Народната памет разказва. Един праведен грях

След разбиването на българските въстаници в Дряновския манастир, турската войска, начело с Фазлъ паша, влиза в Трявна. Още с влизането си убива един говедар, който пасял добитъка край село. Дядо Тихол Бончев *, като старейшина на чорбаджиите по онова време, го посреща и Фазлъ паша, заедно с първите си помощници, отсяда в къщата му **. Дядо Тихол скрива по колибите по-големите си дъщери, като оставя най-малката Марийка, за да им прислугва на вечерята. Още с идването си Фазлъ паша издава заповед да се арестуват младежите – като заподозрени бунтовници, а на сутринта, след оттегляне на войската му, да бъде изгорено цялото село. Гощаването става в голямата стая на горния етаж. През цялото време дядо Тихол се стараел да го убеди, че в Трявна няма бунтовници, че всички тревненци са верни раи на султана и го молел да отмени заповедите за арестуването на невинните младежи и за изгаряне на селото. До посред нощ Фазлъ паша бил непреклонен. Едва след полунощ, вече доста пийнал извадил от пояса си кожена кесия, дал я на дядо Тихол и казал: „Да се напълни с 1000 жълтици – да не изгарям селото“. Незабавно, след полунощ, дядо Тихол събрал към 16 по-заможни тревненци, казва им решението на пашата. Отначало някои не били съгласни да дадат толкова, колкото дядо Тихол им определил, но обяснявайки им, че на сутринта няма да имат нито имоти, нито покъщнина, нито стока /добитък/, успява да събере над 700 жълтици. Допълва ги до 1000 и ги дава на пашата, който отменя заповедта за изгаряне на селото. На сутринта издигнали три бесилки на мегдана, пред часовниковата кула. Фазлъ паша, до него ходжата, от другата му страна дядо Тихол, а до него свещеника. На масата поставили корана и евангелието, за да се изповядат младежите преди бесенето. Цялото село се било стекло на мегдана. Извели 29 младежи от двора на старото школо със завързани ръце. Дядо Тихол настойчиво молил пашата да не ги бесят. Молил се да се смили, всички жени да не забраждат черни забрадки, че младежите са невинни. Но уви, напразно. Едва когато казал: „Давай заповед за започване, ама не ми е ясно как един ден ще се оправдаваш пред Алаха, за този голям грях, да лишиш от живот толкоз невинни хора“, Фазлъ паша казал: „Тихоле, ти ще се закълнеш ли на турски и на български и ще целунеш ли корана и евангелието, че това, което казваш е истина?“. „Да“ – рекъл му дядо Тихол, заклел се на турски, целунал корана, след това на български и целунал евангелието. От голямо притеснение и вълнение горната му устна се напукала и кръв обляла евангелието. Фъзлъ паша изпълнил обещанието си. Наредил да се освободят по-голямата част от младежите. Само най-заподозрените наредил да бъдат изпратени в Търново, да ги съдят други хора, те да отговарят пред Алаха за тях. Тревненци изнесли от къщи кой каквото имал, нахранили и напоили турските войници, и ги изпратили до Сечен камък, ако се не лъжа, на път за Габрово.

След положената лъжлива клетва, дядо Тихол залинява и отслабва. Отива да се изповяда пред търновския владика. Владиката го успокоява, че не е извършил грях, след като е спасил толкова млади души, след като не е допуснал да се почернят толкова много майки, бащи, сестри и братя. Успокоен Тихол се завръща в Трявна, където след няколко години умира.

 

Георги Стършенов

в. „Тревненски зов“, бр. 3 от 21 януари 1988 г.

 

* Авторът Георги Стършенов, по бащина линия, е внук на Георги Райков /брат на проф. П. Н. Райков/, а по майчина линия е правнук на Тихол Бончев /1837-1918/ – последният тревненски чорбаджия преди Освобождението. Г. Стършенов описва идването на Фазлъ паша в Трявна по спомени на Мария Тихолова Бончева, сестра на баба му Неда /съпруга на Георги Н. Райков/.

 

** По сведения на Кънчо Пенчев, през бунтовната 1876 г., в къщата на Тихол Бончев, отседнал „Табур Агасъ /началник на жандармерията в Търново/ Исмаил Ага, командващ войската на Фазлъ Паша“ / * по това време жандармерийски началник в Търново бил Теферик бей/. Страховитият турски военачалник пристигнал в Трявна на 10 май 1876 г., за да „събаря“ града и да мъсти на местните комити след разгрома на въстаниците на Дряновския манастир по време на Априлското въстание. Както е известно, Фазлъ Паша отседнал в най-представителната тревненска къща – на чорбаджи Христо Кънчев Йончев, която се намирала в близост до конака. А тревненските чорбаджии, успели да го уговорят „срещу много жълтици“ да не пали града…

Къщата на Тихол Бончев в Трявна.
Източник: ОДА - Габрово

Семейството на Тихол Бончев, 1905-1908 г.
Източник: СМРЗИ - Трявна

Архивна снимка на красивата трикатна къща
на чорбаджи Христо Йончев.
Източник: архив Кънчо Пенчев