Видинчани не одобрили проекта на уста Генчо Новаков за строежа на Видинската катедрала. Непознати документи с подписа на уста Генчо Кънев

Наскоро попаднах на една статия на Митко Лачев, публикувана в сп. „Духовна култура“ /кн. №12,1989 г./, посветена на 100-годишнината от началото на градежа на Видинската катедрала „Св. Димитър“ *. В нея авторът обнародва редица ценни документи от подготвителния етап на строителството й, които се съхраняват в ОДА – Видин. Сред тях са и две писма от уста Генчо Кънев, който „дава“ плана за катедралата /№12/4 май 1889 г. и №14/31 май 1889 г./, както и един интересен Протокол №8/1 юлий 1885 г. на Постоянната комисия по строителството на църквата, от който разбираме, че и най-добрият му ученик - уста Генчо Новаков, изпраща свой проект за построяването й. Факт, който едва ли е известен на широк кръг изследователи. Както е видно от въпросния протокол, той не бил одобрен, но било решено „да му са направи за постройката предпочитание пред другите при приема им“. От своя страна уста Генчо Новаков, „построителя на Габровската черква и Свищовската камбанария“, се „обещава да представи други план, по-добър“. Дали това се е случило или не, не успях да открия, но благодарение на служителите от ОДА – Видин във фонда на храм „Св. вмчк. Димитрий“ – Видин, бе открита една разписка за 150 лв., от 29 август 1885 г., за „плана, който приех да го направя за черквата, в случай, че го неудобрят – 150 л.“, подписана от уста Генчо Кънев… Знайно е, че именно нему е поверен проекта на църквата, който трябвало да повтаря този на Варненската катедрала „Св. Успение Богородично“ /1884-1886/, чийто Гл. майстор бил уста Генчо Кънев, само че с „1/12 по-малък от Варненския“ и „значително опростен“, заради липсата на достатъчно средства…

В първото писмо на Първомайстора /№12/, писано до видинския първенец хаджи Цено Кънов – един от представителите на бояджийския еснаф в Постоянната комисия по строителството на Видинската катедрала, уста Генчо търси съвет към кого да отнесе молбата си за обещаните му 400 лева за направата на плана за катедралата, който бил „нарисуван“ и предаден още преди Сръбско-българската война от 1885 г. В писмото си уста Генчо споделя още, че вероятно видинчани са се отказали от строителството на църквата, или пък са решили да го дадат другиму. И подчертава, че „не иска“ средства за пътните и други разноски по неколкократните му пътувания до Видин, тези на сина и съдружника му, и настоява само за обещаните 400 лева за направата на плана.

От второто му писмо /№14/, писано броени дни след първото, узнаваме, че е бил спешно извикан във Видин да поеме строителството на църквата. То е адресирано до Видинското Черковното Настоятелство, в отговор на тяхна телеграма. По това време обаче, уста Генчо е в Бургас и има много работа, поради което, както пише в писмото си – „през идущий месец юни, като си понаредя работата ще дойда в града ви за споразумение за условията за направата на църквата“…

За съжаление, въпреки плахите ми очаквания, и двете писма „на уста Генчо Кънев“, които се съхраняват в Държавен архив – Видин, са писани от други лица. Първото /№12/ е с почерка на сина му Дабко Устагенчов, който по това време е бил с баща си във Варна, покрай строителството на тамошната катедрала, както узнаваме и от записките и статиите му. Подписът под това писмо, вероятно също е негово дело, видно от останалите два документа, които категорично са подписани от Първомайстора /подписът му личи ясно под един Протокол от заседанията на школската комисия в градеца Трявна от 11 септември 1877 г./. Второто писмо /№14/ е писано от неизвестен човек, вероятно от съдружника на уста Генчо, за когото споменава в първото си писмо, но подписът, категорично е негов, макар и да се чете: „уста генчо кънчев“…

По спомените на сина му Дабко, цитирани в ръкописа му „По главните постройки на самоукия архитект уста Генчо Кънев“, докато посещавал килийното училище, бъдещият прочут майстор, се научил да смята „верно и бързо“, но не и да „пише красиво и правилно“. „И тогава и по-сетне подписа му и всичко излезло от перото му представя разкривени и трудно четливи букви“, пише още Дабко.  Всъщност, едва ли бива да ни учудва факта, че някой друг е писал писмата му. Неговият най-добър ученик, за когото вече стана дума – уста Генчо Новаков, едвам се научил да подписва името си, но и той, като своя учител, ни е оставил безценни архитектурни шедьоври, и изящна дърворезба…

