Тревненски бУдил: Управлението на Трявна през Възраждането *. Част I

Като част от османската империя в Трявна също има представители на официалната власт, макар правомощията им да са твърде формални. Нейното влияние е различно на различните места по нашите земи и обуславя посоките и темповете на развитие в различните територии. За изпълнението на всички разпоредвания от централната власт се грижат чорбаджиите, наред с турския полицейски началник.

През времето на Възраждането Трявна е в състава на Търновска каза и част от големия Никополски санджак. Тук, както и на много места по българските земи, управлението е съсредоточено в ръцете на най-богатата прослойка от населението. Тя има посреднически функции между официалната османска власт и местното население. Тази част от местния елит се ползва с доверие на централната власт и същевременно се явява и като поръчител над местното население. В ранните периоди от живота на Трявна, начело на местното ръководство стоят най-имотните и авторитетни жители, а по-късно борбата за управление се води между две фамилии – Даскалови и Чушкови. От страна на тези първенци се избират общинските ръководители – т.нар. „чорбаджии“. Наименованието за целия период XV–XVIII век се използва като тъждествено на определението „кехая“. Нужно е да се подчертае и факта, че до 30-те г. на XIX век тези първенци не избира направо от населението, според имота и положението си в обществото. Техните задължения както ръководители до този период са безвъзмездни и още повече – наравно с всички плащат своите задължения към държавата. Изключително важна е ролята на чорбаджиите (така ще наричам по-нататък ръководителите на общината). Чорбаджията трябва да бъде балансьор между османската власт и местното население. Той трябва да е човек, който да гарантира приходите на хазната и да съумява да урегулира междуселски и вътрешноселски противоречия и конфликти. Същият този човек трябва да обедини населението и използвайки властта, която му дава тази позиция, да успява да прокарва решения, в полза на хората. Тук разбира се не бива да се идеализира фигурата на чорбаджията. Той много добре е наясно, че наред с работата си в полза на обществото, трябва да защитава и да се грижи за собствения си финансов просперитет. В тази връзка са и думите на Васил Априлов за управлението

в Габрово:

„Чорбаджиите управляват съселяните си понякога безсовестно, това често се случва и им налагат лични налози, а за да не им намира вина, aгaта и да не рапортува за това в Търново, те му угаждат вcячecки и така те сами стават причина да ги управлява той неограничено и да угнетява жителите. Длъжността на чорбаджиите е почетна и доходна, затова всички кориcтолюбци се стремят към нея“.

Много важно за българския народ е сформирането на българската община, на която начело стоят чорбаджиите. Общината, в условията на чуждо владичество, е един опит да се сформира „държава в държавата“. За българите тя се припознава като техния орган на самоуправление. Най-рано са създадени общините в селищата с чисто български състав, в които липсва и пратеник на Цариградската патриаршия. В тези селища се развиват занаяти и търговия и те прерастват в малки градове. Такива са Трявна, Копривщица, Габрово и др.

Първи сведения за управлението в Трявна ни дава летописецът поп Йовчо. Още през 1688 г. той пише за наличието на „кмет“ в селището. Малко по-късно се споменава за поп Райко, който водел неблагочестив живот и тревненци не го искат за техен първенец. В първата половина на XVIII век „… първенствувал в това село поп Маню. И бил човек несправедлив и завистлив“. За него споменава в летописа си поп Стоян Дечев, като ни уведомява, че е ръкоположен в 1743 г., наричайки го „йерей каменопобиен“. Поп Йовчо разказва за позорното му линчуване и убийството му с камъни от населението, пред очите на субашията, с когото често влизали в съюз и ограбвали населението:

„… И като се повърнал, се били събрали много народ на мегдана, на сбора по обичая, дето имаше и чардак над водата (на което място сега е сахатя), дето бил седнал субашата и другите чорбаджии. Дойде и поп Маню и седна и той при субашата да се разговарят. Тогава въздигнаха всички люде крамола срещу му и започнаха да мятат камъни. Стана и садията за да го запази и запрещаваше на народа, а те му отвръщаха: „Остави, за да не загинеш и ти със него!“ тогава поп Маню скочил от чардака в реката, като да убегне и народът го посипа с камъни, и там го побиха. И се обагри водата от кръвта му. И тогава извлякоха го от водата и го затрупаха с камъни. 1749“.

Както се вижда тревненци не остават на страна от злоупотребите и несправедливостите на своите градоначалници. След линчуването на поп Маню, неговата длъжност бива заета от някой си дядо Големан, който управлява селището до 1753 г. „Дядо Големан бил толкова големец и нубрузлия, щото в черквата отивал с катър, а не пеш, макар къщата му да била на 300 крачки далеч от църквата“.

