„Легендарната“ „Любовна чешма“ на Трявна. Нямаме нужда и полза от излишен патриотизъм и натруфено родолюбие

По принцип нямам нищо против популяризирането на легендите и преданията, тъй като и те пазят духа на отдавна отминалото. Но имам много против тиражирането на „алабализми“ и насаждането им като автентични предания. Вярно, реклама си е. Но каква?! Историята на Трявна изобилства от красиви легенди, но туристите, които посещават града, с малки изключения, питат предимно за една – тази за „Любовната чешма“. И понеже в последните две седмици, докато се разхождах из Трявна, неколкократно ме спираха с въпроси за точно тази чешма и само веднъж - за „някаква къща с някакви тавани“ (?!?), реших да се разходя из виртуала и попаднах на стотици статии, впечатления, филми, клипчета, снимки за тази „уникална“ за Трявна атракция. Разбира се, тук-там срещнах и доза негативизъм, най-вече по адрес на визията на чешмата, тъй като и по мое мнение, тя не се вписва в духа и облика на Старата улица… Нямаше да напиша и ред за нея, ако историята й не беше популяризирана, като автентично предание и възприемана, като такова. А водата й, от градския водопровод - като панацея за влюбени и разлюбени двойки. Защо ли? Ами, доколкото разбрах – далеч назад в миналото, тревненки и тревненци се вричали във вечна обич край кладенеца в близост до чешмата. Не съм срещала подобно сведение и не твърдя, че е недостоверно, ама източникът му, наистина ме заинтригува…

Легендата няма да коментирам, поне звучи в духа на Трявна, а конкурсът за написването й, стартира през ноември 2013 г., на страниците на в. „Тревненска седмица“, по инициатива на „Групата за професионално обучение за организация на туризма и свободното време“ /бр. 38/27.11.2013 г./. Историите бяха публикувани с псевдоними, а читателите на вестника в продължение на месец, трябваше да гласуват за своя фаворит по имейл, или на фейсбук-страницата на чешмата. Помня това, защото по това време бях Главен редактор на „Тревненска седмица“. Приех да предоставя страниците на вестника за инициативата, но не съм си и помисляла, че един ден ще ми се налага да обяснявам, че автентичното в Трявна е другаде… През 2016 г. „легендата“, която спечели вота на читателите, бе изписана върху мраморна плоча и поставена до чешмата.

А тя е не само „любовна“, но и „царска“, защото е строена през 2005 г. с пари по т.н. „царски проекти“. За по-непаметливите, припомням, че в края на 2004 г. управлението на НДСВ и ДПС създаде държавното предприятие ПИП ("Публични инвестиционни проекти") и „наля“ в него 340 млн. лв. за финансиране на проекти от бюджетния излишък. През март 2005 г., няколко месеца преди парламентарните избори, 220 млн. лв. от тях бяха похарчени за проекти, станали известни като "царските чешмички", тъй като с част от тези пари бяха построени 3000 чешми, беседки, кладенци и алеи на общуването и пр.

Лошо няма, защото, както казва Лазар Донков - създателят на „Етър“-а – „… камъкът е по-траен от нас, а водата е вечна“. Нека я има чешмата и легендата, но нека не й донаждаме автентичност. Не й прилича на Трявна, нито на нас, тревненци. Както споменах в началото имаме много предания, които можем да популяризираме и много с какво да се гордеем, а и срамим. А най-трудно заличими са лъжите и митовете в родната ни история, респективно, в която и да е история, а на нея и на себе си дължим единствено истината, колкото и болезнена и нелицеприятна да е тя. Нямаме нужда и полза от излишен патриотизъм и натруфено родолюбие. Старите предания и легенди, семейните хроники, разказват и добавят достатъчно. Те са и база за бъдещи проучвания, удостоверени и развенчани истини. Новото, което добавяме, нека се помни и знае, но само в контекста на днешното… Така е честно.

 

Галина Иванова

Фрагмент от "Любовната чешма" в Трявна, строена преди 20 години
Източник: Интернет

Публикацията от в. "Тревненска седмица"
с обявата за написване на легенда за "Любовната чешма"