За съдбата на един личен тревненски дом

Първомайстор Генчо Кънев си отива от този свят преди 135 години. Няма да се връщам на трагичните обстоятелства около смъртта му, за които стана дума наскоро, но от известното ми до момента, в резултат на няколкогодишни проучвания, смея да твърдя, че прочутият ни майстор-строител не заслужава подобна съдба… Нерада е и орисията на неговите наследници, които не успяват да съхранят и опазят дори бащината си къща в Трявна, строена от уста Генчо през 50-те години на XIX в. За съжаление, тя била съборена през 1945 г. по време на кметуването на… неговия внук Алекси Попов. Толкова за паметта и корените…

От издирените до момента сведения и документи, е видно, че е била обречена доста преди събарянето й. За нерадостната съдба на този дом е и настоящата ми публикация, която ще започна с „последния“ по време документ, който осветлява неизвестни до момента факти и обстоятелства. Това се налага и поради някои уточнения и догатки, предвид по-старите документи, което предполага подобно структуриране на публикацията.  

Съгласно Нотариален акт № 810/25.12.1919 г., имотът на уста Генчо в Трявна, бил продаден за 15 000 лева от зетя на Първомайстора – Петър Попов /Попалексов/, женен за голямата му дъщеря Хуба /по това време покойница/. Новите собственици на имота са Тотю Панайотов и Панайот Тотев от тогавашните колиби Джуровци /дн. с. Престой, Тревненско/. По описанието в нотариалния акт, имотът се състоял от двуетажна къща с едноетажен дюкян към нея, двуетажна плевня, градина и дворно място от 567 кв. м., намиращ се в „Долната махала“ на Трявна при „съседи“: „отстрани път, Коевица Околийката, Тихол Бончев, уличка и Мария Петрова (Стоянова)“. Въпросният имот бил продаден с условие - купувачите да поемат гаранцията по гражданско дело №324/1904 г. по описа на Бургаския окръжен съд, по което Петър Попов гарантирал със същия имот. Тя била в размер на 2000 лв. „докато делото бъде свършено от надлежните съдилища“, понеже било „отнесено“ до Пловдивския апелативен съд. В нотариалния акт е отбелязано още, че от предоставените от продавача документи, за правата му върху „отчуждения имот“, „се удостоверява, че е негов“…

За съжаление, голяма част от архива на Окръжния съд в Бургас е унищожена при пожар през 1929 г. и така и не успях да открия документите по въпросното дело…

Предвид обстоятелствата около смъртта на уста Генчо и по-нататъшната съдба на неговите наследници, за която ви разказах наскоро, може би, не бива да ни учудва факта, че 8 години след смъртта на дъщеря му Хуба, имотът му бива продаден. Въпреки множеството контракти и построени обекти у нас, за които също е ставало дума, Първомайсторът не успява да натрупа състояние. Обяснимо предвид факта, че влага спечеленото в бъдещите си постройки. Неговите деца поемат по своя житейски път, като в Трявна остава да живее единствено голямата му дъщеря Хуба със семейството си. Другата му дъщеря Неда напуска града, същата е и съдбата на сина му Дабко. В личната кореспонденция между наследниците, се открояват чести нотки на неприязън по адрес на съпруга на Хубка – Петър Попалексов, особено след нейната ранна смърт. Той е син на бунтовния тревненски свещеник поп Алекса Скевофилат и съпругата му Димитрия поп Йовчева Икономова, дъщеря на летописеца на Трявна поп Йовчо. По занятие бил търговец, макар че известно време се занимавал и с отглеждането на тютюн. В смъртния акт на съпругата му е записан, като „касиер на Земледелческата банка“, но непосредствено след смъртта й бил уволнен от работа по неясни причини.  За влошените отношения между най-малката дъщеря на уста Генчо - Неда и зет й Петър Попов, се загатва в доста от писмата й, но на какво се дължи тази взаимна неприязън, остава неизвестно. Същевременно, след като тя научава, че той продава бащината й къща, заръчва на дъщеря му Минка: „… взимете си правото всичките дица, на него мо стига до сига каквото са е ползовал“…

Колизиите около семейния имот на Първомайстора в Трявна, обаче започват 20 години по рано, както е видно от едно Обявление на Търновския съдебен пристав в „Държавен вестник“ (бр. 225/16.10.1899 г.), което открих наскоро. В него е описан детайлно имот, находящ се в „Долната махала“ на Трявна, обявен за публична продан с наддаване, а именно: а) в землището на гр. Трявна: 1. Две къщи в един двор, преградени с дувар, едната двуетажна, с прилепен дюкян, а другата едноетажна, плевня в двора, оценени за 3 500 лв.; 2. Нива, на „Лъките“, 5.8 дек., за 116 лв.; 3. Бостан на „Поп Николовата воденица“, 8 ара за 16 лв.; 4. Нива на „Горний връх“, 12.4 дек. за 268 лв.

