Съкровище от Възраждането

Подобряването на благосъстоянието на някои слоеве от българския народ през XIV и XV век дава своето отражение върху бита, вкуса и кръгозора на хората. Появява се открит стремеж към представителност и тържественост, към повече удобства и красота в жилището. Това до вежда до истински разцвет на архитектурата. Бързо се развиват художествено-приложните занаяти, резбарството, столарството, куюмджийството, медникарството, каменоделството, килимарството. За кратко време се обогатяват художествените изяви във всички клонове на народното изкуство и архитектурата. Това стимулира и усъвършенства вътрешно-пространственото оформяне и украсата на къщите. Най-силно изявени са художествените решения в украсата на таваните. Тяхната декоративна разработка е съобразена с характера на помещенията. В изпълнението на украсата им личи стремежът да се подчертаят представителните помещения (салонът и гостната стая).

Украсата на таваните в българските възрожденски къщи се състои от разнообразни и оригинални художествени форми и мотиви. Художествените идеи са изявени в смели за времето си декоративни съчетания. В някои от таваните преобладава декоративната апликация, в други - резбената украса, а в трети са използвани и двете за придаване на монументален характер на вътрешната украса. В оформлението проличават характерът и стилните особености на различните резбарски школи в страната по това време. В самоковските тавани се налагат резбените мотиви и композиции, съсредоточени в центъра и ъглите. Резбата е богата с растителни мотиви, изрязани с артистично майсторство. В много къщи украсата на таваните придобива почти ажурен характер. Самоковските майстори са разработвали с особена грижа централните декоративни мотиви. Най-често срещаните мотиви в резбените композиции са цъфналите клончета, окичени с весели цветчета и удължени листа, наредени почти симетрично. Клончетата обикновено са повивани във формата на венчета, обрамчени от външната страна с фриз от други, радиално насочени към центъра мотиви.

Таваните на къщите в Трявна, Търново и Дряново имат също облик. В тях се налага изобилието на растителни мотиви, чиято форма е предавана пластично с движение на резбарския нож в повече посоки. Композицията им е раздвижена в няколко нива с оригинално декоративно решение. Централните мотиви тук придобиват много по-важно значение в общата декоративна композиция. Лъчите на стилизираното слънце от таваните на Даскаловата къща в Трявна, Воденичаровата къща в Търново и Лафчиевата къща в Дряново са разперени почти по цялото огледало на тавана и образуват сърцевината на композиционната схема.

В Пловдив, Копривщица, Карлово, Панагюрище, Казанлък, Сливен и Пазарджик намираме тавани с богата столарска и резбена украса, която по качество и стилни белези не може да се оприличи нито на тревненската, нито на самоковската школа. Тук преобладават повече декоративната апликация и комбинираната столарска украса. В централните помещения се срещат резбени мотиви с по-скромни декоративни решения.

Характерно за всички райони на страната е, че в декоративната разработка на таваните са въплътени идеите, чувствата и настроенията на българския народ, у когото е назряла вече идеята за национално освобождение. Не е случайно, че слънцето като източник на живота и символ на свободата е претворявано с такава любов в декоративния център на таваните, а образът на лъва като символ на българската мощ е старателно изписван в украсата на някои самоковски тавани. Майсторски изваяните букети с рози, цветя и клонки по таваните на самоковските, тревненските, сливенските, карловските и копривщенските къщи доизявяват идейната връзка на народните майстори с революционните вълнения на българския народ и неговата активна борба за национална свобода и независимост.

Красивите форми на растителния свят, проникнали във всички клонове на народното изкуство, тук са пресъздадени в най-завършени монументални композиции, чрез които природата прониква и вътре в самите помещения, за да даде израз на пробуждане, устрем и дръзновение, да осмисли и одухотвори любовта на народа към домашното огнище и родната природа.

Красотата на българската природа с нейния раздвижен релеф и живописен колорит са въздействали на българския творчески гений. Окриляли са неговата фантазия, обогатявали са неговата мисъл, идеи, инициативи в търсенето на красивото, насочвали са неговото внимание към богатите форми на растителния свят.

Израз на голямата любов на народния майстор към природата са указаните украси в настоящите снимки. Тук е излишен всякакъв анализ. Самите снимки говорят най-красноречиво за богатата и строго самобитна творческа интерпретация на отделните тавани, за свежестта и силата на композиционните решения *. Тези строго индивидуални и високохудожествени стилизирани форми на слънца, звезди, фризове с растителни мотив, букети с цветя и др. ни учудват със своята художествена хармония.

Мотивите на орнаменталната украса са претворени от заобикаляща природа, а трактовката им разкрива истинско вдъхновено и самобитно изкуство.

Резбената декоративна украса на възрожденските тавани е в пълна хармония с украсата на останалите елементи на интериора и заедно с тях придава напълно завършен вид на вътрешните пространства. Художествената украса на таваните разкрива красноречиво и талантливо реалистичните основи на архитектурното творчество от бурните и кипящи години на Възраждането в България. Тази богата творческа изява се развива под непосредственото влияние на нашите богати художествени традиции и миналото.

В цялото свое развитие и многообразие на решенията на възрожденските тавани в тяхната украса се разкрива едно дълбоко осъзнато, вълнуващо и искрено изкуство, което отразява по своеобразен начин големите обществени и исторически събития на епохата. Вътрешната архитектура на възрожденските къщи с нейните богати пъстроцветни постели, покривки и наредби, със свежестта на мотивите и оригиналността на художествено-декоративната украса, свързани с бита, културата и историческото развитие на народа, с географската среда и климатически особеност на страната и местните строителни материали, са едно голямо наше архитектурно богатство, което трябва ревниво да пазим, ценим, изучаваме и пропагандираме, да търсим нови творчески пътища за неговото претворяване и обогатяване в съвременните наши творчески изяви.

 

арх. Георги Арбалиев

 

сп. „Наш дом“, бр. 5 от 1969 г.

 

* Снимките към публикацията са с лошо качество, затова се постарах да подбера други – пак от възрожденски къщи в Сливен, Самоков и Трявна, които да илюстрират статията на арх. Арбалиев

Резбованият таван на уста Димитър Ошанеца
в Даскаловата къща в Трявна.
Снимка: Петър Иванов

Резбованият таван на уста Иван Бочуковеца в
Даскаловата къща в Трявна.
Снимка: Петър Иванов

Резбован таван в Сарафската къща в Самоков.
Източник: photomoments.bg

Резбован таван в
Хаджи-Данчовите къщи в Сливен.
Източник: НДФ "13 века България"