140 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия

„…да се покажем като народ, вечно съединен“

 

По повод значимата годишнина от Съединението, публикувам словото на Петко Рачов Славейков пред софиянци, произнесено на митинг на „Александровския площад“ в столицата, ден след обявяването му. То е публикувано във в. „Търновска конституция“ /бр.168 от 7 септември 1885 г./, в чийто редакционен екип е и Петко Славейков. След Съединението на Княжество България и Източна Румелия той е назначен за помощник-комисар в Южна България.

От въпросното издание разбираме каква еуфория и вълнение, предизвиква новината за Съединението сред жителите на София.

„Никога и нашата мъченическа земя не е била покъртвана с по-голем ентусиазъм, от колкото в туй утро – четем на страниците на в. „Търновска конституция“. - Трябваше човек да бъде в столицата, за да види с какъв ентусиазъм и с какво душевно покрътвание посрещна столичното население първата вест за прокламираното съединение. Късото съобщение, което се предаде по телеграфа, размърда цялата столица и оживи широките й улици. Хора прости, хора работници, които никога, може би, не са се занимавали с политика, посрещнаха вестта с такъв въсторг, като че ли идеята за съединението съставлявала за тех един давнашен идеал, за когото са изнурявали дълго гърдите си“.

Вечерта, на 7 септември 1885 г., на Александровския площад в столицата, огласян от тържествения звън на църковни камбани и възгласи в прослава на Съединението, се събират 10 000 души. Първи на трибуната се качва дядо Петко Славейков, който е сред организаторите на митинга, посрещнат с „особено чувство на възхищение“ и викове „Ура!“ „Да живее!“.   

„Братия българе!

- възторжено възкликва той. - Многоочакваното от сичкия български народ време дойде. Пред нас стои извършен акт. Съединението на Ист. Румелия с Княжеството е провъзгласено миналата нощ в Пловдив и Негово Височество Княз Александър I-й е провъзгласен за Княз и на Южна България. Това Г-да, което се падаше да направим ние от тук, а несмяхме, нашите братя находящи се под по-неблагоприятни обстоятелства, имаха смелостта да го направят и направеното са съобщили както тук на правителството, така и на Негово Височество. Аз се считам щастлив да Ви кажа, че Негово Височество с риск е приел да земе под защитата си нашите братя зад Балкана. Така също и правителството ни с най-голямо съчувствие се е отнесло към извършения акт (Викове: да живее Негово Височество и правителството му).

Но Г-да! Такива работи лесно нестават. Тъкмо сега се иска пълното съгласие на целия ни народ, тъкмо сега се изискват жертви за свободата. Нашите братя зад балкана смело испълниха своята си длъжност, като решително отхвърлиха неприятелския хомот, а сега наша длъжност е тук, да им притечем на помощ да им дадем братска ръка, та да се покажем като народ вечно съединен, достоен за свобода и способен за политическо съществувание. Ние нетреба да се плашим пред нищо (Викове: вярно! Вярно!). Пътят е отворен вече. Сички тряба като оставим на страна всякакви страсти да се притечем на помощ кой както и с каквото може: кой с пари, кой с пушка в ръка (Гласове: да живее съединението! Ура!).

Най-първото, което ние можем и сме длъжни да направим е, да измолим Негово Височество и правителството му, да земат под покровителството си нашите братия в Ист. Румелия и да се испратят нашите войски към границите.

Сега ни предлежи да изберем бюро, което да състави каквато одобрите резолюция и да я поднесе комуто тряба.

(Викове: дядо Славейков да е председател и той да предлага лицата за бюрото)

Аз благодаря за честта, която ми правят почитаемите Софийски граждане. Приемам да бъда председател макар и да съм немощен и предлагам като членове Тодор Иванчов (приема се), Д. Ножаров (приема се), Д. Греков (приема се) и Д. Петков за секретар (приема се).

Следователно бюрото ще съчини нуждната резолюция“.

След Петко Славейков на трибуната се качва Тодор Иванчов, който прочита текста на въпросната резолюция, изготвена от името на многохилядното гражданство по повод акта на Съединението. В нея се настоява за следното:

„1. Да искаме от Негово Височество Князът и правителството му да земат под своя защита Ист. Румелия и да признаят за свършен факт провъзгласеното вече съединение.

2. Незабавно да се испроводят нашите войски в Ист. Румелия, като се завземе и управлението й.

3. Задължава се всеки българин да прибърза и помогне с каквото може, за да се поддържи извършеното вече съединение.

4. Настоящата резолюция да се съобщи на Негово Височество Княза, на правителството му и на населението в провинцията от избраното на митинга бюро“.

Резолюцията е приета с единодушие, а митингът продължава с прочувствени слова на редица видни българи, които звучат навременно и актуално и в наши дни. Добре е да си ги припомняме по често и да бъдем родолюбци най-вече на дело и, каквото и да вършим, да го вършим със „съединение и съгласие“…

Честит празник!

Да бъде силна, просветена и единена България!

 

Подготви

Галина Иванова

 

* Снимката е илюстративна – „Митинг в подкрепа на Съединението в двора на църквата Св. Неделя“ в София.

Източник: блог „Стара София“