Тревненски бУдил: Проф. Александър Балабанов е най-колоритната личност на своето време и истински лакомник

Проф. Александър Балабанов е един от известните личности на своето време - писател, критик и преводач. Още като ученик той превежда песни от „Илиада“, публикувани в сп. „Български преглед“. Един от основателите на сп. „Художник“, а също на първия литературен вестник в България „Развигор“, който самият Балабанов твърдял, че е негово изобретение. Създател и на списанието за класическа литература „Прометей“. Научните му занимания са в областта на античната култура. „История на класическата литература“ е първото изследване в България, което дава поглед за старогръцката и римската литература. То е едно от най-цитираните научни съчинения в тази област. Изследванията му са концентрирани върху любовния мотив в Античността и имат не само литературоведски, но и народопсихологически и социо-културен характер. Балабанов е един от първите ни преводачи от старогръцки и латински език. Популярни и преиздавани в голям тираж са преводите му на трагедии на Есхил, Софокъл, Еврипид, комедии на Аристофан, басните на Езоп, стиховете на Сафо, „Характери“ на Теофраст, „Федон или за душата“ на Платон. За художествените качества на преводите му и за тяхното значение за нашата култура през 1914 г. е удостоен със специална награда на Българската академия на науките. Шеговито обичал да казва: „Мене държавата ми плаща за това, което зная. Ако ми плащаше за това, което не зная, щеше да се разори“.

През 1906 г. публикува и първия превод в стихове на „Фауст“ от Й. В. Гьоте. Той е един от най-добрите ни автори на публицистични и литературно-критически статии, театрални рецензии, коментари по езикови въпроси, литературно-исторически студии. Неговите анализи са най-често остро полемични и предизвикват оживени спорове в печата. През 1922 г. със статията си „Един класик на българската проза“, той пръв разкрива високата художествена стойност на „Записки по българските въстания“ на Захари Стоянов.

Някога е известен в цяла България със своите сказки по актуални културни и обществени въпроси. Балабанов е колоритна личност и герой на много карикатури и фейлетони. Художникът Александър Божинов го рисува като късобедрен, коремест, с голяма антропоанимална глава на къс врат, с едро апоплектично лице, с рошава, винаги невчесана коса и с виснала над челото букла, с пъстри очи и натежали клепачи. През целия си живот е разпилян и несистемен. Пословичен е със своята разсеяност. Често забравял шапката си или просто вземал друга далеч по-стара от неговата от закачалката на някой ресторант. Тогава Елин Пелин му казвал: „Ще напиша, Балабане, на хастара на шапката ти адреса и телефона ти, та който вземе твоята шапка (поради това, че ти си взел неговата), да дойде да си ги смените“. Съвременниците му разказват също, че е изключително остроумен. Веднъж, пак поради своята разсеяност, запалил цигара в трамвая. Някаква дама му направила забележка, че не спазва табелата „Да не се пуши в трамвая“. Балабанов отговорил: „И вие не спазвате надписите! Вижте какво пише там: „Посещавайте курсовете на свещеник Михайлов! „Посещавате ли ги? Не!“. Всичките му приятели прощавали прегрешенията. Но не само това…

През целият си живот Балабанов е страстен кулинар и чревоугодник. В чантата си с лекции винаги носел парче халва или друго някакво изкушение. В кореспонденцията си с писателката Яна Язова, с която преживяват незабравима любов, често пише как се пекат агнешки главички или как се прави дроб сарма. За детските си години пише: „...През пролетта и лятото, особено когато изнасях и „сезонния“ зеленчук да продавам, когато натоварвах със стока вече не едно, а две магарета, научих се и на градинарство и на готварство. Учех селяните как да приготвят гостби от домати, от бамя, за да се навикнат да „консумират“... И при това сам аз и досега мразя доматите като човешко зло, а бамя не мога да вкуся поради нейните лиги....“.

Александър Балабанов, като малко момче в Щип, където е роден, печели пари за семейството си. С две сандъчета взети на кредит стоки – захар, сол, сапун, ориз, сушени плодове, халва, галантерия, натоварени на магаренцето си, той обикалял бедните селца наоколо. По-късно му правят бакалничка насред мегдана.

Още тогава много обича дини и споделя в биографичната си книга „И аз на тоя свят“: „О! Нощно време ги берях и аз – някога с момците, за да ги карам после на пазар на Свети Николе. Нощно време лесно се разпознават и непогрешно кои са зрели. Особено по месечина. Зрелите лъщят, блещят на месечината. А зелените не могат да лъщят, понеже имат още мъх по лоба си... Овчеполски лубеници! Имало ли е, има ли някъде нещо по-крехко, по-сладко, по-ароматично от овчеполска лубеница! Тънка, тънка като ципа кора. Като я режеш – пука, пука. Но само допреш до корицата ù ножа, тя се разпукне надве... и какви хубави семки вътре! Какво сърце! Едно време, вярвайте ми, вярвайте ми, аз наистина и с всичкия си ум мислех, че животът не е живот, ако няма лубеници и дини. Чувал бях, че имало земи и държави без лубеници – и им се чудех и ги жалех, че там хората живеят без лубеници! А тука всеки момък най-напред това пазарува, когато се цани: една лехичка за бостан!“ Бъдещият литературен критик, писател и преводач е истински лакомник още като дете. Обича тънката приятна миризма на препечена пшеница, а питите - покапани обилно със съвсем прясно, току-що бито масло.

