Любопитна история за марангоз, цигулка и витло

Любопитна история за един майстор на длетото, родом от Павел баня, възпитаник на някогашното Столарско училище в Трявна, разказват казанлъшките медии. В не една своя публикация, на страниците на вестници и сайтове, откриваме интересни факти из биографията на Нено Шивачев, който изработва първата цигулка у нас, с резбовани елементи, както и витлата на първите ни самолети.

Той е роден на 2 септември 1908 г. Завършва Тревненското столарско училище, а след това учи в Русе за мебелист. В ранните си младежки години, е чирак в различни столарски работилници, а по-късно придобива и квалификация „майстор-столар“.

Любопитен факт е, че Нено Шивачев, е един от основоположниците на безмоторното летене в България, за което получава и медал, четем на сайта airmuseum-bg.com. Взема участие при строежа на Самолетната фабрика за чешката фирма „Аеро“, продадена в последствие на италианската фирма „Капрони“. А при започване на същинското производство, му поверяват изработката на витлата, изработени от бряст и бор от Родопите, пише Н. Колева в една своя статия във в. „Искра“. За слепване на отделните части използва казеиново лепило, приготвено по „рецепта“ на местен мебелист. Опитът и уменията на му са забелязани от ръководството и той оглавява цеха за изработване на дървените витла в „Капрони Български“.

В казанлъшката фабрика до 1938 г. се произвеждат основно учебно-тренировъчни самолети, съобразно ограничителните изисквания на Ньойския договор. Изпълняват се и ограничен обем монтажни и ремонтни работи при заплащане на „ишлеме“ по договорена калкулационна схема с българското Министерство на войната.

От 1932 до 1942 г., когато изтича концесията с италианската компания „Капрони ди Милано“, в Казанлък са построени серийно осем типа самолети. После държавата поема цялата собственост и преименува предприятието на „Държавна самолетна фабрика“ – Казанлък. Летището на Овощник край града на розите, става база за летателно обучение. Фабриката е прочута с безмоторните си самолети. През 1945 г. към нея са присъединени част от базите на учебния въздушен полк в Казанлък.

След спиране на производството на самолети, Нено Шивачев се насочва към изработка на дървени музикални инструменти – цигулки, контрабаси, виоли, и дълги години работи във фабрика „Кремона“ в Казанлък. През 1969 г. майсторът създава уникална цигулка с образа на Георги Димитров, макар и никога да не е бил член на БКП, но вероятно е бил повлиян от левите идеи, добавил и богата дърворезба с растителни мотиви. За изработката на дъното използва 40-годишен явор, а за капака - иглолистно дърво, пише Юлия Младенова в своя статия на сайта www.zakazanlak.bg. Инструментът е плод на облога с един от най-големите лютиери по онова време – Иван Скордев, който е убеден, че цигулката няма да възпроизведе звуци при такива инкрустации.

Веселин, синът на майстора, който е учител по музика, а по-късно завършва задочно и консерваторията, го консултира за звука, но победителят в облога, става ясен едва, когато известният ни цигулар Минчо Минчев, при едно от гостуванията си в Казанлък, се съгласява да изпробва инструмента. Той свири части от няколко произведения в широк диапазон, за да чуе ниския, средния и високия регистър, както и темпата – бавно, умерено, бързо. После връща цигулката на Нено Шивачев с думите: ”Добър инструмент си направил, майсторе!”. На същата цигулка свири и цигуларката Стойка Миланова. Уникалният инструмент се съхранява от наследниците на Нено Шивачев, който си отива от този свят на 16 ноември 1992 г.

 

Подготви

Галина Иванова по публикации на сайта на в. „Искра“, www.zakazanlak.bg, www.airmuseum-bg.com

Майстор Нено Шивачев

Маестро Минчо Минчев свири на уникалната резбована цигулка

Веселин Шивачев, синът на майстора, с уникалния инструмент

Петровден е!

Здрави и честити да са всички именици днес!

