Управлението на Трявна през Възраждането *. Част II

Времето от 1848-1850 г. отново е изпъстрено с общински борби за надмощие. Факт е, че преди всеки избор на нов чорбаджия, каза-векилът Г. Попсимеонов е засипан с писма, оплаквания от „стария“ градоначалник и искания за нов. Въпреки всичко това, обаче, все пак властта има последната дума и начело на селището е избран човек, който най-първо да служи добре на централната власт. През 1849 г. за кметското място е избран Кънчо Генков. Веднага са изпратени ревизионни комисии по сигнал, за да проверят приходите и разходите. Нарушения не се установяват, но Кънчо Генков отказва да продължи да стои начело на общината и това е възможност властта да бъде поета от Никола Чушков и Никола Бояджиоглу. Хората недоволстват и успяват през 1850 г. отново да си върнат Никифор х. Христов. Това отваря нови пътища за потичане на жалби и оплаквания този път срещу Никифор х. Христов. Документите от архива на Георги Попсимеонов сочат, че тревненци проявяват голяма активност и гражданска позиция що се отнася до това кой стои начело и защитава интересите им. Затова са многобройни жалбите и допитванията до каза-векила през различни периоди по различни селищни конфликти. Борбата за общинска власт започва с нова сила, но този път тя е инициирана от Никола Чушков и привържениците му. През 1851 г. 50 тревненски чорбаджии, сред които Никола Бояджиоглу, Цаню Райков и други, искат „да са мени чорбаджията… защото… много са отегчи народа от досегашния чорбаджия Никифор Х. Христов“.

Разбира се, не закъснява и ответната защитна реакция. В защита на Даскалов застава част от тревненското население, както и населението на някои тревненски колиби като Енчевци, Скорци, Власатили и др. Всички тези хора, в продължение на няколко месеца настояват за оставането на Никифор за кмет, уверявайки каза-векила, че броженията срещу него „са от завист“. През 1853 г. двете враждуващи групировки се обединяват в оплакването си срещу местния субашия, който вършел „беспътни работи“. Това възмущава цялото тревненско население, което отново търси съдействието на своя каза-векил.

През 1853 г. избухва Кримската война. Освен с надеждите на българите за освобождение, тя им носи и много допълнителни данъчни тежести:

„1853 май идва княз Меншиков в Цариград, но не се съгласиха за мир, но се вдигнаха илчията от Цариград и се обяви война; и тръгна аскер низами през Габрово, и искаха коля и коне и салахори и пари и дадохме за мекере осемнадесет коля“.

От трудностите по изпълнението на данъчните повинности се възползва Никола Чушков. Той застава начело на народното недоволство, следствие на което застава и начело на Общината с помощник Никола Бояджиоглу. Двамата чорбаджии успяват да извлекат ползи от водената от Османската империя война и започват злоупотреби с властта си. През 1855 г., тревненци представени от хората на противниковата партия отново пишат писмо до Георги Попсимеонов с молба да ги отърве от това теглило:

„търпяхме до където се търпеше, нашите чорбаджии и

най-много двамата Николовци го

прекалиха вече и народа се много утеготи като гледа

криви по хатър и по инат работи,…“.

Писмото отразява цялото недоволство на населението и състоянието на селото по време на управлението на Никола Чушков и Никола Бояджиоглу. Селяните са натоварени с ангария и заплащане на разноски по държавните дела, както и с реквизиции на занаятчийски стоки в т.ч. шаяк, вълна и други стоки, необходими за войската. Тяхното недоволство ескалира. Като крайна фаза било съюзяването на двамата чорбаджии с Търновския митрополит Неофит Византиос да бъде арбитър в междуселските отношения, пренебрегвайки авторитета на Георги Попсимеонов. През 1855 г. Никола Чушков е свален и на негово място отново е предложен Кънчо Генков. След отказа на последния да застане начело на общинското управление, властта е дадена в ръцете на Белчо Цанев. Според Иван Богданов, той обаче не се ползва с нужния авторитет сред съселяните си. Разразява се ново обществено недоволство, което Петко Славейков хумористично осмива:

„В село се джумхур /остар. народ, навалица/

и до касабата /малък град/ пристигна –

чорбаджията се менява

и с други ще се стъкмява.

Всички се скупом навират,

но селяните избират,

не рачат всеки изедник

да ги оголя до медник.

Те искат чиляк да й стига,

който да гледа по бога,

вергия да не товари

и да не търси другари,

харачи да не надписва,

раята да не потисва…“.

След Кримската война и особено след обявяването на Хатикумаюна двете чорбаджийски партии на практика се съюзяват срещу все по-засилващото се влияние на еснафите, които от своя страна започват проверки на общинските средства. От 1858 г. начело на училищната каса се избират двама епитропи, които да следят за правилното разпределение на постъпленията.