Към 60-те години на XVIII век ръководители на селището са Миню Шишманов и синът му Кою Шишманов. Именно Миню (Димитър) Шишманов построява в Трявна известната „Шарена чешма“ през 1762 г. В своето изследване за „Шарената чешма“, Румяна Желязкова посочва, че въпросният чорбаджия бил не само богат човек, хаджия, но и с усет към красотата и естетиката. За разлика от своя баща, Кою Шишманов не се ползва с уважение сред съселяните си и подобно на предшественика си поп Маню е свален с бунт. През 1768 г. „селски кмет“ става Йовчо Кроснев, който намира смъртта си през същата година.

През 70-те години на XVIII век Трявна е управлявана от братята Петър и Койчо (Кънчо) Генкови. В началото на XIX век като селски чорбаджия е утвърден Генко Петров – организирал и защитата на Трявна от кърджалиите. Именно заради своята грижа към народа, последният му засвидетелства уважение и доверие при обсадата на Трявна от кърджалиите. Чорбаджи Генко стои начело на общината до смъртта си през 1829 г., управлявайки съвместно с чорбаджи Христо Даскалов. След кончината на последния, управлението се поема от сина му х. Кънчо Хр. Даскалов. За съжаление синът не се ползва с авторитета на баща си и тревненци го свалят от власт.

Сведения за наличието на българска община в Трявна има в първата половина на XIX век. Доказателство за нейното съществуване е старата общинска кондика. Най-ранните вписвания в нея са от 1826 г. и с известни прекъсвания се води до 1877 г. В нея се виждат различните задължения на общината – от избора на общинско ръководство, приходите от църковно-школските имоти, вписвания на дарения, издаване на общински разпоредби и др., като приоритетно е грижата за културно-просветно развитие на селището. Сред важността на този документ е и завещанието на чорбаджи Иванчо Райков от 1876 г. Общината е арбитър при решаване имуществено правни спорове или конфликти, свързани с вътрешноселски отношения. Може да се каже, че още в началото на своето съществуване тревненските управници търсят съдействието на своя каза-векил Георги Попсимеонов в Цариград. Почти до края на разглеждания период народът отправя към него различни по естество и значимост въпроси.

От 30-те години на XIX век градоначалниците започват да се избират между представителите на две партии, вместо от народа, според имуществото и авторитета им. Ръководството на общината е сигурен път за забогатяване на местните чорбаджии. Оформените в средата на XIX век враждуващи партии непрекъснато водят борба за общинско надмощие. Техните задължения към централната власт, свързани основно със събиране на данъци, решаване на вътрешноселски конфликти, благоустрояване на селището и пр. имат своите положителни и отрицателни страни сред населението.

Що се отнася до строителството на нови обществени сгради и възстановяването на старите, то ползите от това са безспорни. През 1813 г. е издигнат дувар с цел възстановяване или по-скоро построяване на нова църковна сграда. 1814 г. е издигната часовниковата кула. За нейния градеж се носят легенди, че управителят на Търново дава разрешение само при условие - тревненките да премахнат от главите си красивия накит „сокай“. За тези и други строителни дейности извън населеното място, включително и направата на нов калдъръм, населението е задължено да работи ангария. Освен това борбите за власт изострят взаимоотношенията между хората в селото. При непрекъснатото надмощие на едната или другата партия, търновският каза-векил Георги Попсимеонов е затрупван с множество жалби, донесения, оплаквания срещу управляващия елит.

Христо Христов пише, че обикновено в градовете се избират по двама представители на общината – двама чорбаджии или кметове и един бирник (капзамал). Всички общински работи се уреждат от казаните по-горе хора и още няколко чорбаджии. Всички заедно образуват общински съвет от 5 до 12 души. Тази ситуация е проектирана съвсем успешно в Трявна. Тук борбата за власт се води между хора от две партии. Едната – начело с Никола Чушков и другата – ръководена от фамилия Даскалови. През 1843 г. са избрани двама градоначалници и капзамалин става Никифор х. Хр. Даскалов. Изборите за общински ръководители се провеждат февруари – март, след като бъде направена проверка на сметките на управляващия чорбаджия. През 1842 г. Тревненското школо получава печат от Васил Априлов. В същата година по време на Никола Чушков, Трявна има височайше посещение от търновския мухасил Исмаил ефенди и Георги Попсимеонов, по време, на което тревненци молят за разрешение да си поправят „големия мост, който е до сахатя, че се е порушил към падане…“. Нежеланието на Никола Чушков да му бъде направена ревизия преди времето на следващите избори, предизвиква недоволството на тревненци и те се обръщат към своя каза векил:

„… какво станал чушката чорбаджия и сюрмасити като чуват тази хората несториха кабул и искат като направим воскресение да додат калабалък хора – на плач – и ваша милост… да отпише опщо писмо каквото и ни рекохте от оста, защо тези хора двамата ако не са смирят фокарата (фукара – бедняк, сиромах) няма да ги оставят рахат…“.

