Бичкинският мост е строен от уста Генчо Кънев?

По сведение на Никола Килифаров, което открих, като бележка към едно предание, или „суеверие“, както е отбелязал той, със заглавие – „Иманито играе“, публикувано в научно-литературното списание „Искра“, кн. 3, бр. 8-9 от 1891 г., „новият“ каменен мост в с. Бичкиня бил съграден от „даровития Тревненски архитект – самоук Г-нъ Уста Генчо“. И, за да не остава и следа от съмнение за кой точно тревненски майстор на име Генчо, иде реч, посочва, че биографията му, дело на сина му Дабко, скоро ще бъде „обнародвана“, заедно с тези на други „известни самоуци – строители“.

Според едни сведения, Бичкинският мост бил съграден през 1862 г. от майстор Минчо Стоянов от габровското село Янковци, който бил ученик на Колю Фичето. Други източници твърдят, че въпросният мост е строен между 1871-1872, а трети – през 1882 г. Според Н. Килифаров, който описва в своя разказ събития, случили се през 1888 г., уста Генчо Кънев построил този мост 6-7 години преди това, или между 1881-1882 г. Знайно е, че сред градежите му са и много мостове, но до нас са достигнали сведения само за 5-6 от тях.

По това време, през 1882 г., според сведенията на учителя-краевед Цаньо Антонов от Трявна, именитият ни майстор, построил и Калпазановата фабрика в с. Бичкиня. Ако въпросното сведение е достоверно, Първомайстор Генчо Кънев, най-вероятно, е съградил първата сграда на въпросната фабрика, тъй като по-късно, предприемчивият търговец и индустриалец Иван Колчев Калпазанов, я разширил с още две постройки – „средна” /1887 г./ и „нова“ /1888 г./. Възможно е и те да са дело на уста Генчо. Според сина му Дабко обаче, баща му „работил“ фабрични здания в околностите на Габрово едва след края на Сръбско-българската война /1885-1886 г./. Източник, който няма как да не приемем за достоверен. Освен това, във въпросният период, Първомайстор Генчо Кънев строи и възстановява черкви в редица населени места в страната - Ловешко, Бургаско, Пловдивско, Старозагорско, Троянско, Търновско, Ямболско и др. И въпреки това, със сигурност е било по силите му да съгради и Калпазановата фабрика, както и въпросният мост в селото. За съжаление, липсват достатъчно сведения и качествени снимки, както и самите сгради и мостът, които не оцеляват до наши дни, за да бъдат достоверно идентифицирани от специалистите. Така например, Бичкинският мост е сериозно повреден при опустошителното наводнение от май 1897 г. Тогавашната Габровска община, търси средства за възстановяването му от Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията. В един протокол на Габровския градски общински съвет, който носи дата 7 юли 1897 г. и се съхранява в ОДА – Габрово, е записано, че за поправката на моста, са необходими „най-малко 400 лева“. Близо 100 години по-късно, в началото на юли 1991 г., Габрово е сполетяно от ново опустошително наводнение, което нанася огромни материални щети, вкл. на много паметници на културата. За съжаление, и Бичкинският мост е сред тях, поради което е взривен и съборен. И въпреки това, паметта за тези отминали времена и усталъка на някогашните ни майстори, не бива да тъне в забвение. Всяко едно сведение, колкото и недостоверно да звучи то, е частица от летописа на времето, но и посока, която трябва да бъде извървяна, дори и само заради днешната памет…

 

Галина Иванова

На заден план мостът в с. Бичкиня, 1927 г.
Източник: Форум "Аспирин"

На заден план - каменният мост в с. Бичкиня, 1937-1938 г.