Невестинска мъка

За стари майстори-строители от Стояновци и Христовци, които са работили в Карнобат, Котел и Котленско, Медвен, Ичера, Градец, Жеравна, Садово и Сунгурларе.

* * *

Най-голямата мъка да невестите от нашия край през турско била пролет, кога изпращали мъжете си по далечни кярове. Отново щели да ги видят чак наесен. Такава мъка имала и невестата на майстор Слав от с. Христовци, която бременна с първа рожба, го изпратила чак до Голямото нивище. Сълзи ронила Гана, вайсторът я милвал и успокоявал, че големи дарове ще донесе на рожбата си като се завърне наесен живо-здраво. Но първата рожба на майстор Слав не могла да види баща си. Раснал-пораснал Райко, станал и той строител. Кога тръгнал по далечни краища, чак тогава видял… гроба на баща си. Райко Славов е роден на 8 април 1864 г.

* * *

Същото това лято майстор Слав строил къща на един турчин на име Мурад. Турчинът често подпитвал майстора как преминава есен Балкана, кога тръгва с останалите работници към родния край. Слав не подозирал нищо, разказвал как и в какъв ред подреждал въоръжените с пушки момчета, казал също, че той самият винаги вървял най-отзад. На Мурад това му и трябвало, за да подготви грабежа на строителите, които есента взели припечелените пари. Мурад знаел вече и това, че преминавали Балкана за три дни, че първата нощ, отсядали в хана на Стоян Малакооглу в Кипилово. Затова предупредил ханджията да не задържа майстора чак до разсъмване и го заплашил, че ако не изпълни нареждането му, ще изгори хана.

И така, дошло време строителите да потеглят от хана. Когато стигнали местността Песи дол, внезапно пукнала пушка и майстор Слав паднал убит. Досами него бил Йовчо Томчев, който гръмнал и ранил един от турците, скрити в храстите. Останалите турци изскочили и заставили работниците да предадат оръжието си. Сетне постлали пред тях една скъсана черга и ги накарали да минават един по един и да оставят върху й парите, що носели. Картината била трагична. Турците твърдели, че някой друг от работниците е гръмнал с пушка, а не майстор Слав, както строителите казвали. Този спор се водил до разсъмване и по една случайност българите останали живи. Те разбрали, че всичко това е дело на Мурад, но на кого можели да се оплачат. Освен това се ядосвали за гдето тъй лесно се предали, защото турците били само седем на брой, а те били доста, тъй като заедно с тях се прибирали и строители от Еленския край.

Та в тая местност, Песи дол, те погребали майстор Слав и оттогава нататък всяка пролет, когато нашите строители потегляли на кяр към Котленския край, щом стигнели гроба на своя майстор Слав, спирали се там да починат и да му запалят свещица. Той бил роден през 1829 г., а убит на 35-тодишна възраст. Старите майстори строители, говореха, че балканджиите по онова време се женели на 30-35-годишна възраст. Изчаквали нарочно да отбият военната си служба, да усвоят занаят, за да могат да поддържат семейство, тъй като поминъка на населението в Балкана бил много слаб. Всичко това ми го е казвал и моят баща на име Антон Белчев Антонов /Манкин/, който дълги години е работил в Котленския край. Там са работили още и Иван Антонов Шишков, роден в 1848 г., Смил Антонов /р. 1860 г./, Деньо Антонов /р. 1850 г./, Белчо Антонов /р. 1948 г./, Серги Антонов /р. 1862 г./. Последният се изселва в с. Градец и пролет ги посрещал, когато дойдели по кярове, защото те били негови рождени братя. По-късно тези майстори повели по строежи и своите синове.

 

Деньо Антонов

В. „Тревненски зов“, бр. 1 от 6 януари 1988 г.

* Снимка: Майстор Антон Белчев, ОДА - Габрово