* Иконата "Св. Богородица със Светите апостоли Петър и Павел" от 1840 г., е дело на зографа Цоню Симеонов

Източник: Виртуална енциклопедия "Българска иконография"

Когато Трявна беше "Венеция", а Старинната улица - "Канале гранде“

От месеци, с огромно удоволствие, разлиствам старите вестници, съхранени по разни фондове и архиви. Най-интригуващи са изданията от края на по-миналия век, но и в „новите“, от близкото минало, откривам много интересни истории, които често препубликувам и тук. Днешната е от 1954 г. Откривам я на страниците на сатирично-хумористичния в. „Стършел“, който в броя си от 11 юни с.г. /бр. 435/, подхваща темата за окаяното състояние на паметниците на културата и безхаберието на институциите /не по-различно от днешното/. Залутана в манията си да строи новия „социалистически“ облик на Родината, държавата изоставя грижата за старините, а те си отиват една по една… Дързостта на списващите вестника обаче, е похвална, не само заради сатирично-саркастичния изказ, понякога облечен и в рима, и щрих, но и заради смелостта, точно в онези години, да се опълчиш срещу „инакомислието“ на висшите държавни и местни управници – демиурзи на т.н. социалистически „ренесанс“…

Няма да публикувам цялата статия, симптоматична за онази епоха, не защото е безинтересна, а защото е твърде дълга и малцина ще я „прелистят“ докрай. Припомням само, че към датата на публикацията от в. „Стършел“, конкретно за Трявна, пък и не само, грижата за паметниците на културата, е предимно в „ръцете“ на тогавашните местни власти и малцина родолюбиви ентусиасти. Тревненският музей се „ражда“ 9 години по-късно, а Паметникът на Капитан дядо Никола на Възрожденския площад, е съборен три години по-рано, заради хатъра на няколко партийни функционери… *

Статията, под която стои името „В. Дилватов“, е озаглавена „Туристически и исторически пътеводител из някои градове, предназначен за неотговорни туристи и отговорни фактори от Министерството на културата, окръжни, околийски и градски НС на ДТ, учители по история и други любители“. Препубликувам уводните й думи, както и частта, описваща онази, минала Трявна…

„Уводни думи

Както е известно нашата страна е богата с подземни и надземни старини. Подземните не можете да разгледате, защото още не са открити. Но понеже надземните постоянно стават подземни или изчезват, ние ви каним да използувате лятото и ги посетите. За ваше улеснение съставихме настоящия кратък пътеводител.

Пътуване

Можете да пътувате с подбалканската железница, която най-лесно ще ви отведе до редица исторически градове. Влакът тръгва сутринта. Ако не сте успял да закусите и не сте въздържател, можете да седнете във вагон-ресторанта. Там ще ви сервират закуска, състояща се от пържен карагьоз и дебрецини. За пиене

ще ви предложат настоятелно да си изберете ракия или вино. Ако след закуската имате време да се посъвземете, ще слезете най-напред в град Вазовград /* дн. Сопот/… […]

ТРЯВНА

Хотел - браво, браво!

Ресторанти - 2; предпочитайте второкласния

Градоустройство.

Благодарение грижите ни ГНС Трявна е на път да се превърне на българската Венеция. Първата сериозна стъпка е направена; улицата на старата чаршия е дълбоко разкопана и напълнена с вода. В така получения тревненски „Канале гранде" се отразяват живописно къщата на Славейковци и други прекрасни стари къщи. Опасността водата да подкопае основите им не е непосредствена. Още липсват гондоли.

Оформен е площад-градина. За да не пречи на движението, е махнат гробът на стария революционер дядо Никола Филиповски, а костите му са заровени някъде извън града.

Старата часовникова кула е още незасегната, за разлика от други подобни кули в други градове, станали жертва на градоустройствените подвизи на местните власти.

Лична инициатива за модернизиране на града показват някои граждани. Тя бива два вида:

1) събаря се направо старата къща и на нейно място се построява един тухлен куб;

2) изрязват се еркерите на старата къща и стената се украсява с тухлена зидария. Какво да се прави – БАН високо, НИК далеко...

Исторически къщи.

1. Родната къща на Ангел Кънчев - на смъртно легло.

2. Славейковата къща, на „Канале гранде“, една от най-старите в града. Най-напред няма да я намерите, защото на нея виси само една малка, нечетлива табелка; но и да я намерите, старата сродница на Славейковци, която живее в нея, надали ще ви пусне да влезете.

3. Райковата къща. На една греда на чердака има надпис: „1846 г. зафащами“. Сега е към привършване.

4. Даскаловата къща – една народна приказка от дърво и слънце. Напълно запазена поради грижите на правнучката на строителя. Прочути са двата тавана с резба, изработени от първите съревноваващи се майстори у нас – уста Димитър и помощника му - уста Иван, през 1808 г. Не пропущайте да посетите това чудо.

