Желанието да учиш децата…

В навечерието на най-българския празник – на българската азбука, просвета и култура, случайно попаднах на тази очеркова скица за един от знаковите тревненски учители от недалечното минало – Цанка Филипова. Имах честта да ми преподава и смея да твърдя, че първата ми шестица по биология, ще я помня, докато съм жива. Не за друго, а заради труда и усилията, които ми костваше, тъй като „другарката“ Филипова, наистина трудно пишеше отлични оценки, както споменава в статията си и журналистката Галина Стоянова. Но удовлетворението след това, беше незаменимо и незабравимо…

Ще я запомня с уникалното й, на моменти саркастично, чувство за хумор и самоирония, с човещината и обичта към знанието, с онези дисекции на червеи и жаби, които ми костваха твърде много стоицизъм, с откритите уроци, по време, на които не веднъж ме изправяше пред черната дъска с някой формалинов „орган“ в табличка, с десетките щуротии, които й организирахме, само и само да избегнем „двойния лист“, или някой тежък изпит пред черната дъска. И най-вече с авторитета и респекта, който всяваше сред нас, а той не се трупа с компромиси.

Не е тайна, че няма нейн ученик, който да не е издържал кандидат-студенския изпит по биология. Вярвам, че няма и такъв, който да е запомнил с лошо…

Учителката Цанка Филипова вече не е между живите, но онова, което остави в сърцата и умовете на поколения тревненци, е образец, еталон за подражание за днешните учители и ученици. Най-вече заради онова нейно желание, което казва всичко – „да учиш децата“, а то е твърде рядко в наши дни, уви…

Светла й памет във висините!

* * *    * * *   * * *

Само две думи: възнаградена обич

Цанка Филипова. Всички тревненци знаят това име. Родила се е в село Априлово, сега квартал на Габрово. Учила е там, после на Етъра. Работила е две години, времената са били такива – беднотия. После е завършила средното си образование в работническия факултет във Варна. И след това – началото на нейното призвание – биологията с педагогически профил в Софийския университет.

- Винаги съм имала за учители истински хора – образовани, интересни и интелигентни. Бяха времена, когато учителят имаше висок авторитет.

Може би тогава се е родила мечтата да стане учителка, може би то си е било вътре в нея, но нито за миг не си е помислила каква облага ще има от това. „Желанието да научиш децата“, така Цанка Филипова определя учителската същност. Качеството, вътрешното усещане, което завело и нея, както много други далеч от дома.

Село Искра в Родопите, там тя е предала първия си урок, написала е първата оценка. А следващата година тя никога няма да забрави. Вече е в Калофер, в климатичното училище. С децата, преболедували тежко, трябва да си много деликатен, а тя е съвсем млада.

- Но бяха много умни, безкрайно старателни. Превъзмогваха болката и времето, което са загубили. За тях имам едно топло кътче в сърцето си и ще ги помня винаги.

И ето я вече в Трявна. По-близо до родното място, а и н един колектив от образцови учители, от които тя се възхищава и учи. Велко Малчев, Герга Трайкова, Стоянка Сиракова, Кина Резачева. Още много имена изрежда, не се опитва да ги степенува. Не е възможно. „Те всички са прекрасни хора“.

- Никой не ме наричаше „младата колежка“. Всички бяхме равни и си помагахме. Уважаваха моя труд наравно с труда на най-утвърдените в гимназията. Живеехме задружно и знам, че учениците усещаха, виждаха го и ни уважаваха за това.

Спомням си и си признавам, когато разбрах, че Цанка Филипова ще ми предава, доста се поуплаших. За нея учениците разказваха какви ли не страхотии – че те кара да разнасяш скелети, да носиш жаби и винаги да си знаеш урока, а шестици пишела само на тези, които знаят повече от нея. Спукана ми е работата, рекох си, но имах изход.

Оказа се наистина трудно да си ученик на Филипова. Трябваше след изпитване заедно с бележника да представиш и тетрадката. Да има в нея с цветни моливи нарисувани схеми, диаграми. Да помниш всички уроци отпреди, а днешния да знаеш без грешка. Но това не беше само от любов единствено към биологията или от прекалена педантичност. Оказа се, и това много тревненци го знаят, че точно на високите изисквания на Цанка Филипова се дължи отличното представяне на нейните ученици било на семинари, викторини и най-вече на приемни изпити във висши и полувисши училища.

Може би точно, когато са предавали на комисията своите работи, бъдещите студенти с благодарност са си спомняли името й и са и прощавали за някоя уж несправедлива четворка или петица.

А какви ли не лудории са й поднасяли в замяна учениците. За скелета Цанка Филипова може да разказва много. Безброй пъти е оставал без череп, без крак или ръка, или пък без някой основен прешлен, който точно в този час трябва да се изучава. А всяко поколение, минало през кабинета по биология е измисляло свой вариант на историята с жабите. Или се е съборила стъкленицата и те безнаказано се разхождат из стаята, или „случайно“ някоя от тях е в чекмеджето на „другарката“, или някое момиче получава почти епилептичен припадък слез дисекцията на жабешко бутче.

И днешните ученици може би продължават да допълват тази история с нови трикове. Дали Цанка Филипова е свикнала вече, дали се изненадва, не знам. Но сигурна съм тя прощава на децата тези лудории. Не прощава само на мързеливите, но не защото иска да направи от всички биолози. Това нека сами решават.

А в нея и след толкова години още е живо и жизнено желанието да научи децата. Това тя иска да е същност и на бъдещите тревненски учители.

 

Галина Стоянова

в. „Тревненски зов“, бр. 41 от 11 октомври 1989 г.

На снимката: Учителката Цанка Филипова
/на първия ред, четвъртата отдясно-наляво/
на екскурзия с колегите си от Тревненската гимназия
Архив: Пенчо Пенчев

Учителката Цанка Филипова в часа по биология
Снимка към статията от в. "Тревненски зов"