Тревненски бУдил: Неугасващ свeтилник на вяра и благочестие *

На Архангеловден своя патронен празник отбелязва най-старата тревненска църква „Св. Архангел Михаил“. По този повод публикувам поредната статия, в която са преплетени редица факти, хипотези и предания около нейното дълголетно минало. Потребно е да помним и припомняме историята на това сакрално и свято за всички нас духовно средище, и още по-потребно е да го пазим и опазим за потомците си, така, както са го сторили и нашите предци. Безхаберието на институциите, а и на тревненци, по адрес на проблемите в храма, налагащи спешни и мащабни ремонтни дейности, са достатъчен белег за вина, безотговорност и срам… На многая лета на най-личната ни черква и дано я постигне по-добро настояще и бъдеще!

Неугасващ свeтилник на вяра и благочестие *

На 14 клм. южно от гр. Велико Търново, сред красива и живописна околност е разположен китният балкански градец Трявна. Градът с калдъръмени улици, дървени къщи, приличащи на птици, крие в пазвите си не само духа на българското възраждане, но и заветите на много по-стари векове.

Според легендите името му е свързано с тучните ливади на околните поляни, по които са пасли стадата на старите български боляри.

Всред града свенливо се потуля стара, ниска, обаче обширна постройка, която не би се считала за черква, ако не я издава дъсчената камбанария, издигната върху каменния й покрив. Тази постройка е църквата Св. „Архангел Михаил“. Според едни източници църквата е построена от братята Асен и Петър след въстанието за освобождение от византийско иго, а според други - тя е дело на Калоян, който издига в околностите на Велико Търново три църкви с еднакво име: църквите в Дряновския манастир, Присовския манастир и в гр. Трявна. И в първия и във втория случай обаче преданието свързва укрепването на новото селище със строителна дейност на свободолюбивите български водачи - свързва го с имената и дейността на будни мъже, чиито потомци два века по-късно напускат Царевец и Трапезица, подгонени, от погромите на османските пълчища, намират убежище около бреговете на Тревненската река, за да запазят името си и заветите на своите деди неопетнени.

В годините на тежкото петвековно робство, когато над потъмнелите от мъка и скръб родни български поля беше свила мрачните си крило кръвна вихрушка, когато отдавна бяха загаснали много от светилищата на народната ни свяст, когато поробителят тъпчеше в поругание и сеч нашата свидна, родна българска земя - Трявна остана „непозната земя“ за османските зверства.

Насилствените помохамеданчвания не засягат града и българските свещеници изпълняват свободно своята служба. Тази относителна свобода се определя от непокорния нрав на местните хора балканджии, запазили най-ценните качества на родолюбие и вяра.

Тихият и спокоен живот в Трявна създава условия да се упражняват най-различни занаяти, за да може населението от този край да изкарва прехраната си. Предприемчиви и трудолюбиви тревненци се изявяват със своите традиционни мисли за благородство в постъпките си, които водят до съчетаване на любовта към красотата и тая към свободата в едно. С идеите за бунт и свобода от Трявна излизат безстрашни мъже, които заемат достойно място в редиците на българските национални герои. Из кривите улички на градчето отекват стъпките на П. Р. Славейков и Ангел Кънчев. Недялко Пандурски разпространява неуморно „кадрите“ на българската революционна графика (литографиите на X. Дембицки, Г. Русович и др.). Сам безстрашният революционер, пламенен патриот и неуморим борец за чиста и свята република - Васил Левски е идвал в Трявна повече от осем пъти за среща с Ангел Кънчев и други родолюбиви потомци на гордия Балкан, които оставят трайни и незаличими спомени в сърцата и душите на тревненци.

Родолюбието, патриотизмът на тези хора най-ярко проличава на 5 май 1876 година, когато църковните камбани забиват в необичаен ритъм и 120 души от Трявна и околните колиби тръгват да щурмуват отоманската държава.

