Чете ли, „четяща“ България?

Утре ще кипим от гордост и ще се надпреварваме да сме българи. И не, че е лошо, напротив. Само, че цялото това пъчене е по-скоро поза. Позата, в която сме застинали, като че ли в ступор от години. Пък не много отдавна бяхме „четяща нация“. Днешните статистики, обаче сочат друго. Макар, че и днешните поколения обичат да четат, само че във виртуала. По-удобно, смляно и изплюто. И все пак, важното е да се чете! И тук опираме и до проблема – какво четем. Мнозина стигат до новинарските теми и заглавия – жълти, пембени, всякакви. Други отиват малко по-натам и изчитат и по някой анализ. Трети посягат и по-нагоре от това, но те са „библиографска“ рядкост. И в крайна сметка, излиза, че не сме престанали да четем, но „четивата“ ни рядко се вместват в понятието „книга“. Да не говорим и за естеството, същността и качеството на стотиците издания, които заливат т.н. „книжен пазар“. Авторите на някои от тях, особено от типа – самиздат, са никому неизвестни и често пъти си остават само с кредита по първата си книга. Но пък вече са автори! За разлика от другите „бели“ държави това не им носи никакъв дивидент, още по-малко финансов, но друго си е да си „писател“, макар и с една книга. Същата жалка орисия, сполита и утвърдените ни съвременни автори, които макар и да се радват на заслужена популярност, не битуват в разкош и екстри…

Напоследък в социалните мрежи обаче, ни заливат реклами на разни романи, в които историческата истина е набутана в калъпа на художествената измислица, или авторовата фантазия. Всъщност, това е исторически роман, но историческото в него е или твърде спорно, или си е чиста проба измислица. Само, че за редовия читател, това е сензация, вероятно умишлено запратена в забвение от цяла плеяда безродници. Никога не случили се събития, се обсъждат и дебатират, като „нови“ исторически открития, които обръщат хода на историята. Най-тъжното е, че в подобни писания са преплетени святи, за нас българите, личности, които добиват нови черти и деятелности, според размаха на авторовата фантазия. Дали подобни фантасмагории, ще ни накарат още повече да се гордеем, че сме българи, не знам, но че са пагубни за народностното ни съзнание и история, е факт! Всъщност, десетките и стотици суперлативи под подобни рекламни публикации, рекламиращи алабализмите на поредния „призван“ месия, са ярко доказателство за нивото на четяща България днес. А знаем, че веднъж утвърдени публично, тези факти трудно се изкореняват от народната памет. Същото важи и за подменената истина по адрес на някои исторически събития и факти от близкото ни и далечно минало. И там има много плява, най-вече по идеологически причини, пък и поради колективния срам на историческата наука от развенчаването на някой мастити авторитети…  

Но да се върнем на менте-изданията, маскирани под „робата“ на исторически или художествен роман, те добавят стойност само към банковите сметки на своите автори, но не и към онова, чийто дефицит все повече усещаме днес – родолюбието и българщината. Да не говорим и за десетките „издания“ по самопознание, духовни практики, емоционална грамотност, лечение, семейна и детска психология и т.н. И там има стойностни заглавия и автори, но народът се втурва към плявата, която надделява чрез досадната си реклама, пък и е по-лесно смилаема, по-близка до четящата аудитория в социалните мрежи…

Не всичко обаче, е загубено. Интересът към книгите се възпитава. Същото е и с ценностите и морала, с етиката и естетиката. Днес поне има хиляди онлайн книжарници, виртуални библиотеки и какво ли още не. И книгата е на един клик разстояние, ако Градската библиотека не изчерпва диренията ни. Обяснимо, и там иде реч за бюджети… Купувайте книги. Четете. Нищо от другото няма значение, ако темелите, върху които градим дните си са нефели откъм градивото на знанието...  

 

Галина Иванова