Чорбаджи Христо Кънчев Йончев бил затворен човек, който „безшумно“ вземал участие в „народните начинания“

Преди време попаднах на някои интересни сведения за чорбаджи Христо Кънчев Йончев /1818-1898 г./ - най-заможния тревненски чорбаджия от средата на XIX в., за когото вече нееднократно е ставало дума. Те са част от родовата хроника на фамилията, съхранени от внучка му Богдана Икономова, по мъж – Генова. Майка й Стефана /1862-1948/, дъщеря на чорбаджи Христо, се омъжила за Петър Икономов /1851-1921/, родом от Трявна - гимназиален учител във Варна, издател и книжар. Той бил син на поп Никола Икономов /1819-1865/ и Мария Бончева Стойкова /Буюклийска/ (1820-1889). Спомените на Богдана Генова за именития й дядо Христо Кънчев, достигат до нас благодарение на Богдан Морфов и са публикувани в общинския вестник „Тревненски зов“ /бр. 3/1986 г./.

По думите й, чорбаджи Христо „имал добро приятелство“ с даскал Петко Славейков. Израснал „под грижите на майка си“, която се грижела за „шестимата му братя и двете му сестри“, докато баща му бил зает с търговия на добитък и през повечето време отсъствал от къщи. Още от малък Христо се отличавал с буден ум, а това направило впечатление на „даскал Лечо“ /Андрей Робовски от Елена/, който, по сведения на Богомил Даскалов, учителствал в Трявна през 1842-1843 г. По-късно любознателният младеж учил и при Недялко Джуров, който се „наложил“ момчето да продължи образованието си в Габровското училище. Към 1850 г., „вече завършил науките“, Христо тръгнал с баща си да се учи на джамбазлък. С натрупания опит и взети назаем пари, продължил самостоятелно да пътува – до Брашов, Букурещ, Дубровник, Цариград, където отнасял казаски изделия, пашкули и бубено семе. Задомил се някъде към 1856 г., когато вече ще да е имал спестено някакво състояние, защото в противен случай, едва ли би поел грижите за семейство и челяд, пише Б. Морфов. През 1860 г., със сигурност вече е разполагал с достатъчно средства, защото възложил на майстор Никола Драгошинов /Марангозов/ да му вдигне красивата трикатна къща, която се намирала там, където днес е градинката пред сградата на Общината. Това сведение обаче, не отговаря на истината, тъй като през 1860 г. Никола Драгошинов все още не е бил роден. Майсторът на градежа е баща му Драгошин Марангозов.

Някъде по това време Христо Кънчев ще да се е отказал от изнурителните странствания и привлякъл за свой търговски агент Димитър Тарлюв /баджанак на Петко Р. Славейков/, комуто поверил стоката си, отбелязва Б. Морфов. Според потомците на известния калоферски търговец и участник в борбите за църковна независимост Георги Золотович, Христо Кънчев бил един от главните му доставчици в Цариград.  

От дописката на Б. Морфов, научаваме още, че по характер чорбаджи Христо бил затворен човек. Знаел „наизуст“ сметките си, тефтери не водел, рядко говорел за търговските си дела. Също така „безшумно“ вземал участие и в „народните начинания“, понякога чрез подставени лица. „Вероятно посредством подобна анонимност е целял да не се набива в очите на властта“, отбелязва още Морфов и допълва, че „тази му външна пасивност е криела определена активност“. Така например, по спомени на внучка му Богдана, той неколкократно ходил при Търновския гръцки владика и удовлетворявал „исканията му“, спрямо тревненци. Това било някъде между 1865-1870 г., когато Христо Кънчев вече разполагал с достатъчно средства. Освен това, дарявал пари на църквите, откупувал литургии, „влагал своя дял в школото и читалището“.

За участието му в обществения живот на Трявна, свидетелстват и някои запазени документи по важни за селището въпроси, адресирани от тревненските първенци до кааза векила в Търново – Георги П. Симеонов, под които стои и подписа на Христо Кънчев.

Къщата му, която била на „особена почит“ сред тревненци, разполагала и с богата библиотека, която съхранявала пълните течения на редица вестници – „Цариградски вестник“, „Право“, „Турция“, Славейковите издания, сп. „Читалище“, книгата на Ю. Венелин – „Древните и сегашни българи“ и много други. До към 1940 г., дъщерите му в столицата, все още пазели ценните издания, които по време на бомбандировките „били изгубени“, пише Б. Морфов.

В статията си той разказва още и за събитията от бунтовната 1876 г., когато по време на Априлското въстание, в чорбаджийския дом на Христо Кънчев, отседнал страховития Фазлъ Паша, който искал да „срине Трявна със земята“ заради участието на тревненци в Априлската епопея. Според сведенията на зографа – Цаню Захариев, деен участник в събитията от онова време, с „невероятно хладнокръвие и самообладание“ чорбаджи Христо успял да заблуди Фазлъ Паша и с помощта на тревненските чорбаджии, събрали „много жълтици“, толкова, колкото поискал турския военачалник, за да не погуби Трявна. Въпреки това, след Освобождението, чорбаджи Христо все съжалявал и така и не успял да си прости, че не „запазил“ и онези родолюбиви тревненци, които били отведени в Търново и съдени за бунтарството си.

След Освобождението, макар и на възраст, той продължил да се занимава с търговия в големия си дюкян за манифактурни и колониални стоки. Но засилващата се склероза нерядко му „изигравала лоша шега“, а тефтерът с вересиите, който въвел точно по това време, по причина на влошеното си здраве, скоро се оказал безпредметен. При нарастващата конкуренция, дюкяни „държали“ и Рачо Бояджиев, Христо Досев, Алекси Ангелов, Тома Кънчев, Боню Ангелов и др., възможността „да надделее“ ставала все по-малка, пише Б. Морфов. Затова синовете му го принудили да затвори дюкяна. Обзет от пълна апатия, чорбаджи Христо се поминал на 80-годишна възраст.

 

Подготви

Галина Иванова

 

* Макетът на красивата му трикатна къща, съборена през 1930 г., дело на художника Светлин Стефанов, част от проекта му „Възкръсналите тревненски къщи“, който се осъществява в сътрудничество със СМРЗИ – Трявна, е експониран в Музея на архитектурата в Трявна /Попангеловата къща/

Чорбаджи Христо Кънчев Йончев
Източник: ОДА - Габрово

Макетът на красивата му къща, дело на художника Светлин Стефанов

Писмо до Георги П. Симеонов от тревненските първенци,
с което го информират,
че се отказват от Гръцката патриаршия, 17 юли 1860 г.
Сред подписите личи и този на Христо Кънчев
/ограден в червено/.
Източник: НБКМ - София