В изследванията си върху миналото на Трявна Хр. Н. Даскалов пише, че овчарите на болярите от Втората българска държава „от добрата паша и много трева, която имало в тази долина, я нарекли Трявна“. Хр. Н. Даскалов споменава, че „Трявна е била един хубав край дето имало седем църкови“. От тези църкови останала само „Свети Арахангел“. Другите, които били дървени, османците, когато превзели царството, ги изгорили. През 1890 година Хр. Н. Даскалов пише: „След като заели кютука в царщината ни, много търновски големци, най-хитрите, най-юначните и умните - за да не ги посекат на Марино поле, забегнали в планината. Те дошли в Трявна. Тук намерили стара черквица „Свети Архангел“ и понеже мястото било затулено, заселили се тук. Измежду пришълците имало много попове. Същите много се зарадвали като намерили тук черква и затова се настанили около долищата и усоите около черквата, която била обрасла в бурени и в олтара й се била ощенила мечка. Те прогонили звяра, почистили я и скоро започнали да служат. Наскоро се прибрали и избягалите в Балкана местни жители на Трявна“.

В спомените си Хр. Н. Даскалов пише: „През 1856 година в Трявна имаше войска на квартир и тогава умряха един-двама низами, но тревненци не оставиха да ги заровят в Трявна, та ги отнесоха другаде“.

След жестоките погроми в Търново през 1393 година много български свещеници се заселват в околностите на Трявна и колибите носят техните имена: поп Райковци, поп Гергювци, поп Николовци, поп Раевци и други.

Тревненската черква „Свети Архангел“ е светила близо осем века на българското население в тревненския край. Тя е била верен страж, бранителка и хранителка на национални идеали и копнежи, високо е носела факела и осветлявала неравния път, по който народът ни е минал от стари години досега.

От незапомнени времена черквата „Св. Арахангел“ на големи и малки празници, утрени и вечерни е възвестявала на вярващите за Божествената служба с биене на дървени клепала, а по-сетне железни, звуците на които са откликвали в далечно ехо из пръснатите в околността многобройни селища (колиби). Църквата има неопровержими доказателства за своята старинност. Тя е запазила грижливо и до днес следи на много отколешна архитектурна база на строеж: ниско е вдълбана 1 м. под уровена на външната повърхност и се слиза по каменни стъпала в нея. Западната страна, която отделя мъжкото отделение от женското, по градеж е останала непокътната, тъй като е била построена в началото. Сводестият каменен вход между тези две отделения се затваря със старинна масивна врата, груба направа, обаче обкована в дебела желязна броня, с оригинален отвор - ключалка. По всичко личи, че тази врата е направена не по-късно от XIII век.

Църквата „Св. Архангел“ грижливо пази и до ден днешен един царски кръст, изработен от злато и носящ във вътрешността си палисандрово дърво, гравирано с 12 изящни резбени сюжети от евангелски събития. Златният кръст, който е записван не на едно място в черковния кодекс с наименование „честния кръст“ - „стария кръст“, се поставя в дървена кутия, изработена като подвързана книга със затворки. Като сравним този кръст с царския Шишманов кръст, който се пази в. манастирския храм „Св. Илия“ до гр. Тетевен, оставаме изненадани от общата прилика между двата. Ако тетевенският кръст е дар от цар Иван Шишман, защо кръстът на тревненската черква „Св. Архангел“ да не е дар от някого от Асеновци, царували и подвизавали се по тези околни на столица Търново места.

Между многобройните, извадени от употребление икони и поставени в женското отделение на църквата, има запазени и такива, които по материал и изработка могат да се отнесат към XV-XVI векове. За да не се посочат повече старини в църквата „Св. Архангел“, е причина и това, че тя е претърпяла пожар от второто нападение на кърджалии и даалии в 1798 година и че е била разширявана в 1819 година, когато е била пресъградена почти наново.

В летописа на тревненеца поп Йовчо, обнародван в сборник от П. Р. Славейков, ясно се изтъква обстоятелството, че прадядото на поп Йовчо, дядо Димо, като дошел в Трявна в 1680 година, намерил селището добре благоустроено и ползуващо се с пълни свободи, и се установил тук. Това потвърждава, че църквата е съществувала преди 1680 година. От изказните дотук данни и съображения не остава място за съмнение, че тревненската църква „Св. Архангел“ е строена преди падане на България под османска власт. Ще се позовем и на други данни: най-автентичен източник, от който ще почерпим сведения и потвърдим мисълта за основаването на тревненската църква, е историята на българския народ. Тя ще ни насочи към епохите, през които са се построили християнски храмове в България. А те са три:

1. Епохата на владичеството на източната римска империя - от времето на Константин Велики до идването на Аспаруха (330-681 г.).

