Дрянови клонки вместо елха, детски хитринки за подарък и ладванки

Начало на годината е нещо условно. Колкото да се сили детската наблюдателност да види новото що ни носи 1 януари, каквито и сравнения да прави с природните явления на 31 декември и 1 януари, нищо реално не се осезава да се променя, но цял свят говори и твърди, че нова година е дошла, като нова дреха, нови обуща у детето и детето си самовнушава и илюзията става пълна, то в 12 часа на 31 декември усеща като, че ли лъхва нова струя въздух свеж, нови души в околните, а и у себе си… ново всичко навеваше радост.

Посрещане на новата година става на 31 декември. През деня момчето отива с другари в близките гори, отсича дрянови клончета, накичени с жълтеникави едри пъпки и ги донася в къщи. Тук домашните му трескаво приготовляват яденето. Който кихне тая вечер получава подарък някой, обещан по-рано. Някой хитри деца нарочно смъркат в носа си прах от тютюн, чер пипер или друго раздразнително за носа вещество, за да спечелят обещаната премия, обаче това по изкуствен начин кихане, не се счита за валидно.

Щом часът посочи 12, всички събрани скачат, даже малко тържествено оплашени и си подават ръка и поздравяват за идване на новата година; децата скачат формално от радост, настъпва кулминационната точка на екстаз… Подаръци, грижливо крити до тогава се раздават на децата, сурвачките се откачат и почва сурвакането на старите, които заплащат с пари. Сурвакането става така: момченцето удря със сурвачката по гърба на някого и казва:

„Сурва, сурва година, весела година!

Голям клас на нива,

пълна къща с коприна,

червен грозд на лоза,

жълт мамул на леса.

Пълна кесия на шия,

червена ябълка в градина,

живо и здраво до година,

до година, до амина“.

Сурвакарите изреждат всекиго едного и всеки е длъжен да даде макар и по петаче на сурвакарина, който събира парите и ги поставя в овесената му на шия кесия.

При огнището пък момичета и по-възрастни момчета заравят в пепелта клонки от дрян и наричат бъдещи пожелания, ако клонката пукне, значи ще се сбъдне нареченото за някого.

На присъмване децата тръгват от къща в къща по махалата да сурвакат комшии и роднини, които също тъй ги даряват с пари. Привечер на 1 януари децата „грохнали“ от умора за сън, се прибират в къщи, прочитат си спечелените пари в кисийката и ги предават на майка си за харчение, от които пари ще си вземат по малко, докато се свършат… А кога ли се свършват детските пари. „От мойте пари“ искат децата цяла година и не се изчерпват.

По колибите посрещането на новата година, както и самия ден, става по-особено. Ергени и моми се събират на ладвания. Събрани моми и ергени вземат котел, наливат топличка вода, разбъркват трици и всякой пуща своя пръстен. Една невеста изважда един пръстен, на когото е, него е прокобено предварително щастието:

„Ладо ле, Ладо – момиче младо,

на стол седи с перо пише“.

- Седни булка, подай пръстен.

Изважда се пръстена на тая мома, на която се извади пръстена, ще вземе „писар“.

Пак се пее наново:

- „Из дол бяга цървул стяга“ – хайдутин.

- „Искри изкачат из кузничка“ – ковач и пр.

Селянчета момчета се събират на групи и тръгват на сурвакня и под прозорците и пред вратите викат: „Сурва-а-а!, Сурва-а-а!, Мяууу! Кукуригууу! Бу-у-у! Бау-бау!“ и пр. Звукове, които за неопознатия с тоя обичай звучи на ухото твърде странно. Даряват им наденици, сланина, каквото има в къщи. Групата събира и пари и вечерта си ги споделят. Възрастни мъже тоже ходят по суркани и събират големи суми, които се събират в специални каси. От сумите на такива сурвакни… е съградявано черкви, училища или др. общополезни работи.

Опитване късметя с пари на карти, томбола и др. азартни игри, са нововъведени обичаи.

 

 

Богомил Даскалов

Из ръкописа „Празници и обичаи“, ОДА - Габрово

* Рисунка "Коледари".

Източник: ПГСАГ "Ангел Попов" - В. Търново