Дюкяните на църквата „Св. Архангел Михаил“, съхранявали „припасите“ на тревненските въстаници

Преди 149 години, на 5 май, т.н. „Чета на зографите“, развява на мегдана в Трявна зеления байрак със заветното „Свобода или смърт“ и записва името си в летописа на Априлската епопея, споделям едно интересно сведение от свещ. Иван К. Томов, който разказва интересни моменти от историята на най-старата Тревненска църква „Св. Арх. Михаил“ на страниците на „Църковен вестник“ /бр. 15/21.05.1970 г./. Така например, може би, малцина знаят, че през същата 1876 г., по време на Тревненското въстание, църквата „Свети Архангел“ негласно е подпомогнала това патриотично дело, като е отстъпила дюкяните си за складове на припаси, назначени за въстаниците. Двама от свещениците са били обвинени за „комити“ и впоследствие „разкарвани по съдилищата“. Вече е ставало дума за тях - поп Тахо /Танко/ Ангелов х. Тахов /1833-1916/ и поп Алекса /Поп Алекси поп Иванов /Скевофилат/ (1798-1889). По сведения на Ю. П. Теодоров от книгата му „Въспоминания по въстанията в Търновския санджак през 1876 г. и по съденето на българските въстаници в Търново“ /1897 г./ от Трявна били заловени и отведени в Търново 25-30 души „комити“, сред които и въпросните двама свещеници. Поп Танко затворили по подозрение, че „приличал на бунтовник“, пък и имал оръжие. В къщата му открили и „една червена турска антерия с дупка, пробита от шиш, и оцапана с кръв“ и веднага го обвинили, че е убил някой турчин и му скрил антерията. В своя защита поп Танко уверил съдиите, че въпросната антерия била негова, от времето, когато бил кираджия, а дупката била проядена от мишка, а зацапаното с кръв, било измокрено от мишка, вследствие на което червената боя излязла и оцапала антерията като с кръв. След разпита той бил оправдан и се прибрал в Трявна…

По онова време, поп Алекса, който, заедно с тъста си, летописецът поп Йовчо, е сред инициаторите за построяването на църквата „Св. Георги“ в Трявна, е 78-годишен старец. Задържали го по подозрение за съучастие в Тревненското въстание, тъй като в дома му били открити пушка, 2 пищова, няколко фишека, малко барут, хляб, рязан на филии и печен втори път в пещта. В своя защита поп Алекса разказал, че оръжията и фишеците биле на сина му, за да си пази къщата, а хлябът го събирал от служби по Гергьовден, и понеже „бил много и не можал да се изяде на скоро“, то, за да не се развали, го опекъл като „писмет“ във фурната – нещо, което всяка година си правил по това време. След разпита, поп Алекса също бил освободен…

***

Днес подобна жертва, изглежда немислима, или поне трудно достижима. Светла им памет на поп Алекса и поп Тахо! Пък ние, следва да се замислим – доколко достойно срещаме дните и предизвикателствата си по Пътя. И дали, заслужаваме безценното си минало с неговите уроци, съдби и наследство…

Само да припомня, че същата тази църква, която е приютявала оръжието и боеприпасите на тревненските въстаници, която преди това е била и средище на просвещението и духовността, и продължава да бъде един от безценните символи на Трявна, все още очаква своя ремонт и реставрация… Кога, как и дали? Надявам се всички тези въпроси да не продължават да висят риторично в нищото още и още години…

 

Галина Иванова

Снимка на църквата "Св. Архангел Михаил"
в книгата на Богомил Даскалов -
"История на Тревненската църква Св. Архангел Михаил", 1925 г.

Поп Тахо Ангелов х. Тахов
Източник: ОДА - Габрово

Поп Алекса поп Иванов - Скевофилат
Източник: ОДА - Габрово