2. Епохата от покръстването на българите до падане под византийско робство (865 - 968 г.).

3. Епохата на Асеновци 1186 - 1241 г.

Появяването на тревненската църква в първата и втората епохи не може да се допусне. Трявна и Търново в тия времена не са били известни. Населението в тези балкански покрайнини, пръснато в недостъпни планински усои, е имало много слаби връзки с отдалечения престолен град Преслав.

За строене на храмове в Търново и околностите му, през второто българско царство историята дава много и подробни данни. „През епохата на Асеновци в Търново и околността са били построени много манастири и църкви“. Градът е бил пълен с църкви: „Св. Димитър“, „Св. 40 мъченици“, „Св. Възнесение Христово“, „Св. Петка“, „Св. Йоан Рилски“ и др., които след големите погроми на османците били обърнати в джамии, бани, или разрушени.

Цялата околност на Търново е била осеяна с манастири. На близко разстояние под града р. Янтра протича в скалиста теснина между два манастира: „Св. Преображение“ и „Св. Троица“. Другите манастири са били скрити в близките усои: Присовският „Св. Архангел“', Плаковският „Св. Илия“, Къпиновският „Св. Николай“ и други. Имената на техните основатели: царе, царици, боляри и други отдавна са забравени и техните ръкописи изпокъсани и унищожени.

Според историята съграждането на църкви и манастири е ставало от царе, царици, боляри и други. Основаването на църкви и манастири в околностите на Търново е ознаменувано със събития от политически характер. Тревненската църква „Св. Архангел Михаил“, строена в епохата на Асеновци, ще претендира да се подреди и тя в числото на строените тогава храмове и счита своя основател: цар, царица или болярин.

Религиозните нужди на населението около търновския край са се задоволявали недостатъчно. Осеяните черковища например около тревненската долина, каменни кръстове, дъбове, могили, имената на които и до днес се знаят, са служели за сборни пунктове, гдето в патронните празнични дни е общувало пръснатото по целия Балкан население. Тревненската църква, построена веднага след освобождението (1187 година), е станала център на цялото балканско население. Братята Асен, Петър и Калоян съграждат трите църкви в три пункта, средища за населението, участвувало във войните, й близо до три балкански твърдини, развалини от които и досега личат до Трявна, Царева ливада и Присово. Поражда се въпросът: кой Асеновци е построил тревненската църква „Св. Архангел Михаил“. Най-достоверно изглежда становището, че основател на тревненската църква е най-малкият брат от Асеновци - Калоян Той е имал най-тесни връзки с населението от тревненския край.

В Борущенския проход (Боруйски), който е съединявал двете столици Търново и Константинопол, са ставали много пъти боеве между враждуващите страни България и Византия. Тук личат кости, изкопани при прекарване железопътната линия. В съседство тук се намира местност, наричана от населението и до днес Калоянка. Извънредно много са запазени личните имена като: Колю, Калчо. Каля, Калинчо, Калин, Калина и др. Сам Калоян е водил жена куманка и негови родственици, кумани, са се поселили близо до Трявна в колиби Куманите, които и до днес съществуват.

Дядо Минчо Митев от с. Койчевци. Тревненско, на 7 септември 1921 г., в присъствието на В. Аврамов - археолог от София, Д. Попзлатев и други казал: „Тогава бях дете. Беше много отдавна. Ходихме с дяда си в Балкана. Дядо ми каза, че някога, много отдавна, от Търново дошли владици, попове и много народ, излезли от Трявна попове и народ. Носели кръстове и се спрели на Кръстец, за да посрещнат мощи на някакъв светия. Затова се нарича и до днес „Кръстец" - най-високото място в Балкана, от многото кръстове, които са носели хората на тържеството". Това предание на дядо Минчо иде да напомни за пренасяне на мощите на Св. Иоан Рилски в 1194 г. от София в Търново, което е направил цар Асен I „най-вече зарад чест и утвърждение царството си“. Че оттук са пренесени мощите на „Св. Йоан Рилски - покровителя на България, свидетелствува и обстоятелството, че до южния вход в Борущенския проход при с. Селце, Казанлъшко, и досега съществува малка църквица - параклис, която носи име „Св. Йоан Рилски“ и която е от края на XII век. Всяка година на 1 ноември н. с. (19 октомври с. ст.) се отслужва в тази черквица служба.

