Нещо от духа на Възраждането

Споделям едно интервю, от в. „Тревненски зов“, с изкуствоведа проф. Асен Василиев /1900-1981/, един от най-ревностните изследователи на Тревненската художествена школа и на изкуството на Възраждането въобще. И до днес историци, учени, изследователи, цитират сведения от епохалния му труд „Български възрожденски майстори“, но малцина са тези, които могат да се съизмеряват поне с ентусиазма и отдадеността му. Огромен респект пред апостолския му труд и плам, пък и на онези преди и след него! Днес подобна самоотверженост и сърцатост почти липсва. Затова и все повече дирим следите на онова що е бивало, вместо да му се дивим отблизо… Дълбок поклон пред паметта и делото му!

* * *

Възрожденската истина на един живот

ОЧАКВАШЕ НИ среща с един от големите изследвачи на тревненската художествена школа.

Кратко телефонно обаждане, покана и в уречения час сме при народния деятел на изкуството, професор Асен Василиев.

Тревненската атестация ни въведе не само в ателието му, но и в спомените.

- За първи път бях в Трявна през 1938 година. Беше декември. Тогава не познавах никого. По-късно се опознах с Богомил Даскалов, с Никола Чушков. Много добър приятел ми стана Цаньо Антонов.

- Какъв беше резултатът от това Ваше първо посещение?

- Тридесет и осма година заварих живи седем-осем наследници на зографи. Разпитах ги подробно. Събрах много сведения. Тепърва ми предстоеше да ги проверя.

- Коя от срещите с наследниците на старите майстори Ви направи най-силно впечатление? Коя сте запомнили?

- При едно от посещенията на с. Генчовци се срещнах с внучката на Уста Генчо Новаков – Малкия. Разговаряхме дълго. На тръгване тя ми каза: „Господине, да ви дам спомен от дядо си“. И ми дава собственото му цигаре, струговано на собствения му струг от дряново дърво. И до днес го пазя – като символ. Пак в с. Генчовци открихме родната къща на Уста Генчо Кънев.

- Вие сте изследвач на българското възрожденско изкуство. От кога датира интересът Ви към Тревненската художествена школа?

- Точно за това исках да ви разкажа, като ме питахте за срещите ми. Бях учител в Трета мъжка гимназия в София. Един ден отиваме на обяд. В ресторанта идва при нас човек, с извити нагоре мустаци, строг. Пита може ли да седне. Разговорихме се. Той казва: „До 40 години можете да ядете месо, до 50 години птици, до 60 години риба“. И допълва: „Слушайте ме. Аз съм тревненец и ги знам тези работи“. И кой мислите беше този човек? Самият Дапко Уста Генчев – синът на Уста Генчо Кънев – Големия. После се сприятелихме. Много ценни сведения и спомени имаше той за своя баща. Показвал ми е записките си за Уста Генчо Кънев. Щеше да ги издава, но започна войната и така си остана. От него се запалих да изследвам тревненското възрожденско изкуство. Аз вече имах интерес към школата, но той ме запали.

- Става дума за Уста Генчо Кънев. Какво е мястото на този майстор в контекста на възрожденското ни строителство?

- Голям майстор е той. Според мен Уста Генчо Кънев не трябва да се пренебрегва, да остава на заден план. Трябва да бъде възвеличен наравно с Колю Фичето. Искам да кажа нещо и за неговата етичност, за високия му патриотизъм. Когато строили Габровската гимназия той ходел по скелите, размахвал теслата и викал: „Работете момчета – училище се прави“. Велика работа. И после се отказал от възнаграждението. Кой днес работи безплатно? Но той – не. Пишете го това. Ето ги и големите майстори.

- В предговора към своя труд „Български възрожденски майстори“ Вие пишете, че той е плод на над тридесетгодишна дейност?

- Толкова. Това бяха години на обикаляне, на изследване. Само Тревненския район колко съм обикалял, а Габровския, Търновския… Една година само бях в Македония – изучавах Дебърската школа. Някои неща, които тогава видях сега вече ги няма. Ще ви дам пример с манастира „Света Петка Мулдавска“ при Асеновград. Когато бях там игуменът на манастира беше разтревожен. Стените на църквата се разтваряли и имало опасност тя да се събори. След време църквата рухна. Спасили иконите, но стенописите… А те всички бяха от тревненски майстори. Снимки на стенописите съм публикувал в книгата си.

- „Българските възрожденски майстори“ започва с тревненските образописци, резбари и строители. Случайно ли е това?

- Как случайно? Тревненската школа заема първенстващо място във възрожденското изкуство. Тя не започва от края на XVIII в. Много по-стара е. Може би идва от майсторите на Второто българско царство. След турското нашествие е имало промеждутък, затишие, но това е напълно обяснимо. Важното е, че в тези години се е запазил духът.

- Равностойни ли са като творци иконописците, резбарите и строителите?

- Според мен са равностойни. Не бива да ги делим. Тези три дейности не са можели една без друга. А са и прояви на един и същи дух – творчески. […]

Много още можеше да разказва народният деятел на изкуството за старите ни майстори, за своите обиколки, за трудовете си, но срещата беше към своя край. Професорът бърза. Чакаше го съвещание […]. Излязохме от ателието заедно. Вървяхме умълчани. Есента беше в своята сила. А аз си мислех за творческата светлина, която излъчваше осемдесетгодишния художник. Спомних си думите на един от нашите изкуствоведи:

- Колко са тези, които като Асен Василиев, тръгнаха от град на град, от село на село, от манастир на манастир да събират сведения, спомени, факти, за да се доберат до истината за нашето възрожденско изкуство.

Защото в целия творчески път на Асен Василиев има нещо апостолско, нещо от духа на Възраждането.

 

Интервю:

Марияна Желева

в. „Тревненски зов“, бр. 20/29.10.1980 г.

Проф. Асен Василиев и баба Неда /по мъж Станчева/
на път за село Генчовци, май 1945 г.
Неда Станчева е дъщеря на строителя и резбаря
от Генчовци - Недялко Ганчев /1864-1908 г./
Източник: архив проф. Асен Василиев

"Аз съм горд, че успях - до колкото ми позволяваха силите и времето, да отделя значителна част от живота си за проучване на забележителното тревненско изкуство - гордост и слава за нашия народ" - Асен Василиев /автограф на страниците на вестника/