None

понеделник, 16 юни 2025 г.

Днес се прощаваме с инж. Миньо Минев - инициатор за създаването на военния завод край Белица и негов първи директор

Днес се прощаваме с инж. Миньо Минев - инициатор за създаването на военния завод край Белица и негов първи директор. Инж. Минев си отиде от този свят на 13 юни.

В негова памет помествам една кратка негова визитка, която подготвих преди време, по повод 90-годишнината на Тревненското машиностроене...
Покой на душата му! Искрени съболезнования на семейството и близките му!
Инж. Миньо Иванов Минев е роден на 8 март 1947 г. в с. Бижовци, Тревненско. Средното си образование завършва през 1966 г. в Техникума по механизация на селското стопанство в Павликени. Същата година постъпва във Висшия институт по машиностроене, механизация и електрификация на селското стопанство в Русе, където учи една година. По сключен международен договор за обмен с СССР, заминава за Москва, където през 1971 г. Завършва  Института  (за инженери в селскостопанското производство) по електрификация на селското стопанство. След завръщането си в България работи една година в Електронно-изчислителен център в Министерството на земеделието. А след това отбива военната си служба в Школата за запасни офицери във Враца. После е командирован в Трявна, като ръководител на група строителни войски. През 1972 г. инж. Миньо Минев е назначен за Главен енергетик в МЗ „Иван Йонков“ и работи на тази длъжност в продължение на седем години. След това половин година е Началник цех, а от 1979 г. - Зам. директор по производствените въпроси в МЗ „Иван Йонков“ и отговаря за строителството на завода край с. Белица, Тревненско. Проучвателните работи и проектирането по изграждането на т.н. Цех „С“ започват още през 1975 г. В началото той носи името „Райска долина“ 2. Идеята за самостоятелен завод край Белица е на инж. М. Минев, който разговаря по този въпрос с Генералния директор на ДСО „Металхим“ - Сопот. За целта е организирано производство и монтаж на изделия в цех „Бършен“ – Сливен, МЗ „Септемврийска слава“ – Костенец и в Челопечене. Заповедта за създаването на МЗ „Белица-Ст. Хан“ с предмет на дейност – производство и снарядяване на артилерийски боеприпаси, е с дата 1 септември 1981 г. В чест на 1300-та годишнина на България заводът е преименуван на МЗ „Хан Аспарух“. Негов първи директор е инж. Миньо Минев, който назначава 8 души персонал – технолози и двама зам. директори - инж. Атанас Петков и инж. Гинка Енева, а до 1988 г., когато за директор е назначен инж. Атанас Петков, в МЗ „Хан Аспарух“ работят вече 300 души.

Междувременно тече усилена работа по строителството на завода, тъй като е изградена само сградата, а срокът за пускане на машините изтича в края на октомври 1981 г. Подписан е конкретизираният договор за шеф-монтажа на основното оборудване на завода – разработка и производство на института „Конштрукта“ – гр. Тренчин, бивша Чехословакия.  . В началото на 1982 г. заводът вече има готовност за технологични проби и в края на същата година в експлоатация са пуснати три основни машини. Производството в цеховете в Сливен, Костенец и Челопечене продължава заради огромното търсене на боеприпаси и износът достига до 100 млн. долара.

Поради разширяване на производството са изградени и складовите бази в Стралджа и Върбаново. Създадени са и подходящи битови условия за работниците, пътища, складове.

Инж. М. Минев привлича на работа специалисти – предимно химици от МЗ „Иван Йонков“, млади инженери, които преминават обучение при специалисти от Чехия, командировани в Трявна. Всяка седмица работници от завода в Белица пътуват до цеховете в Челопечене и Костенец на обучение. Персоналът на завода е комплектован бързо и с качествени специалисти.

„Този период от живота ми, в МЗ „Хан Аспарух“, е свързан с много интензивно производство, голямо пътуване, голямо напрежение, но с изключителни резултати – споделя инж. Минев. - Фактически ние осигурихме много голямо производство към ДСО „Металхим“, вкл. и във финансово отношение“.

 

Подготви

Галина Иванова





Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

Един документ против Раковски (По случай откриването на паметника му в Котел)

В средата на миналото столетие панелизмът бил хвърлил дълбоки корени в Търново. Без преувеличение може да се каже, че тук елинската писменос...