None

вторник, 22 юли 2025 г.

За декоративната зидария на Стайновския мост, който днес тъне в забрава

В книгата „Старите мостове в България“ /1984 г./, на арх. Ива Любенова, е публикувана и снимка на Стайновския мост /в м. „Маньов лак край Стайновци/, за който вече няколко пъти стана дума и в тази група. Снимката е запечатала стария мост в пълното му великолепие, докато днес той тъне в бурени и забрава. По думите на арх. Любенова, въпросният мост бил строен от местни майстори с дарения на съседните няколко села. Местните го наричали „Гърбавия“ мост. Неговата архитектурна композиция е асиметрична. А наличността на местен пясъчник с различно оцветяване, обуславя декоративната зидария от сменящи се по цвят блокове. На няколко места в арката на свода, по онова време, когато мостът е обект на изследване от арх. Любенова, били запазени железните скоби, свързващи блоковете в хоризонтална посока. По това време, парапетът на моста бил напълно унищожен. Частично запазен бил и калдъръма, изпълнен с едри камъни, пресечени на равни интервали със ситни редове. В заключение, по повод на запазените старинни мостове в Трявна и Тревненско, арх. Любенова посочва, че една от характерните особености на тревненските мостове е предпочитанието към асиметрия, както по отношение на композицията, така и в цветовите съчетания. Чрез последователно сменящите се цветове, уточнява тя, формата на свода се откроява върху лицето на моста, като отделен декоративен елемент, създаващ архитектурно-художествена изразителност и пластичност. Като похват това многоцветно изграждане не е ново явление в областта на мостостроенето. Било е характерно за някои римски и други мостове. Онова, което е присъщо именно на тревненските, а до известна степен и на габровските възрожденски мостове, е свободата, с която са били изпълнявани тези цветови съчетания, артистичната неправилност на тяхното редуване, която допринася за присъщия на тези мостове интимен, човешки мащаб, споделя още арх. Ива Любенова.  

 

Подготви

Галина Иванова


"Гърбавият" мост край Стайновци
Източник: "Старите мостове в България", арх. Ива Любенова



Същият мост през 2023 г.
Снимка: Цветан Колев




Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

Един документ против Раковски (По случай откриването на паметника му в Котел)

В средата на миналото столетие панелизмът бил хвърлил дълбоки корени в Търново. Без преувеличение може да се каже, че тук елинската писменос...