Свещеник протонотарий Димитър Драганов Чуклев и неговият род

За „първия даскал“ в Тревненското школо – Димитър Драганов Самоводчанина, вече е ставало дума. Сведения за него, откриваме в записките на учителите Христо Н. Даскалов и Петко Р. Славейков. ”На пролет на 1837-ма заведе баща ми в Трявна и ма остави да са уча и три месеца учих там при даскал Димитра Самоводчанина” – пише П. Р. Славейков. След известно прекъсване, през 1843 г. Димитър Драганов отново идва в Трявна и преподава във взаимното училище до 1849 г., отбелязва в статията си Лидия Горанова - дългогодишен уредник в Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна. По спомени на Христо Даскалов, неговият първи учител - даскал Димитър, бил „кротък и добър човек“, който много рядко налагал наказания, въпреки че постоянно носел в ръката си „камшик със свирчица на края на дръжката“. С нея давал сигнал за тишина и внимание. Често извеждал учениците на разходка, а в края на учебния ден винаги разказвал по една кратка нравоучителна приказка. Когато даскал Димитър си тръгнал от Трявна, всички ученици го изпратили със сълзи на очи.

Дълги години даскал Димитър от Самоводене е председател на църковно–училищното настоятелство в Търново, архиерейски наместник и председател на Епархийския съвет. Той е и щедър дарител на търновските училища. Умира през 1899 г. и е погребан в двора на църквата ”Св. Богородица” в Търново…

В настоящата статия, допълваме неговия портрет с повече сведения из семейната му хроника, както и със снимки на даскал Димитър и семейството му, които до този момент, не ми бяха известни…

 

* * *

 

Родът Чуклеви произхожда от село Самоводене, В. Търновско. Този род е широко разклонен и Чуклеви са се пръснали из различни градове в страната. Още преди освобождението от рода са излезли видни просветни дейци - учители и духовници. От по-новото поколение Чуклеви има прочути майстори – производители на конски каруци. Славата им, като майстори на „пеещи каруци“ се носеше докато автомобилния транспорт измести живата тяга. Връзката между отделните клонове на рода не е установена, за това сега се ограничаваме в проследяване главно на потомството на свещеник протонотарий Димитър Драганов Чуклев *. За другите клонове на Чуклеви даваме кратки бележки.

Свещеник Димитър Драганов Чуклев (1815-1899) - роден в Самоводене и там учил в килийното училище при учителите Кръстю Попцвятков и Койчо. Наред с ученето в школото, през определени дни участвувал в църковното пеене в близкия Преображенски манастир. Още през 1829 г. той почнал да учителства в с. Михалци, а после по препоръка на отец Зосим (Зотик) игумен на Преображенския манастир става учител на децата от абаджийски еснаф в метоха на манастира във Велико Търново. Даскал Димитър Чуклев и по-късно Иван х. Кръстев Чуклев са били в челните редици на борците против гърчеенето. След двегодишно учителстване даскал Димитър прекъсва просветната дейност, за да попълни знанията си. Учи славянска граматика при Дечо поп Дойнов в Елена. После заминава за Анадола, за да продължи образованието си в Смирненското училище. Използвайки близостта на Палестина, той отива на поклонение, в Йерусалим. Разширил образованието си и придобил житейски опит той се връща в родината за да продължи културно-просветната си дейност. Учителства в Елена, В. Търново, Горна Оряховица, Лясковец и Трявна. За даскал Димитър от Самоводене Хр. Н. Даскалов пише, че бил много кротък човек и рядко наказвал учениците. Вечер при пущане от училище разказвал на децата поучителни приказки. Когато напущал Трявна и се простил със своите ученици, те всички плакали.

През 1850 г. Димитър Др. Чуклев се задомява за търновката Параскева Гъргаричева - дъщеря на книговезец. След женитбата е ръкоположен за свещеник. Първоначално служил в църквата „Св. Спас“, а след това в църквата „Св. Константин и Елена“. От 1855 г. той е протонотарий, а от 1859 г. учител в девическото училище при църквата „Св. Константин и Елена“. През 1886 г. е избран за и. д. архиерейски наместник и председател на Епархийския духовен съд. Писал е вечен календар – Денослов вечний, 1894 година. Димитър Др. Чуклев и Параскева Гъргаричева имали пет деца, но достоверни сведения има само за техния син Елефтер. Другите деца навярно са умрели малки.

Елефтер Попдимитров (1858-1940) - роден и учил във В. Търново. Заемал различни служби - писар в общината, архивар, регистратор, секретар-бирник, деловодител в ливницата и църковен певец. През 1898 г., една година преди смъртта на баща му, той е ръкоположен за свещеник. Като енорийски свещеник служил цели 30 години. Наследил Вечния календар от баща си – когато някой човек му каже кога е роден, той по ставите на пръстите си брои и определя в кой ден от седмицата се е случило това събитие. Съпруга на свещеник Елефтер е търновката Мариола Иванова, от която има три сина и две дъщери, Радослав, Стоян, Живка, Ана и Иван.

Радослав Попелефтеров (1883-1936) - роден в Търново. Завършил средно образование. В Софийския университет почнал да следва математика, а завършил същата дисциплина в Загреб.

