил Даскалов – „Левски в Трявна“ /1924 г./ от поредицата „Трявна в миналото“, се защитава тезата, че Васил Левски идва за първи път в нашия град още през 1867 г., когато е байрактар в четата на Панайот Хитов…

 

Ползувайки се отъ показанията и споменитѣ на свои съграждани - другари и съвременици на Левски - г. Б. Даскаловъ ни разкрива въ книжката си подъ горното заглавие интересни моменти изъ живота на великия апостолъ. Той ни разправя, подъ редъ за всичкитѣ посещения на Левски въ Трѣвна отъ 1867 до 1872 година, срещитѣ му съ хора и задачитѣ, които великиятъ революционеръ е преследвалъ при всѣко едно отъ идванията си въ този градецъ. По този начинъ предъ читателя изпъкватъ най-важнитѣ моменти отъ развитието на Левски като революционеръ. Въ това отношение най-голѣмъ иитересь представлява първото идване на Левски въ Трѣвна. То е описано така отъ г. Б. Даскаловъ: Въ началото на пролѣтьта 1867 год. Цаню Захариевъ - приятель на Левски, отъ чиито записки се ползува авторътъ на брошурата - получилъ писмо отъ даскалъ Василя, изпратено отъ Румания. Въ това писмо Еникьойския даскалъ му съобщава (преди това се разказва за даскалуването на Левски въ Еникьой, Добруджа), че пристигналъ въ Галацъ, че ще си свърши нѣкои работи, а следъ това скоро ще му дойдатъ на гости въ Трѣвна. Къмъ края на априлъ с. г. у Цаня Захариевъ идва ханджията и му съобщилъ, че едно момче пристигнало въ хана му нощесъ и иска да се видятъ. Цаню предугаднлъ, кое ще е това момче, отива на хана и намира стария си другарь - младия Еникьойски даскалъ. Веднага го взема отъ хана и го отвежда у дома си, Василъ дякона останалъ въ Трѣвна нѣколко дни. На втория день отъ идването си Василъ Ив. Кунчевъ билъ разведенъ изъ цѣлия градъ; качили се по околнитѣ върхове, разгледали въ стратегическо отношение мѣстото и намѣрили Трѣвна отговаряща за цельт а“... „И тъй“ - говори Ц. Захариевъ въ бележкитѣ си - „тогава се избра Трѣвна за центъръ, и Василъ замина за Карлово“ (стр. 14-15). Бележкитѣ си Ц. Захариевъ е продиктувалъ, както личи отъ предговора на брошурата, едвамъ презъ 1900 г. На това трѣбва да отдадемъ погрѣшното означаване датата на първото идване на Левски въ Трѣвна. Както е известно, презъ лѣтото 1867 г. Левски билъ байрактарь въ четата на Панайотъ Хитова, който мина Дунава подъ Тутраканъ на 23 априлъ същата година. Така, че Левски не е могьлъ да бъде къмъ края на априлъ въ Трѣвна. Но ако датата на първото идване е погрѣшена, не следва, че то не е станало.

Въ Трѣвна Левски „посетилъ нѣколко приятелски къщи, като си устроили и младежки веселия и пѣсни“. Авторътъ на запискитѣ не ни говори за друга работа между трѣвненската младежь. Напротивъ, подробно и правдиво е разказалъ за интересътъ, който Левски проявява по отношение околностьта на града. И Левски си заминалъ, като избралъ „Трѣвна за центъръ“. Може да се запитаме, въ какво отношение е центъръ Трѣвна? Безъ съмнение, тукъ не може да се говори за центъръ на революционенъ окръгъ, както по-късно бѣ Ловечъ, напримѣръ. Не самиятъ градъ Трѣвна, не нѣкоя организация, а трѣвненскиятъ балканъ е центъръ за Левски. За да разберемъ що значи това, трѣбва да споменемъ, за така наречения , 3аконъ за Българското народно въстание, по който ще да се управлява българската народна войска въ 1867 г.“. Този „законъ“ е изработенъ отъ Панайотъ Хитовъ, Левски и Ив. Кършовски и днесъ се пази отъ г. Панайотъ С. Кършовски въ Елена. (Тукъ благодаря на г. П. С. Кършовски за любезностьта му да ми предостави архивата си). Стратегическиятъ прегледъ на трѣвненския балканъ отъ Левски е направенъ въ духа на този именно законъ, споредъ който въ Стара-Планина се предвиждатъ „стратегически центрове“. Дали Левски е направилъ прегледа по своя инициатива, или по инициативата на войводата, това не е известно. Въ всѣки случай, може съ голѣма вѣроятность да се твърди, че прегледътъ ще да е направенъ, когато четата или часть отъ нея е била около Трѣвна. Левски, следователно, не е дошелъ нарочно за този прегледъ. Че часть отъ четата е минала близо до Трѣвна, ако не и презъ самата Трѣвна, личи отъ думитѣ на П. Хитовъ. „Язъ са решихъ - разказва същиятъ да ида въ Трѣвна, въ Габрово и въ Шипка и да разпитамъ за Тотя и за неговата дружина. (Моето пътуване по Стара-Планина, Букурещъ, 1872 г., стр. 79). Наистина, въ „Дневника“ си Ив. Кършовски, писарътъ на Хитова, нищо не споменува за тази мисия на Левски. Но Кършовски може би да не е билъ съ тази часть на четата. Що се отнася до премълчаването на това събитие отъ страна на П. Хитова, то се обяснява много лесно. Не може да се говори публично за каквато и да е мисия на Левски, щомъ той бѣ въ разгара на своята дейность въ България. Така или инакъ, азъ смѣтамъ първото идване на Левски въ Трѣвна за действително. То показва, че презъ 1867 год. Левски се намира всецѣло подъ влиянието на четническата идеология на Раковски. Но въ такъзъ случай не може да приемемъ за отговарящи на действителностьта думитѣ на покойния Ив. Касабовъ, когато той пише: „Този Василъ Левски въ мое време бѣше най вѣрния нашъ агентъ, който ходѣше изъ България и проповѣдваше въстанието“ (Моитѣ спомени отъ Възраждането на България съ революционни идеи, София, 1905, стр. 133).

Споредъ това би трѣбвало да възприемемъ, че Левски е билъ „агентъ“ на „Б. Т. Ц. Комитети“, основанъ 1866 г. въ Букурещъ по инициативата на ромънското правителство.

Върху останалитѣ посещения на Левски въ Трѣвна нѣма да се спирамъ. За тѣхъ интересуващия се читатель може да намѣри подробности въ спретнатата и хубава брошура на г. Даскалова. Въ същата читательтъ ще прочете и за отрицателното държание на Левски къмъ интелигенцията.

 

М. Димитров

 

Из сп. „Българска мисъл“, бр. 2/1927 г.

* Оригиналното заглавие на статията е „Левски в Трявна“

Източник: СМРЗИ - Трявна

Васил Левски като знаменосец
в четата на Панайот Хитов
Източник: НБКМ