В заключение ще добавя само, че макар и изнамерените от Митко Лачев документи в архивата на църквата „Св. вмчк. Димитър“ във Видин, да не са писани от ръката на уста Генчо Кънев, то те са безценни, защото допълват и изясняват сведенията и фактите около строителството на Видинската катедрала. И макар, че не успях да открия и плановете й, за които се споменава в не един документ от онова време, вярвам, че пред изследователите все още има широко поле за дирения, които биха осветлили доста бели петна от архитектурната ни история…

  

* Вече няколко пъти е ставало дума за строителството на Видинската катедрала „Св. Димитър“, която е третата по големина у нас след „Св. Александър Невски“ в София и Варненската „Св. Успение Богородично“. Инициативата за градежа й стартира още през 1884 г., когато видинчани решават да построят нов, величествен храм на мястото на стария /XVIII в./, изграден от „кирпич и дърво“, който бил пред „падане“. Сформирана била нарочна комисия по строителството на новата църква, която „приела“ името на стария храм. Както е известно от сведенията на Дабко Устагенчов, видинчани потърсили баща му – прочутият по онова време Първомайстор уста Генчо Кънев за градежа на новата църква. По онова време /1885 г./ той бил зает със строителството на Варненската катедрала, по проект на арх. Маас от Одеса, който „обемал основа, преден фасад, страничен фасад и разрез, без никакви поемни условия, изчисления, сметки и пр.“. Видинчани останали впечатлени от градежа, но понеже не разполагали с достатъчно средства, възложили на уста Генчо да изготви „проект с 1/12 по-малък от Варненския“ и „значително опростен“. Както свидетелства сина му Дабко в една своя статия „През последните години на Антим I /Бележки и спомени/, публикувана в сп. „Духовна култура“ /1937 г.//, уста Генчо дълго време се опитвал да начертае искания от видинчани проект, но все не одобрявал скиците си. Най-накрая възложил на сина си да копира проекта на Варненската катедрала „Успение Богородично“ - „12 % намален“. През есента на 1885 г. Дабко, занесъл готовия проект във Видин, но предвиденото за Димитровден събрание на църковната комисия, „не могло да стане“. Той не получил и заплащане за изготвения проект, нито му било платено за пътните разноски.

Основният камък на Видинската катедрала бил положен на 10 февруари 1885 г., но строителството й започнало едва през 1889 г., заради изострянето на политическите отношения със Сърбия. Градежът бил прекъсван на два пъти, а през 1890 г. уста Генчо починал „скоропостижно“ и не успял да я довърши. Строежът бил продължен от различни италиански майстори, като Антоний Батистута, който издига стълбовете в наоса, а Бартоло Клева, иззижда балдахиновите сводове. Строителството на Видинската катедрала продължава 11 години, а първата литургия се състояла на 26 октомври 1900 г.

 

Галина Иванова

Видинската катедрала
"Св. Димитър", 1920 г.
Източник: БАН

Протокол №8/1 юлий 1885 г. на
Постоянната комисия по
строителството на църквата,
от който разбираме,
че проектът на уста Генчо Новаков
не e одобрен.
Източник: ОДА - Видин

Разписка от 29 август 1885 г. за 150 лв,
подписана от уста Генчо Кънев
Източник: ОДА - Видин

Откъс от Писмо №12/4 май 1889 г., вероятно писано и
подписано от Дабко Устагенчов,
от името на неговия баща уста Генчо Кънев.
Подписът му под другите документи,
съществено се различава от този.
Източник: ОДА - Видин

Писмо №14/31 май 1889 г.,
писано от неизвестен човек,
но подписано от Първомайстор Генчо Кънев.
Източник: ОДА - Видин

Протокол от "заседанията на
школската комисия
в градеца Трявна"
от 11 септември 1877 г.,
под което личи подписа
на уста Генчо Кънюв.
Източник: ОДА - Габрово