Там, където са пренощували мощите на св. Йоан Рилски, е съградена и черквицата. Мощите на този велик български светец са били оставени и в тревненската черква „Св. Архангел Михаил“ една нощ и сетне пренесени тържествено по рекичката „Светушка“ - през колиби Войници, Кумани, Царева ливада - Търново. Тук минава и стария път Търново - Борущица - Верея - Константинопол.

Цели два века църквата „Св. Архангел Михаил“ е обслужвала религиозните нужди на населението от тревненския край. Покрай храма са били построени килии за монасите, а по-сетне и жилища на слезлите в долината пришълци, които в тревистата долина са намирали чудесна паша за своите стада коне, овце и говеда. Всеки празничен ден населението се е стичало тук да се черкува. Не е било рядкост, когато българските владетели в Търново са идвали през летните горещини на отмора и лов за елени в Тревненско. Посещавали са и Божия храм. Остатъците на развалини по околните върхове Килимявка и Елова могила, както и запазените предания идват да засилят още повече твърдението, че Трявна е била лятна резиденция на българските царе от II българско - Търновско царство.

Нахлуването на османците в България и нападането на престолния град Търново е твърде много разстроило мирния живот на тревненци. Движението на неприятелски войски по пътищата от Одрин до Търново е заставило тревненци да напуснат долината и черквицата и да се потулят из непроходимите усои на планината.

Немалко пакости са нанасяли тревненци на османските пълчища в теснините на балканските проходи. Това е станало причини впоследствие тревненци да си извоюват привилегии на свободно село и да плащат дан само 12 души харбалии, които-да пазят пътищата. Според османските закони един войник „дервентджия“ се вземал от 30 къщи, което значи, че в XV век Трявна е брояла 360 къщи.

Към средата на XVI век, около 1550 година е бил повикан от Тетевен самоковският зографин Цоки, който изготвил нови икони, украсил черквата, и като му харесало мирното и запазено от османците селище Трявна, установил се за негов жител, като станал родоначалник на фамилия Даскалите - Даскаловци. Той е донесъл и изкуството зографлъка, което се е развило в последствие в неговата и други фамилии до степен „Тревненска школа черковна живопис“.

Животът в Трявна е бил действително свободен, за което свидетелствува и летописът на поп Йовчо: „В това потулно балканско село - Трявна, гдето е имало само „христиано Болгари“, се е настанявало всичко прокудено, което е търсело свободата“. Църквата „Св. Архангел“ е станала носителка на идеалите на угнетеното българско население в тоя край и неведнъж от амвона се е оплаквала с Иремиев плач съдбата на поробена България. Тая свобода е привличала богомолци и от други, пo-отстранени села в околността: Габрово, Дряново, Елена, Килифарево, които са предпочитали да идват тук, да подишат свободния въздух и чуят словото Божие.

Черквата „Св. Архангел“, малка, едва побираща 400 - 500 богомолци, е трябвало да обслужва едно балканско население от 15-20 хиляди души. Много свещеници е трябвало да обхождат разпръснатите по на 15-20 клм. колиби и да извършват религиозни треби. В дни на светли празници, като Великден, Коледа, както и на храмовия празник, черквата „Свети Арахангел“ в града е наподобявала на библейския Йерусалим със своя храм. Море от народ се е стичал в Трявна. Особено тържествено се отпразнуват Пасхата Христова - Възкресението и Архангеловден. От средата на Страсната седмица, а даже и от Връбница - в Трявна ще слязат кервани коне и коли, носещи колибарски семейства с провизии за 5-10 дневно пребиваване в Трявна. Тези семейства ще се настанят в близки приятелски или родствени тревненски къщи. В празнично облекло, с жизнерадостни и весели лица, с накити и нескрито за доволство тия богомолци са се трупали да заемат място в храма Божи, да слушат четенето на евангелието, да присъствуват на службата в „Св. Архангел“, водена от 15-20 свещеници, между които някои беловласи старци. Едва ли една десета от богомолците са имали възможност да влязат в храма Господен, девет десети са били вън от зидовете на храма, изложени на дъжд, сняг, вятър, но сияещи от блаженство и духовна радост. Славно се е празнувал и патронният храмовият празник. Тогава се е започвал и местният тревненски сбор, останал по традиция от незапомнени времена. Църквата „Св. Архангел“, макар и с многобройни свещеници, едва е могла да извършва всички религиозни треби в един празничен ден. Поп Йовчо разказва в спомените си, че в един зимен неделен ден преди местни заговезни са били венчани седемдесет и пет двойки от свободните 7-8 души свещеници в църквата. Последните сватби са били довършени едва привечер.

