152 години безсмъртие…

 

Кирилъ Христовъ

Въ паметь

на

Василя Левски

 

О, Левски! отдавна дойде и замина

Тъй дълго желанния часъ...

Но какъ си честитъ ти, че съ врѣме загина,

Че нѣма те днесь мѣжду насъ!

 

Честитъ си ти, който съ надѣжда въ душата

- Съ надѣжда! въ онезъ врѣмена! -

Отъ гордость прѣдъ врага разби си главата

Въ тъмничната черна стѣна.

 

Разби, - но на кой ли Тома ти тогава

Съ прѣзрѣпье не би се присмялъ?

Не! никой не смѣеше да се съмнява

Въвъ святия твой идеалъ!

 

И ти бѣ борецъ всемогъщи, защото

Не знаеше своя народъ! -

И съ вѣра, съ младенческа вѣра въ доброто

Завърши тозъ буренъ животъ.

 

Тогава не би спрѣли мощна дѣсница

Пророчески грозни слова, -

Но днесь... днесь разбилъ би ти въ братска тъмница

Безумната своя глава!

 

Из „Сборниче Василъ Левски за споменъ на 25-годишнината отъ смъртьта на Левски“, 1898 г.

 

Дълбок поклон пред паметта, делото и саможертвата на Апостола на свободата!

* Снимка: "Левски в затвора", 1967, худ. Добри Добрев