Просветеният народ няма да изгуби свободата си, защото знае как да я управя…

…… Само слепите може да не видят днес, че честта на народите зависи от степента на образованието им. И за доказателство на това има хиляди примери, от които ний само два ще преведем тука.

Известно е Баконовото изречение: Знанието е сила. Нищо по-истинно от това, а най-вече в Економическият раздел, защото работанието става производително чрез знанието на Естествените Закони. Диваците, макар че имат чувства по-остри и тяло по-обръгнало на всякакви трудове, живеят обаче живот за окайване, и много пъти умират най-бедно и окаяно, защото като не знаят силите на природата, оборват се от тях и уморяват са. Но образованите, с преговарянията и откритията на толкоз хиляди години от създание мира, вдълбочили са ся в тайните на тези сили, и като са ги покорили и подчинили царуват над веществото между изобилие на добрини. От това, якостта, сиреч на науката, която всякой ден ся приспособява за произвеждание на богатството едноман прораства и ся умножава, а най-богатият и следом най-силний от народите е най-научният за работянието.

Навсякъде комай днес приходът на работанието на ръкоделникът -занаятчия е недостатъчен за исцеление на умствените негови нужди; но и тъй колко прахосва той за празни и непотребни, а често и вредителни работи! Простакът или неученият, като няма способността да ся обогатява, не оценява силата на економията, която води в независимост. Предаден на веществени наслаждения много пъти за единствения сласт има пиянството, и колкото повече печели толкоз повече прахосва въ винопийство.

Ако исками да покажем въскачванието на заплатата на работника като път, който води към образование, неотменно е нужно да обработим умът му, щото да предпочита сластите на умът и да добие способност – та да промисля.

Народ, който иска да произвежда много и да располага произведенията разумно, тряба да е образован. Защо в 18-й век преди малко сиромашните и неучените Шотландци надминуваха от всяка страна Англичаните? Защото, както казва Маколей, учението беше ся распространило между тях, когато Англичаните бяха неучени. Фабрикантите на Соединените щати подтвърдяват за истинно, че макар да плащат на своите работници двойно по-скъпо от Европейците, но ся надварят сполучливо с тях, защото Американските работници, като са поучени, работят по-добре и по-скоро, и ползуват ся от машините повече от другите.

Освен тези економически причини, има и втора, политическа… От преуспяванието на общественото образование и от развитието на общият ум на населението в една държава, и управляющите и управляемите по-добре и по-лесно достигат желаемото благоденствие. Който не познава своите интереси той е неспособен и не достоен да избира тези, които ще управляват другите, ако ся иска гласът му на това, а още противи ся и препятствува на доброто, което управляющите биха му пожелали. Дай на един неучен народ правдината на гласоподаяние, сам да избира управителите си или сам да управлява, и ще видиш, че няма да ся забави да падне в безначалие, а след него и в деспотизъм. Но просветеният народ скоро става свободен, и няма да изгуби свободата си, защото знае как да я управя. Оценява грижите за доброто му на управляющите и с все сърце спомага и съдействува на благите им намерения.

Своеволните и похитителните власти тражат додето общият ум не е просветен. Само учението, когато проникне и до най-простите колиби в най-простото село, дава и обезбедява истинната свобода.

Умножи учението, разсей знанията, и тогаз властта на Правлението ще стане извор на величие и на сила; но без тях напротив – става извор на непресметни бедствия.

Има да приложа и трето пригледвание, защото голяма опасност угрожава цивилизацията, таквази, каквато я някои разбират, и в някои места поддържат. Ако нуждата на благоденствието става обща между народите, ако учението и нравствеността, разсейвани във всичките разряди, па ся вдъхнува към едните правдата и към другите търпението, което изискуват мирните преобразования, редовният успех е верен; но ако по-горните разреди присвояват учението, богатството и гордото себелюбие, а па по-долните разреди оставят невежеството и завистта, тогаз преврати, и преврати твърде страшни са неизбежни.

Негли туй, което рекохми да ся земе съвсем за празно, защото кой възпява днес добрините от невежеството? Министри и съветници, книги и вестници, проповедуват велегласно нуждата, неотблъсваната нужда за распространението на учението; сумнявам ся обаче дали са ся приготвили всички, както тряба, за да ся подложат на утесненията и на жертвите, които изискува тая работа. За туй нуждно считам да преговарям добре това, което другите народи вършат и, което като ся вършили са приближили до целта.

 

Петко Р. Славейков

в. „Гайда“, бр. 10 от 15 май 1866 г.

 

* * *

 

Честит да е Празникът на българската азбука, просвета и култура, и на славянската книжовност! Да са здрави и благословени всички учители, ученици, учени, преподаватели и студенти, хората на науката, духа и словото! Да множат силата на знанието, духовността и просвещението, които са устоите на всяка една нация!

Честит празник и на абитуриентите!

Да са здрави, благословени и окрилени по Пътя си!