Църквата „Св. Архангел“ е поддържала връзки с огнищата на св. Българска православна църква - Рилския и Светогорския манастири чрез техен представител в Трявна - духовник - таксидиот, който е събирал известни берии чрез черквата. Духовникът е живеел в черковния метох, специално здание, което от 1856 г. бива заето за помещение на девическо училище.

В 1798 г. кърджалии и даалии за втори път нападат Трявна, опожаряват голяма част от къщите в селището. При това нападение е пострадала твърде много и черквата „Св. Архангел“. Поп Йовчо в летописа си пише: „На 20 февруари 1798 г. в неделю месопусную даалии и кърджалии дойдоха на село Трявна и обраха и изгориха селото... Бегством през планината, до Ески Загра отидохом... След три месеца намерихме селото изгорело такожде и церковата опалена но непаднала, защо беше кевгир но опалена като пеш, прочая же вся разграблено...".

Цели 39 дни богослужение не е извършвано в църквата „Св. Архангел“, което личи от записаната бележка, запазена в един неин печатан служебник. Завърналите се от планината тревненци се загрижват да подкрепят черквата си и от 31 март с. г. наново започва богослужението. По-късно първенците от Трявна, като са виждали маломерността на храма, решават да разширят сградата, за да може да се побират вярващите богомолци. Обмислен доста дълго време, този план най-после се е претворил в действие.

До 1874 г. църквата „Св. Архангел“ е подпомагала парично тревненското училище, а при това и църквата „Св. Георги“, която по-късно си построява отделно квартално училище „долното“. В 1876 г. по време на Тревненското въстание църквата „Свети Архангел“ негласно е подпомогнала това патриотично дело, като е отстъпила дюкяните си за складове на припаси, назначени за въстаниците. Двама от свещениците са били обвинявани като „комити“ и впоследствие разкарвани по съдилищата. През 1878 година са отпуснати доста големи суми за посрещане на руските войски, за разни подаръци - армагани и др.

Измежду служителите на църквата се открояват имената на такива свещеници, които оставят трайни и незаличими впечатления във всички. Такива са: Поп Леонтия (1803) русин. Поп Иван Тодоров, поп Витан Цонев - сакелария, папа Витан (1800-1830) иконописец, марангоз, който е описал и работил темплото и владиковия трон в църквата. Поп Йоаникий поп Николов - летописецът поп Йовчо. Роден в Трявна в 1786 г. на 10 октомври. Първоначалното си образование получил в Трявна при баща си учител поп Никола иконома, или стария иконом.

В 1800 година бива изпратен в Букурещ да се учи на гръцка книга, където престоял две години. Поради размирните даалийски времена баща му го довел в Трявна (1802 год.). След оженването си Йовчо поп Николов започнал да се занимава със занаят и търговия. Много често ходел в Румъния, Молдавия, където разнасял коприна, гюлово масло, икони, казаски стоки и др. През 1824 г. се ръкоположил за свещеник. Способностите му скоро го довели до офикия „иконом“. Бил е много способен и умен за времето си човек. Владеел е твърде добре езиците гръцки, румънски, руски и черковнославянски. От него има преведени няколко молитви, които няма в славянската литургия. Тези молитви той е чел на народни дни или при погребение на високопоставени покойници. Дядо поп Йовчо е бил на почит в целия Търновския край. Освен свещеник дядо иконом е бил и учител, имал и килийно у-ще у дома си. Повечето от старите тревненци са били негови ученици. Дядо поп Йовчо е бил човек с широка инициатива и силна воля. Той е задържал три години поред гонения отвред П. Р. Славейков, учител в Трявна през 1849-1852 година. От него има написани много трудове, които са обнародвани от П. Р. Славейков в сборник. Поп Йовчо умира на 23 март 1855 година, най-тържествено изпратен от гражданите и цялата учаща се младеж, като тленните останки са били носени през целия град.