След няколко прехвърляния от влак на мотриса и обратно, вие ще пропътувате благополучно за 2 часа петнадесетте километра, които делят Трявна от старата феодална столица на България и ще се

озовете в Търново… […]

 

Подготви

Галина Иванова

 

* Повече за усилията и погромите, дело на тревненци, по адрес на опазването на старините, можете да прочетете в статията „Трявна и опазването на архитектурното наследство на България“ на проф. д. изк. Симеон Недков, д-р Вяра Белева, поместена в „Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна“, т. 6, 2021 г.  

Линк към статията в „Тревненски будил“ –

Част I

https://trevnenskibudil.blogspot.com/2022/01/i.html

Част II

https://trevnenskibudil.blogspot.com/2022/01/ii.html

Улица в Трявна по време на
благоустрояването на града, след 1949 г.
Източник: проф. Асен Василиев,
из "Известия на СМРЗИ - Трявна", т. 4, 2015 г.

Улица в Трявна по време на
благоустрояването на града, след 1949 г.
Източник: проф. Асен Василиев,
из "Известия на СМРЗИ - Трявна", т. 4, 2015 г.

Часовниковата кула в Трявна, 1945 г.
Източник: проф. Асен Василиев,
из "Известия на СМРЗИ - Трявна", т. 4, 2015 г.

Даскаловата къща в Трявна, 1945-1952 г.
Източник: проф. Асен Василиев,
из "Известия на СМРЗИ - Трявна", т. 4, 2015 г.

Славейковата къща в Трявна, 40-50-те г. на XX в.
Източник: ИЕФЕМ - БАН, Британска библиотека

Райковата къща в Трявна, 1945 г.
Източник: проф. Асен Василиев,
из "Известия на СМРЗИ - Трявна", т. 4, 2015 г.

Ангелкънчевата къща в Трявна, 40-50-те г. на XX в.
Източник: ИЕФЕМ - БАН, Британска библиотека

Карикатура от в. "Стършел", бр. 435/11.06.1954 г.
Източник: РБ - Пловдив

Еньовден е!

Румяна Василева

Еньовден

 

Ще ме събуди денят – с новото пролетно слънце,

метнал на рамо наръч – от смях, цветя и надежди.  

Няма да закъснява, ще се втурне лудо към нас,

в душите ни – възкръснал след зима южняк.

Смирено дишат пламък вощениците бледи.

Подобно на ангели, ръсят над нас благодат

върволици от празници, с надеждица да ни сгреят.

 

Еньовден е.

 

Божие лято да налее нивите, по голи баири

великденчето да цъфне. Да си идат мътните скърби. 

И под Балкана, нагънат в могъщи, орлови криле,

окичен със бели мъгли, тайно името си ще скрия

в очите на бял оман – и с червен конец китка ще вържа,

когато се кръстя, и свивам венци от самодивските билки –

преди да ги изтърколи слънцето мълчаливо към идните дни.

 

 

* Илюстрация: худ. Бисерка Петрова

 

Честит празник на всички именици!

 

 

Днес почитаме паметта на Св. Йоан Кръстител

Днес честваме рождението на Св. Йоан Кръстител и патронния празник на едноименната църква в село Бучуковци /1847 г./.

Честит празник и дано Духът победи забвението!

Иконата на Св. Йоан Предтеча,
от 1860 г., дело на
зографа Досю Коев е от църквата
„Св. Св. Константин и Елена“ – гр. Черна вода, Румъния.
Източник: „Зографи от Трявна“ /2013 г./, Люба Цанева

Църквата "Св. Йоан Предтеча" в с. Бучуковци
Източник: Васил Димитров

Контраадмирал Сава Иванов – енциклопедистът на флота

Преди време попаднах на една статия на Йордан Кулелиев в „Общински вестник Велико Търново“ /бр. 5/3 април 1942 г./, в която става дума за едно родово проучване, дело на „Капитан I ранг Сава Н. Иванов“, който през 1938 г. е „началник на флота на Негово Величество Цар Борис III“. Проучванията му обхващат период от 150 години. От родословието става ясно, че той е потомък на няколко видни фамилии - от Търново и Трявна. По майчина линия, контраадмирал Сава Н. Иванов /1891-1958/, родом от Търново, е правнук на уста Колю Фичето. Майка му Марийка Сава Фичева /1873-1952/ е дъщеря на един от синовете на именития майстор - Сава Колю Фичев. Никола /1859-1942/, бащата на Сава, е син на Павли Хаджи Иванчев Ангелов /1814-1904/ – „търговец ангросист на колониални стоки и банкер“. Неговата съпруга Анастасия Хаджи Димова /Чохаджиева/ е сестра на Хаджи Николи Димов Минчев. Сестрата на Хаджи Павли – Евгения се жени за „Никола Стамболията“, а единият от синовете им е бъдещият министър-председател Стефан Стамболов. Известен факт е, че потеклото му, и по бащина, и по майчина линия е от Трявна. В родословната си схема, Сава Н. Иванов надлежно е отбелязал и имената на своите предци, по бащина линия. Прадядо му, хаджи Иванчо Ангелов Тахов, баща на Хаджи Павли, е родом от Трявна, преселил се в Търново, където се задомил…