б) в землището на к. Генчовци: 1. Нива на „Урниците“, 2.2 дек. за 50 лв.; 2. гора на „Конака“, 4 ара за 20 лв.; 3. Гора на „Левака“, 3 дек. за 117 лв.; 4. Нива на „Рашевото“, 9 ара за 22 лв.; 5. Нива на „Крошаков дол“, 4.9 дек. за 124 лв.; 6. Градина в к. Генчовци, 3 ара за 18 лв. В обявлението е отбелязано, че въпросните имоти ще се продават, съгласно Определение №1685/1896 г. на Търновския окръжен съд, като НЕПОДЕЛЯЕМИ, „в полза на наследниците, останали от покойния Уста Генчо Кънев, от гр. Трявна.

Обявлението носи дата 6 октомври 1899 г. и е подписано от съдебния пристав Н. Ганев.

Не успях да открия предхождащи или последващи обявления за имота и обстоятелствата, довели до продажбата му, която предвид горецитираните документи, вероятно не се е случила.

Твърде вероятно е, една от причините за това да е съдебното дело срещу наследниците на Първомайстора по повод строителството на Девическото училище в Трявна. Предприемач на сградата бил уста Генчо. Строителството й завършило през 1884 г., но тя „веднага изгоряла“. Възстановена била две години по-късно. По сведения на Богомил Даскалов, „цели шест години“ постройката не била приета от „техническите власти“. Предвид усталъка и славата на уста Генчо Кънев, построил над 120 обществени сгради в страната, сред които над 20 училища и т.н., фактът че в продължение на 6 години неговото училище в Трявна, не е прието от „техническите власти“, буди недоумение. Сигурно е, че Първомайсторът е начертал проекта, но едва ли лично е участвал в градежа. Не вярвам да не го е и надзиравал, макар че по това време е бил твърде ангажиран със строежа на Варненската катедрала /1884-1886/. Вероятно се е предоверил на Гл. майстор на „обекта“, а и легендата гласи, че сам запалил сградата през 1884 г., тъй като не останал удовлетворен от видяното… Така или иначе, през 1892 г., само две години след смъртта на Първомайстора, Тревненската градска община, с Протокол № 5 от 9 юли с. г., решава да заведе съдебно дело срещу наследниците му за сумата от 12 662.22 лв., „изплатена на предприемача“ за строителството на училището. В мотивите към решението на местната управа, четем, че той „не предал навреме“ въпросното здание, което макар и „вече построено“, „по направата си“, не отговаряло на договорените условия и било построено „тъй слабо“, че не можело да се „употреби за целта, за която е построено“…

За съжаление, не успях да проследя по-нататъшното развитие и на този казус, тъй като в архивите липсват последващите протоколни книги на Тревненската градска община, които биха внесли яснота по случая. И все пак, за да се стигне до обявлението за публична продан на цялото недвижимо имущество на покойния по това време уста Генчо Кънев /Обявлението от 1899 г./, твърде вероятно е Тревненската градска община да е спечелила делото за строежа на Девическото училище. Сумата със сигурност е била непосилна за неговите наследници, открит остава и въпроса - какво се е случило с имота в Трявна след обявлението за евентуалната му публична продан, след като 20 години по-късно, зетят на уста Генчо - Петър Попов продава въпросният имот…  

Съборена през 1945 г., буквално ден преди да пристигне забраната за събарянето й, до наши дни са оцелели само две нейни снимки, благодарение на проф. Асен Василиев. И един макет, дело на художника Светлин Стефанов, изработен с голяма прецизност и вещина през 2021 г., който е част от експозицията в Музея на архитектурата в Трявна. Така 55 години след трагичната гибел на Първомайстора, Трявна губи още един знаков паметник от своето минало и то по времето и със знанието на неговия внук… ?!?

А цялата тази история, макар и отминала, е не само пример за повратностите на времето, но и аршин, по който да съизмеряваме дните и делата си на тая земя…

 

Галина Иванова

Къщата на уста Генчо Кънев в Трявна е съборена през 1945 г.
Източник: ЦСВП "Проф. Иван Дуйчев"

Макетът на къщата на уста Генчо Кънев /в дясно/,
дело на художника Светлин Стефанов.
Макетът е експониран в Музея на архитектурата в Трявна

Протокол №5 от 1892 г.
на Тревненския градски общински съвет
Източник: ОДА - Габрово

Обявление №3440 на Търновския съдебен пристав,
публикувано в бр. 225/16.10.1899 г. на "Държавен вестник".
Източник: НБ - Пловдив

Сградата на Девическото училище /в ляво/, където днес се
помещава Библиотеката на Славейковото училище /в дясно/, 1909 г.
Източник: Колекция "П. Енчев"

Нотариален акт от 1919 г., в който е описан имота на
уста Генчо Кънев в Трявна и продажбата му от зет му Петър Попов.
Източник: Личен архив