По-късно като студент по класическа филология в Лайпциг, Александър Балабанов и приятелите му се събират в кръчми, където пият бира „Лихтенхайнер“. Но и в сладкарници. Една от тези, в които отсядат е на „Цайцерщрасе“. Там играе табла с приятели и пие любимото си какао. Пари има само да си позволи веднъж на ден да похапне в ресторант. Но често на масата има само стар изветрял хляб, малко немско сирене и... бистра водица. Често обикаляйки немските кръчми копнее за зачервен шницел с варени картофи и пилзенска бира. Но парите не му достигат през целия му живот.

В София обича да посещава на ул. „Раковска“, зад Народния театър, ресторант. Собственикът също носел фамилията Балабанов. Тук той гощавал софиянци с вкусни гозби. Сред гостите му, на отделна голяма маса се събирали самият Александър Балабанов, художникът Александър Божинов, писателят Елин Пелин. Към тях дохождали артисти, банкери, както и случайно влезли. Александър Балабанов бърборел:

- Елате, елате! На нашата маса винаги има място за още един, както винаги има място за още един в трамвай и в женско сърце…

Или пак той подхвърлял:

Около тая маса винаги се чувал смях. Балабанов се мъчел да използва сифона и се обръща към Елин Пелин:

- Сипи ми една сода.

- Не се казва “сипи сода“, а „шорни…“ – поправя го Елин Пелин.

И двамата приятели от сърце се отдавали на ядене и пиене, богати трапези, приказки и веселия.

Александър Балабанов обичал разлатите угощения с приятели, които се превръщали в истински дионисиеви празници. Често го виждали разчорлен, омазан от печеното месо, което похапвал с ръце и зачервен от руйното червено вино. Неговият съвременник Кирил Кръстев разказва в спомените си за един такъв гуляй, в който било изядено едно цяло теле, „по античному, без нож и вилица“. „Много обичам да приказвам и да ям“, казва Балабанов застанал пред трапезното изобилие.

При евакуацията през 1944 г. го изпратили в Трявна. С часове се разхождал по пазара. Сутрин обикалял многобройните продавачи на мекици, които добре го познавали и се ласкаели, че професорът разговаря с тях. Балабанов излапвал по 15-16 мекици и не отказвал на никой от майсторите да вкуси още от тях. После наминавал край месарите и се прибирал със сноп агнешки дреболии.

Един ден в Трявна кметът на балканското градче /Бел. Г. Иванова – вероятно Никола Бъчваров, който управлява града през периода 1944-1945 г./, натоварил Балабанов и Кирил Кръстев * на един файтон и ги закарал на богата селска сватба. Пристигнали в разгара на сватбеното угощение. Балабанов веднага се включил в яденето и пиенето сред сватбарите. Докато в полунощ селяните поискали да представи сказка. Завлякли го насила в салона. Говорил за нашата реч и литература за Захари Стоянов и Кирил и Методий. След пламенните слова в полунощ, се подкрепил отново с медовина, баница, агнешки и свински мезета.

Освен по селските софри, той се облажавал и на царската трапеза. Самият цар Борис III често ги кани заедно с Елин Пелин на богатата си маса. Особено след лов, когато царските готвачи приготвяли блюда с еленово месо и птици. Балабанов наричал Борис „Царю честити“. Един ден тримата отишли на лов за диви патици. Царят и Елин Пелин се движели в един автомобил, а Балабанов бил сам в друга кола. „Ония двамата стреляли с ловджийските пушки – нищо не ударили. Балабанов гръмнал с един револвер напосоки нагоре, без да гледа, и улучил една патица. Е, как да не бъде „честит“ един владетел с такъв „барон Мюнхаузен“? След смъртта на царя чух Елин Пелин да му казва: „Е, Балабане, свърши се нашият кеф у твоя „царю честити“. Отидем, припнат царските слуги, това-онова…“, пише в книгата си Кирил Кръстев.

В топли привечери Балабанов обичал да посядва на „терасна сладкарница“, която често сменяла имената си – „Принцеса“, „Савоя“, „Берлин“, „Варна“. Похапвал вкусни пасти на тогавашния софийски сладкар бай Захари Георгиев. Замислено гледал към площад „Народно събрание“ с паметника и булеварда и елегантно облечените хора. Поръчвал си чинийка с лед и хрупал ледените зърна с лъжичка - жадно като бонбони. „Много ми е приятно, много хубаво ми става от тях“. Това е малко преди смъртта да го навести през 1955 година.

В последните си дни този високо образован и интелигентен човек споделил пред Симеон Радев: „И втори живот да ми се даде, пак ще го живея по същия начин. За едно само съжалявам – отдадох се на наука, а аз съм поет. Трябваше да пиша стихове“.

Д-р Мирела Костадинова

* Бел. Г. Иванова - През 1945 г. Кирил Кръстев - български критик, изкуствовед, публицист и есеист, е уволнен като учител, със забрана за заемане на длъжността поради участието си в ръководството на казионния „Просветен съюз“, заменил през 1934 г. разтурения от правителството на Кимон Георгиев Български учителски съюз. На следващата година е евакуиран на гара Плачковци за експлоатация на каменовъглена мина „Царица Елеонора“ („Кръстец“) – относително мека мярка срещу него, тъй като заместник-директор на мината е архитектът и поет Николай Марангозов, съпруг на сестра му Петя Кръстева. През 1950 г. остава безработен. Година по-късно е реабилитиран от Министерството на народната просвета.

** По сведения на стари тревненци, проф. Александър Балабанов бил евакуиран в Копринената фабрика в града

*** Снимки: Архив на Националния литературен музей