Великден в народната памет

В навечерието на големия християнски празник на Христовото Възкресение, ще ви разкажа за традициите и обичаите в Тревненско, съпътстващи празника. Сведенията, достигат до нас, благодарение на записките на учителя-краевед Богомил Даскалов, чийто архив се съхранява в ОДА – Габрово.

 

Възкресение Господне напълно наречен Великден, понеже в денят на Възкресението на правдата, в денят, когато носителя на мир и любов възкресе из гроба, за да дарува живот, не може да не бледнее всяка друга мимолетна житейска слава… В 11 часа през нощта камбаната възвестява идване очаквания от толкова време ден. Децата не спят понякога до това време от страх, че ако заспят ще пропуснат да идат на църква… През нощта с няколко яйца в джобове и парче количе, с нова голяма свещ, отиват децата, заедно с родителите си в храма. Сега няма тая палавост, всичко тихо, тайнствено наоколо, маса богомолци, които църквата не побира чакат момента да се рече: „Христос възкресе“…

Бодър със звънлив глас четец чете нещо на аналоя… полумрак в храма… Ето, излиза свещеника, облечен в бели сребърни дрехи, носящ трисвещник и двусвещник и за миг тълпа богомолци, насочват свещи към пламъка на свещниците, като щикове на войска се избават нагоре свещите, запалени свещи от „нуръ“ се разнасят и за няколко минути църквата светва в ослепителен фееричен блясък. Народът излиза след свещениците и тук на двора, пред самия олтар се чете нещо и запява „Христос възкресе“. Тържествен момент… Косите настръхват. Като, че ли по тялото на всякого пролазват тръпки… Небесата са осеяни със звезди… Разсипваща се луна, свидетелка на великото събитие преди толкова векове и сега радостна присъствува и наблюдава как земното человечество чествува денят на Славата… След възгласа „Христос възкресе“ и „Наистина възкресе“ – народа се повръща в църква. Много жени и други отиват със запалени свещи по гробовете и по домовете си. С пламъка от „нура“ запалват кандилата си в къщи и наново отиват пак в църква, като доизчакват докрай службата и се завръщат чак на присъмване.

Детето остава умаяно от това зрелище, крехката му невинна душа се като че ли слива с духът на Спасителя, който витае тук… То или замаяно заспива, или потърсява общество от деца, с които да повърне настроението си според негово схващане. Другарчета се виждат и първата работа е да се чукнат с червени яйца, да видят яйцето на кого ще е по-яко „борец“. Счупеното яйце се обелва от черупката и раздава на присъствуващите, защото: „Цяло яйце не се изяди от едного, ставало му цирей“. Яде се и количета.

Завръща се детето в къщи и трябва да поздравява с „Христос възкресе“, вместо „Добър ден“, добро утро и пр., а се отговаря „Наистина възкресе“. Тия поздравления продължават до Възнесение Господне. Ако някой обърка и каже обикновен поздрав му се прави мъмране. След църква, когато всички домашни се приберат, се полага трапеза и обядва, макар че часа е 5 сутринта. Това ненавременно ядене внася още по-голяма странност. Преди ядене се „Мушва попа“… т.е. бащата отива с ръжена или с прът и мушка от огнището към коминя… „да изпъди попа“, т.е. тоя блюстител на религиозните запрещения, който във въображението на детето е единствения, който бди за ядене блажно и седи на куминя, защото там се варят обикновено постни или блажни гостби. Когато майката е при огъня да вари леща и дойде детето й, вижда я че готви и му се дояда: „Мамо, гладен съм, сипи ми госбица да ям!“. „Какво готвиш?“ – „Леща“ – обажда се майката; „Не ща аз леща, искам малко сиренце с хляб“. – „Мълчи, не думай, че попа ще чуе!“. – „А, че где е попа, де ще чуе чак тук!“. – „Той е на куминя в саждите, които са черни като расото му“… Ето тоя поп се измушква на Великден и по Коледа… Чуват се гърмежи от пушки навън… Стреля се по обичай от възрастните. Гърмежите придават тържественост. Яденето започва с червено яйце, нарязано на резани и посолено с чер пипер и сол. Гостби, съставени от пиле, кокошка, пастърма и пр. Яде се малко. Ляга се да се спи, обаче детето именно тук не е съгласно да се подчини на обичая и остава до вечерта будно. Облича се с нови дрехи и ходи по улицата да се чука с яйца с другарите си.

Чукане с яйца става по известни условия: едното дете подлага яйцето си с върха нагоре, а другото удря със своето яйце; което се счупи се обръща пак към месеца /тънкия край/ и се удря сяко с тънкия край на другото яйце. Яйцето, което троши други се казва „борец“. Детето, което има борец брои колко яйца е строшило и се хвали. Имитират изкуствени яйца от дърво, камък…, обаче такива неистински яйца не се допушат да се състезават.

1. Децата нарочно удрят по джебовете на други деца, та ако има яйце да се строши, а ако е „рохкаво“ – да му изцапа джеба…

2. Състезават се да строшат яйце на чело, което причинява една болка от удара.

3. Да смажат обелено яйце с двата си показалци, насочени един към друг, което макар повидимо да е лесно изпълнимо, представлява нуедобство, което докарва весело настроение.

4. Да се лапне цял желтък от препечено яйце и като се дъвче да се свири с устни… Невъзможно, защото плюнката се попива от желтъка и засъхнали устни не могат да издават свиренето.

5. Големи яйца от гъска или пуйка, червени, са рядкост, които се трампят срещу няколко кокошки.

6. С яйца се купува от халваджиите халва, боза, шекер, а също и заплаща на въртушка за въртушкане.

В 11 часа на първия ден на Великден се отива на църква – нарича се Второ възкресение, необяснимо за децата: защо второ. Сега родителите и възрастните са в пълна премяна. След църква се отива на гости – визити по роднини. Децата неохотно се подчиняват да придружават родителите си и да си губят скъпото време в официални, сухи разговори при посещенията.

Често пъти избягват и с другари по улицата, или из градините играят великденски игри.

 

Подготви

Галина Иванова

* Снимка: в. "Илюстрована седмица", бр. 589 от 15.04.1934 г., НБ - Пловдив