В църквата са служили още много други свещеници като: поп Кръстю, поп Генко, поп Койчо сакеларий, поп Алексий, поп Лечо, протопоп х. поп Димо иконом и много, много други, оставили имена на прекрасни родолюбци и доблест ни проповедници на словото Божие. През 1867 г. на богослужение в църквата е пял и Васил Левски.

Духовни проповеди и сказки са се държали почти на всеки празник, било от учители, било от свещеници или проповедници. Интересна и оригинална е била проповедта на един светогорски калугер през 1854 година, която е слушана и записана от Хр. Н. Даскалов: На амвона, който се издига на средния северен стълб на черквата, се покачил един окъсан калугер и започнал: „В начале бе Слово…“. „Благослови, отче!...“. Богомолците затаили дъха си да чуят словото на светогорския проповедник. След дълга пауза той продължил: „Аз Богъ веди, глаголя добро ест живети, зело на земли... И иже како люди мислите наш онъ покой?... Рците слово твердо!...“. След това настанало наново гробно мълчание... По-учените присъствуващи се заогледвали, като да разсеят недоумението си: „Защо изчете донякъде азбуката и спря?“. След мъчителното мълчание калугерът с по-силен тон казал: „... Рците слово твердо!...“. И изпитателно заогледвал всички присъствуващи. След нова мъчителна пауза същият проповедник с благ тон започнал: „Православни братя и сестри! Вие не ме разбрахте, или пък криво ме разбрахте. Слушайте поучението, което ви казах, на простонароден език изтълкувано: „Аз Бога познавам, Който казва: „добре е дълго да се живее на земята. Но как вие, люде, мислите за нашия оня покой (блаженство)... Кажете положителна дума!“. И цял час тълкувал проповедникът значението на бъдещия живот и вечното блаженство.

Най-именит църковен певец в църквата „Св. Архангел“ е бил дядо Марко Витанов (Чорбаджията). Той е бил псалт цели 50 години. Владеел е източното пение не само безупречно, но и сам е композирал и пригодявал напеви.

Тревненската църква „Свети Архангел Михаил“ пази и до днес ценни археологически паметници. Такива антични ценности са резбените украси (марангоз), които тъй изобилно кичат вътрешността на църквата. Те са продукт на тревненски майстори - марангози. Иконостасът е цял отрупан с красиви резби от старобългарски стил. Владишкият трон - това е шедьовър на българското творческо резбарство. Вещото изпълнение, оригиналната замислена композиция и фантазията на полуграмотния тревненец - резбар, всичко това говори, че е надрасъл себе си този самобитен художник българин. Фреските по страничните вдлъбини на храма и особено в олтаря, с по-точно и художествено изобразени черти на лица, съперничат с творби на най-модерни съвременни портретисти.

Самата сграда на църквата „Св. Архангел Михаил“ е ценна като архитектурна работа на тревненските строители (дюлгери, зидари), които, макар доморасли, са разнесли навред из страната ръкотворни паметници, като църкви, мостове и други.

Ценна е църквата „Св. Архангел Михаил“ в Трявна. Нейният основател - единият от тримата братя Асеновци - е един от най-великите български владетели. С този храм-паметник той отговори на безбройните писма и вули, които Рим отправяше към Българското православие, за да го привлече на запад.

Църквата „Св. Архангел Михаил“ в Трявна е ценна, най-сетне, за тревненци от града и околните села, защото и до ден днешен под сводовете й витае духът на всичко чисто, свято българско от осем века. Тя е свята, - тя цяла е неугасващ светилник на вяра и благочестие! Нека Бог я възвиси като храм не само на светло минало, но и на светло християнско бъдеще! Амин.

Свещ. Иван Костов Томов

в. „Църковен вестник“, бр.15/21.05.1970 г.

* Оригиналното заглавие на статията е „Църквата „Св. Архангел Михаил“ в гр. Трявна – неугасващ светилник на вяра и благочестие“