Днес се прощаваме с инж. Миньо Минев - инициатор за създаването на военния завод край Белица и негов първи директор. Инж. Минев си отиде от този свят на 13 юни.
В негова памет помествам една кратка негова визитка, която подготвих преди време, по повод 90-годишнината на Тревненското машиностроене...
Покой на душата му! Искрени съболезнования на семейството и близките му!
Инж. Миньо Иванов Минев е роден на 8 март 1947 г. в с.
Бижовци, Тревненско. Средното си
образование завършва през 1966 г. в Техникума по механизация на селското
стопанство в Павликени. Същата година постъпва във Висшия институт по машиностроене,
механизация и електрификация на селското стопанство в Русе, където учи една
година. По сключен международен договор за обмен с СССР, заминава за Москва, където
през 1971 г. Завършва Института
(за инженери в селскостопанското производство) по електрификация на селското стопанство. След
завръщането си в България работи една година в Електронно-изчислителен център в
Министерството на земеделието. А след това отбива военната си служба в Школата
за запасни офицери във Враца. После е командирован в Трявна, като ръководител
на група строителни войски. През 1972 г. инж. Миньо Минев е назначен за Главен
енергетик в МЗ „Иван Йонков“ и работи на тази длъжност в продължение на седем години. След това половин
година е Началник цех, а от 1979
г. - Зам. директор по производствените въпроси в МЗ „Иван Йонков“ и отговаря за
строителството на завода край с. Белица, Тревненско. Проучвателните работи и
проектирането по изграждането на т.н. Цех „С“ започват още през 1975 г. В
началото той носи името „Райска долина“ 2. Идеята за самостоятелен завод край
Белица е на инж. М. Минев, който разговаря по този въпрос с Генералния директор
на ДСО „Металхим“ - Сопот. За целта е организирано производство и монтаж на
изделия в цех „Бършен“ – Сливен, МЗ „Септемврийска слава“ – Костенец и в
Челопечене. Заповедта за създаването на МЗ „Белица-Ст. Хан“ с предмет на
дейност – производство и снарядяване на артилерийски боеприпаси, е с дата 1
септември 1981 г. В чест на 1300-та годишнина на България заводът е преименуван
на МЗ „Хан Аспарух“. Негов първи директор е инж. Миньо Минев, който назначава 8
души персонал – технолози и двама зам. директори - инж. Атанас Петков и инж.
Гинка Енева, а до 1988 г., когато за директор е назначен инж. Атанас Петков, в
МЗ „Хан Аспарух“ работят вече 300 души.
Междувременно тече усилена работа по
строителството на завода, тъй като е изградена само сградата, а срокът за
пускане на машините изтича в края на октомври 1981 г. Подписан е
конкретизираният договор за шеф-монтажа на основното оборудване на завода – разработка
и производство на института „Конштрукта“ – гр. Тренчин, бивша Чехословакия. . В
началото на 1982 г. заводът вече има готовност за технологични проби и в края
на същата година в експлоатация са пуснати три основни машини. Производството в
цеховете в Сливен, Костенец и Челопечене продължава заради огромното търсене на
боеприпаси и износът достига до 100 млн. долара.
Поради разширяване на производството са
изградени и складовите бази в Стралджа и Върбаново. Създадени са и подходящи
битови условия за работниците, пътища, складове.
Инж. М. Минев привлича на работа специалисти
– предимно химици от МЗ „Иван Йонков“, млади инженери, които преминават
обучение при специалисти от Чехия, командировани в Трявна. Всяка седмица
работници от завода в Белица пътуват до цеховете в Челопечене и Костенец на
обучение. Персоналът на завода е комплектован бързо и с качествени специалисти.
„Този период от живота ми, в МЗ „Хан Аспарух“,
е свързан с много интензивно производство, голямо пътуване, голямо напрежение,
но с изключителни резултати – споделя инж. Минев. - Фактически ние осигурихме
много голямо производство към ДСО „Металхим“, вкл. и във финансово отношение“.
Подготви
Галина Иванова
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.