Щрихи из житието на богаташа – поборник, който умира в мизерия

Покрай събитията от бунтовната 1876 г. вече е ставало дума за Цаньо Николов Шишков /1833-1898/, който бил куриер на тайния революционен комитет в Трявна. Преди да почине, синът му записва спомените му от онези бурни времена, които вследствие на побоищата и изтезанията, оставят траен отпечатък върху здравословното му състояние и на стари години го обричат на бедност. Именно от тях научаваме, че Цаньо бил търговец и имал хан в къщата си на Старинната улица. „Причината, по която се одобри нашата къща за помещение на комитета и събранията, беше тая, че като хан, в който отиват да квартируват всички пътници, като по-голяма къща в града има помещение за събранията [и] не даваше толкова съмнение на турците, че в нея ще се събират комитите…“, споделя той. По думите му, освен „братовчед“ му Никола Кабакчиев от Търново, който го привлича за родолюбивата кауза, в хана неколкократно отсядали Левски и Георги Измирлиев - Македончето.

По сведения на учителя Христо Н. Даскалов, Цаньо Шишков, търговец по занятие, бил „най-богатия човек на времето си“. Въпреки, че не бил чорбаджия, „по причина на богатството му“, чорбаджиите го „викали“ на събранията си. Когато починал, оставил „голямо богатство“ на синовете си Димо и Никола, които си делили по 30 000 гроша „бели пари“, но в „късо“ време пръснали парите и „опросяли“. Никола успял да уварди само една къща от всички мюлкове и пари, вследствие на което, жена му го напуснала. Големия му син Цаню бил кафеджия. Кафенето му било в бащината му къща. Той и майка му „никак“ не поглеждали Никола, а синът дори не пускал баща си в кафенето. Веднъж, разказва Христо Н. Даскалов, Никола, „види се, изпросил едно рубче /10 п./ и доде в кавенето, седна на пейката до вратата и като показваше на сина си рубчето, казваше му: „Цанко, направи ми едно кааве“. Синът, който метял по същото време, му извикал сопнато: „Хайде, махай се сега от тука! Нямам време за едно кааве да си оставям работата!“. Баща му го попогледнал и му казал: „Ех, синко! И аз не съм те хранил за това да продаваш кафе - чашка по чашка, ами да идеш на Цариград и от там с гемии и товари да го купуваш и продаваш, ама какво да ти направя, за толкоз си достоен!“. Синът се засрамил и направил кааве на баща си…

Сведенията от Хр. Н. Даскалов, които открих в архива на Иванка Бонева - бивш директор на Музея в Трявна, обаче се разминават с записките на Цаньо Н. Шишков – бащата на Никола, както и с официалните документи и становища от страна на институциите по повод молбата му за отпускане на поборническа пенсия. Така например, в потвърждение на прошението му до Народното събрание през 1890 г., от Търновското градско общинско управление, свидетелстват, че Цаню Шишков, по това време 60-годишен, е „человек в крайно бедно положение, не притежава никакви имоти, освен половина къща, в която живее със семейството си от 7 члена“. „Просбата“ му, обаче, не била удовлетворена, тъй като му било „плащано“ за пренасянето на тайната поща. На следващата година, с указ №502/1891 г., все пак му отпуснали ежегодна пенсия в размер на 240 лв. Но година по-късно тя била прекратена с мотива, че той „несъвпада въ категорията на поборниците“. Вероятно решението на комисията е провокирано и от факта, че поради изпълнение на важни куриерски задачи, Цаню Шишков не взема участие в сраженията край Габровското село Нова Махала на 9 май 1876 г.

През ноември 1898 г. поборникът отново моли за „възобновяване“ на отнетата му пенсия. Прошетната комисия към НС обаче, решава, че молбата му „нямало защо да се удовлетворява“ и становището й е подкрепено от народните представители. През същата година Цаньо Шишков, който от богат и имущен търговец, на стари години, преживявал в бедност и мизерия, си отишъл от този свят…

„Когато ходех да нося оръжие [и] пр., когато рискувах живота си, когато забравех и жена, и деца и ходех постоянно по цели нощи и дене да кръстосвам селата – с горчивина и обида, споделя той, -когато давах и залъка от устата си и оставях жена си и майка си да ми пазят хана и дюкеня, а аз ходех с Левски, Македончето и Кабакчиолу по села и градове, тогава бях добър, а сега, когато изпаднах и когато за тоя ми труд ми даваха една нищожна пенсия, се явиха разни господа, които, когато аз ходех и рискувах и живот, и имот, те пируваха и поискаха да ми отнемат и нея. Тъй е сега то! Тъй се ценят заслугите на поборниците“…

 

Галина Иванова

Къщата на Цаньо Шишков на
Старинната улица в Трявна
Източник: Интернет

Табелата на къщата на Цаньо Шишков

Барелефът на революционера,
който от години е свален от фасадата й