Освен това Никола Чушков застава против поп Йовчо, опитвайки се да го отстрани от селото. През 1843/1844 г. тревненските чорбаджии се оплакват от Чушков:

„ходи да смущава народа и им хортува всякакви ракардии и малки… зафана пак неговата работа да върши сас петима хора да прави мазар до владиката да напада духовника селски че да правят поп Йовчо таксидиотин Хилендарский за да прави нову смущение…“.

В крайна сметка се стига до отстраняването на нежелания чорбаджия. Начело застава чорбаджи Никифор Даскалов от 1843 г. За доверието, с което той се ползва сред населението говори и молбата, която му отправя каза-векилът Георги Попсимеонов, да събере и да му изпрати в Цариград 15 печата, за да ги сложи под някакъв документ. Никифор х. Христов се оказва загрижен за своите съселяни и неведнъж изпраща молби до Г. Попсимеонов. През 1850 г. например, го моли за съдействие да спре изселванията от селото, поради слаба реколта. Вероятно това не е изолиран случай, защото подобни молби има още от 1839 г., също заради гладуване на населението. Тревненските първенци искат тескере за пренасяне на храна от Дряново и вероятната причина за това ще да е бил отново слабият селскостопански добив.

Земята в Трявна е малко плодородна. Продукцията е недостатъчна. Тя служи най-вече за задоволяване на домашните нужди. През 1845 г. поп Йовчо записва:

„… беше оскъдна пшеницата и ечемика беше скъпо, така и овощията не бяха изоблини, а скъпи“.

През времето на своето чорбаджийство Никифор х. Христов се проявява като справедлив и прецизен ръководител. В голяма част от запазената кореспонденция с каза-векила той посредничи в защита на интересите на населението или на отделни членове на обществото. Често въпросите са свързани с благоустрояването на селището, в т.ч. поправка на училищната сграда. Интересно е, че през 1846 г. тревненските първенци се обединяват под една обща кауза, а именно да не допускат в селото си османски чиновник да живее в Трявна, заедно със семейството си. На компромис са готови само, ако последният е склонен да живее тук сам. Тази молба е подписана от 15 тревненски чорбаджии, между които Никифор х. Христов Даскалов и Никола Чушков. През 1847 г. Тревненските първенци отново молят своя каза-векил, но този път да „вразуми“ противниците на строителството на новата църква в Долната махала. Въпреки, че тревненци още в 1842/1843 г. изпращат искане за разрешение за строеж и изискват всички нужни разрешителни и уведомителни документи за това. Под голяма част от писмата личат подписите на Никифор х. Христов, Ангел х. Тахов, Кънчо Генков и др. През 1848 г. са отправени множество молби с искане за намаляване на държавните данъци и изпращането на хора да работят ангария.

Понякога дейността на общинските управници надхвърля рамките на служебното подчинение и изпълняването на задълженията им пред властта. През 1848 г. според заповед от централната власт, изпратена през м. март, се изисква от Трявна да отидат за Цариград 25 зидари. Това е време, в което тревненските майстори – строители са вече по обектите си в различни места и в селището няма достатъчно. Тогава Никифор х. Христов отправя предложение, османската власт да издаде нова заповед, с която да издири строителите, да ги върне и да ги прати на работа в столицата в изпълнение на първата заповед.

(Следва)

д-р Ирина Димитрова

Из „Страници от историята на Трявна през Възраждането“, 2023 г.

* Оригиналното заглавие на главата е „Управлението на общината“

Писмо до каза-векила
Георги Попсимеонов,
в което тревненци
"искат тезкере за пренасяне
на храни от Дряново",
11 октомври 1839 г.
Източник: НБКМ

Тревненските първенци уведомяват Г. Попсимеонов,
че поради тежкия харач сиромасите се изселват.
Източник: НБКМ

Местните първенци известяват
каза-векила Георги Попсимеонов
за злоупотреби на местни чиновници,
18 октомври 1840 г.
Източник: НБКМ

Тревненци молят Г. Попсимеонов да ходатайства
за разрешение относно поправката на училището,
17 февруари 1843 г.
Източник: НБКМ

Из писмото на местните първенци
срещу Никола Чушков, който всявал смутове
между селяните, искал да изпъди селския духовник
и да направи поп Йовчо хилендарски таксидиот,
12 август 1843 г.
Източник: НБКМ