Колкото до контраадмирал Сава Н. Иванов, както пише Атанас Панайотов, в една своя статия на сайта - armymedia.bg, писана по повод 145-годишнина на българските военноморски сили *, която препубликувам дословно, в дългогодишната им история „няма друга такава личност енциклопедист: контраадмирал, командир на Флота“, със забележителни постижения в различни области на научното познание. Той е автор на 16 книги, 372 статии и рецензии, превежда 32 статии…

Както вече стана дума, Сава Н. Иванов е роден на 3 ноември 1891 г. във Велико Търново. През 1910 г. завършва с отличие Военното училище в София и постъпва в Морския кадетски корпус в Санкт-Петербург. През 1912 г. прекъсва обучението си и участва в Балканската война. През 1914 г. завършва образованието си и се завръща във Флота като адютант на Подвижната отбрана и флаг-офицер на отряда торпедоносци. Тогава започва активната му публицистична дейност с голяма серия обзорни статии във „Военни известия“.

През 1916 г. изучава военноморско въздухоплаване в Германия, като след завръщането си е заместник-началник, а след това (1918–1919 г.) – началник на водосамолетната ни авиация. Участва като пилот в бойни полети през войната.

Военноморската авиация е първата му голяма любов и той й остава верен до края на живота си. През 1920 г. издава „Кратки сведения по морското въздухоплаване“, дълги години преподава дисциплината „Морска авиация“ в офицерските курсове във Флота. През 1927 г. изнася пред офицерите от Щаба на армията беседата „Съвременното състояние на морската авиация. Участието й в морския бой при отбраната на бреговете“.

Когато през 1921 г. става командир на торпедоносеца „Строги” и на група кораби от този клас, продължава научноизследователската си работа, започната по време на службата му във водосамолетната авиация. Тогава, през май 1918 г., организира първата българска метеорологична станция. При плаванията на торпедоносците прави практически измервания на параметрите на времето в морето. Със съдействието на героя от Балканската война, капитан І ранг Димитър Добрев, на два пъти е командирован в Народната библиотека и в Университетската библиотека в София за изучаване на теченията, ветровете, солеността, температурата и историята на изследванията в Черно море. Това му позволява да съчетава преподавателската и публицистичната си дейност, която го утвърждава като авторитетен изследовател хидрограф.

Издава „Практически указания за предсказване на времето“ (1923 г.), „Метеорология“ и „Океанография“ (1926 г.) и много статии в тази насока, както в периодичния печат, така и в Списанието на БАН. През 1925 и 1929 г. издава в две части „Черно море. Общодостъпни студии“ – „първото и най-пълно описание на морето в нашата литература“ (Вл. Павлов“). Първата част е преведена на турски език и е отпечатана като издание на Турската търговско-индустриална камара в Цариград.

Забележително е това как Сава Иванов съчетава служебните, допълнителните професионални и обществените си задължения. Той е сред учредителите на обществената организация „Български морски народен сговор“ (БНМС) и първи главен редактор (1924–1933 г.) на изданието й „Морски сговор“. Това списание става най-авторитетното и най-влиятелното морско периодично издание у нас до 1944 г. Едновременно с това Сава Иванов е постоянен лектор в пропагандната система на БНМС, ръководи курсове по гребане и ветроходство.

Важен период от живота му е времето, когато е началник на Морското училище (1928–1931 г.). Той организира честването на 50-та годишнина на училището във Варна по такъв начин, че това събитие остава трайни следи в съзнанието не само на неговите възпитаници. От събраните документи, спомени и снимки под негова редакция излиза солиден юбилеен сборник (432 страници), който и днес е важен източник на обективна информация за историята на училището и на Флота.

Според някои изследователи това постижение на Сава Иванов не е достатъчно оценено от командването на Флота и той необосновано е преместен за командир на Минната дружина. Едва наскоро в Архива на Щаба на ВМС, открих истинската причина за това. Сава Иванов е изпратен там, за да подготви два важни ръководни документа, регламентиращи важна част от бойната служба на Флота „Правилник за бойната служба на миночистачите“ и „Описание и упътване за миночистачните уреди във Флота“. Практическите опити и наблюдения в това отношение отнемат доста време на Сава Иванов. Приключва с окончателния вариант на документите през 1934 г., когато е вече командир на Дунавската флотилия в Русе.