Учителствал една година и заминал за Чехия - Прага, дето следвал и завършил техника. Работил дълги години като инженер-земемер. Неговата съпруга е Аглика Янчева от Кюстендил - основна учителка. Те имат син и дъщеря: Здравко и Мара.

Стоян Попелефтеров (1886-1974) - роден във В. Търново, дето завършва гимназия. Във Виена - Австрия следва и завършва техника. Работил като инженер при Българските държавни железници. Негова съпруга е Люба Попова от Белово. Пазарджишко - детска учителка.

Живка Попелефтерова (1888-1940) - родена и завършила гимназия във В. Търново. Неин съпруг е полковник Георги Илчев от Белово. Те имат дъщеря и син: Мара и Елефтер.

Ана Попелефтерова (1890-1965) - родена и учила във В, Търново, завършила естествени науки в Швейцария, работила като учителка. Омъжена за д-р Игнат Игнатов - лекар. Те имат дъщеря Мара и син Иван.

Иван Попелефтеров (1892-1975) - роден и завършил гимназия във В. Търново. Следвал инженерство две години във Виена. Изоставил техниката и завършил частна музикална школа в Прага.

Проявява се "като добър певец“. Заемал различни служби: учител в Червен бряг, чиновник в Концертната дирекция - София, продавач в магазин за музикални инструменти и др. Женил се е два пъти - първата му жена е Елена от Чехия с музикално образование, а втората е Магдалина Коларова от Стара Загора, по занятие пианистка. От първата жена има дъщеря и син: Зденка и Димитър.

Мара Радославова Попова - родена през 1926 г. в Кюстендил, завършила Икономическия институт в София, работи като счетоводителка. Неин съпруг е Александър Найденов от с. Щърково, Пазарджишко - строителен инженер. Деца нямат. Братът на Мара - Здравко Р. Попов умира от менингит като ученик.

Мара Георгиева Илчева - родена във В. Търново през 1906 г., завършила консерватория - вокален отдел в Прага, проявена певица в хора на Държавния симфоничен оркестър - София. Неин съпруг е Димитър Атанасов от Стара Загора - радиоинженер. Те имат две дъщери: Живка и Светла - химички.

Елефтер Георгиев Илчев - роден във В. Търново през 1912 г., завършил военно училище в София, действал като офицер от кавалерията - майор. Няколко години бил преподавател във военното училище. След напущане военната служба работил като чиновник.

Мара Игнатова Игнатова - родена във В. Търново през 1921 г., завършила консерватория в София, работи като пианистка-преподавателка.

Иван Игнатов Игнатов - роден във В. Търново през 1923 г., завършил медицина в София, работи като лекар-интернист в старата столица.

Зденка Иванова Попова - родена през 1928 г. в Прага, завършила консерватория в София, работи като естрадна певица в Братислава.

Димитър Иванов Попов - роден през 1937 г. в Прага, свършил средно техническо училище, работи в София като електротехник и свири в естраден оркестър. По този клон на рода музикалната дарба от свещеник протонотарий Димитър и свещеник Елефтер се предава на Радослав и Иван Ел. Попови и след това на третото поколение - Мара и Елефтер Г. Игнатови, Зденка и Димитър Ив. Попови. В изобразителното изкуство - в рисуването се проявяват Радослав Ел. Попов и Зденка Ив. Попова. Друг клон Чуклеви от Самоводене изхожда от хаджи Кръстю Чуклев - баща на свещеник Иван х. Кръстев и дядо на стария търновски кмет Георги поп Иванов.

Иван х. Кръстев Чуклев - дошел от Самоводене във В. Търново през 1845 г., изучва се и бива ръкоположен за свещеник. Цели 44 години служи като енорийски свещеник в църквата „Св. Никола“. Участва в църковно-народната борба, тайно помагал в революционно-освободителното движение. Поддържал връзка с Христо Иванов Големия, Христо Караминков - Бунито и други комитетски хора.

Георги Попиванов Чуклев (1849-1911) - роден и учил във В. Търново. Той е един от първите кметове на старата столица. Проявил се като буден общественик и кметувал през 1880-1881 години.

Чуклеви коларо-железари. От самоводските Чуклеви са известни петима майстори на изографисани „пеещи конски каруци“: Начо Кр. Чуклев, Никола и Петър Начови Чуклеви, Петър Кр. Чуклев и Кръстю Георгиев Чуклев. Каква е роднинската връзка с посочените по-горе два рода Чуклеви не е установено.

 

П. Д. Маждраков

„Църковен вестник“, бр. 25 от 11 октомври 1979 г.

  

* протонотарий - първи или главен секретар на висша съдебна инстаннля (духовен съд)

Даскал Димитър Самоводчанина

Свещеник протонотарий Димитър Драганов Чуклев и
неговото потомство: свещеник Елефтер Попдраганов Чуклев,
Радослав Попелефтеров, Стоян Попелефтеров,
свещеник протонотарий Димитър Драганов,
презвитера Мариола Иванова, Живка Попелефтерова.
Ана Попелефтерова и Иван Попелефтеров