По време на „Русенския период“ (1933–1935 г.) Сава Иванов се доказва и като бележит морски историограф. Получил заповед да подготви справка за историята на командваното от него формирование, той написва своя капитален труд „История на Дунавската флотилия (1879–1935 г.)“ „Справката“ е „само“ 517 страници на пишеща машина! И тук той е в стихията си. Осъзнавайки важността на своя труд, организира събирането на средства във „Фонд написване история на Дунавския флот“. Така изплаща пощенските разходи за изпратените му от флотски ветерани спомени, хонорарите на фотографи, които правят копия от оригинални снимки, труда на машинописци и чертожници. Трудът е съпроводен от 8 приложения, 22 таблици, 20 скици и 650 снимки! И до днес той не е загубил значението си със събрания справочен материал.

През 1935-1937 г. капитан І ранг Сава Иванов е командир на Флота. А през следващите две години – първи помощник на командира на Морската дивизия контраадмирал Иван Вариклечков. Името на двамата е свързано с множество положителни организационни промени и с усилия за превъоръжаването на военния ни флот.

Показателен е примерът с потъналата след натъкването на неприятелска мина на 6 ноември 1916 г. немска подводница UB-45. На 19 юли 1934 г. миночистачите откриват останките на подводницата пред Евксиноград. Започва безпримерна в нашата история операция по изваждането на пречупения на две части корпус на 260-тонната подводница. Това става факт на 25 февруари 1936 г. Капитан І ранг Сава Иванов изпраща до военното министерство доклад, в който обосновава необходимостта от ремонта на UB-45 с цел използването й като учебна подводница. Идеята се подкрепя от цар Борис ІІІ и от немски експерти, но остава неосъществена поради едновременното уволнение и на двамата (25 ноември 1939 г.) под предлог „съкращаване бюджета на Флота“… Тогава Сава Иванов е само на 48 г. Но неуморният енциклопедист не спуска флага. През 1940 г. той издава „Библиография на Черно море и крайбрежията му“ – „най-крупният и до днес морски книгопис на България“ (Вл. Павлов). С това приключват 20-годишни усилия на дейност, която съпътства други негови научни проекти. Най-малко е изследван животът на Сава Иванов по време на Втората световна война. Той е мобилизиран два пъти: като офицер за свръзка при германското командване в Солун до 1942 г., а през 1944 г. – офицер за свръзка с германското командване в Белград. Получава званието контраадмирал през 1941 г. Мотивите защо през 1946 г. е изселен за шест месеца в с. Паисиево, Силистренско, не са известни, но е факт разработването му от Държавна сигурност като агент на чуждо разузнаване ** .

Въпреки това е избран за председател на софийския клон на Българския народен морски съюз, сътрудничи на Военноисторическото отделение на Министерството на отбраната, подпомага подготовката на новата експозиция на Военноморския музей във Варна. Умира на 1 април 1958 г. Смъртта прекъсва работата му върху подготовката на голям български морски речник. Сава Иванов е единственият от „царските адмирали“, изпратен в последния му път с военни почести.

 

*  „Контраадмирал Сава Иванов – флотският енциклопедист“, Атанас Панайотов, armymedia.bg

 

** От 1948 г. о.з. контраадмирал Сава Н. Иванов е член на ОФ. Разработван е от Държавна сигурност, през 1953 г., като част от групова разработка „Американци“ за връзки с чуждо разузнаване /виж снимковия материал от документалния сборник „Държавна сигурност и офицерите от БНА (1944-1960)“, част от архивите на т.н. Комисия по досиетата/

 

Подготви

Галина Иванова

Контраадмирал Сава Н. Иванов
Източник: armymedia.bg

Първата страница на "Правилник за
бойната служба на миночистачите", 1934 г.
Източник: armymedia.bg

Из документалния сборник „Държавна сигурност и офицерите от
БНА (1944-1960)", част от архивите на т.н. Комисия по досиетата.
Източник: Уикипедия

Из документалния сборник „Държавна сигурност и офицерите от
БНА (1944-1960)", част от архивите на т.н. Комисия по досиетата.
Източник: Уикипедия

На 8 август 2013 г. хидрографският катер №331
получи името "Контраадмирал Сава Иванов"
Източник: armymedia.bg