През 1858 г. се разразява конфликт между тревненските еснафи и чорбаджии във връзка с управлението на учебното дело. В едно свое писмо Петко Славейков много остро реагира срещу злоупотребите на чорбаджиите:

„а тези гладни вълци, кръвници, изсмукаха кръвта на царската невинна рая, къщи направиха, сирмия завъдиха от търговия се от сиромасите от гърба и какво добро направиха за селото? Секий един сий платил до парица, та са зели селските пари и ги коландрисват, а селото – пой-борчлия. Я им погледнете хисапите, я им погледнете и на тефтерите с каква правда им зарасфърлена вересията колко пари има да си делят, а пък колко има да са дават, ако сега си неотворим очите ша ни докарат да се продадем и къщята…, че не им стига и другото ами разграбиха и школската каса школата запусти ся, черквите баталясаха…“.

Иван Богданов смята, че предвид злоупотребите, които се случват с училищните средства и конфликта между чорбаджиите и еснафите, управлението на училището в края на 50-те години е иззето от школските епитропи и поверено на комисия от еснафи, в която всяка занаятчийска организация е представена от двама души. Това ясно се вижда в Кондиката от 1858 г. нататък до 1864 г. Избират се касиер и помощник, които правят пълен разчет на наличните и дадените под лихва средства и това с цел осъществяване на контрол върху училищния капитал. През 1858 г. касиери са Марко Витанов с помощник Кънчо Томчев; Димитър Стойков с помощник Иванчо Колюв; Стойно Михайлов с помощник Иван Бончов; Генчо Тюфекчи и Стойно Джамбаз.

Пак по инициатива на местните еснафи и учители от втората половина на XIX век, започват да се издават различни закони и правилници. Трявна не прави изключение от това и още през 1856 г. Тревненската община издава закон за промяна на пазарния ден от неделя на понеделник. Това решение на тревненските общинари е породено по-скоро от стремежа да не се пренебрегват религиозните задължения на хората и освен това да се разграничи религиозният култ от търговията.

Десетина години по-късно през 1865 г. отново общината издава един интересен закон, в който се забранява носенето на жълтици като украса, а също и ходенето „по много години“ за имени дни. Това те правят от една страна, следвайки примера на габровци и дряновци, но от друга, за да се намалят демонстрациите в социалния статус на населението от различните тревненски родове.

През 1857 г. излиза Канун – намето за чорбаджийството в Търновски санджак. Според този закон чорбаджиите – градоначалници се избират по волята на народа. По силата на въпросния документ управлението трае една година, а длъжността е платена, като не се допускат никакви допълнителни вземания от населението на стоки, които да бъдат препродавани по-скъпо. Общинските ръководители били длъжни да съдействат за събиране на данъците, а също така и за даренията за училище, църкви и др. Ако чорбаджията не спазва указанията или извърши някакво престъпление, той бива наказван и освободен от длъжност.

Новият тревненски чорбаджия, който остава начело на общината до 1860 г. е Тодор Попиванов. За съжаление изборът отново е ограничен само от кръга на по-имотните хора. Един от последните трима управници е Ангел х. Тахов, чийто доход надвишава 2000 гроша. През 1861 г. начело на общината застава Тихол Бончев. Той управлява града по време на Априлското въстание и успява да спаси селището от жестокостите на Фазлъ паша след разгрома на тревненската чета. Според Даниела Дабкова последният тревненски кмет преди Освобождението е Кою Кънчев. Неговото име се среща в документи в периода 1870-1871 г., 1874 г., 1876-1879 г. и 1881 г. Вероятно наред с него начело на общината през юни 1878 г. е и Илия Шиваров. Освен това още през 1874 г. тревненци избират и членове на общината – 7 представители на трите махали чрез тайно гласуване за срок от една година. В Общинската кондика от 1875 г. отново е записано името на Тихол Бончев, който събира данъчните задължения. Тихол Бончев е сред имотните тревненци. Това се вижда и в Емлячния регистър от 1869 г., в който той е записан като притежател на две къщи, два дюкяна, ниви и др.

От 1875 г. до 1877 г. на мястото на Никола Хаджиикономов за писар на общината е избран Иванчо поп Николов, който получава и заплата на заеманата длъжност по 50 гроша на месец за цяла година. Общинските приходи се сформират на база наеми на църковни и училищни имоти, дюкяни и дарения, не само от отделни институции, но и от частни лица. Те са предназначени за определени цели, но за съжаление твърде често сумите стават обект на злоупотреби от страна на властимащите лица. Интересно е, че в Кондиката на общината са записани и приходите от театралните представления за нуждите на училището. Освен това, тя се явява и като морален съдник по различни въпроси. Един от тях е казусът с грубото поведение и непристойният език на поп Кою Витанов.

За кратко преди Освобождението изпълняващ длъжността мюдюрин в Трявна е и Петко Славейков, който предава имуществото на следващия касиер – зографът Васил Генков.

По време на Временното руско управление, изборът на кметове става отново от трите махали, като в състава на кандидатите вече влизат и хора от различни прослойки, които нямат нищо общо със старите чорбаджии.

Общинското ръководство през разглеждания период носи белезите на времето и характеристиките на мястото, в което се намира. Общината и нейните ръководители са свързани с икономическия растеж на старопланинското селище. Независимо от своите лични подбуди и интереси, чорбаджиите в качеството си на селски кметове са истинските представители на местната общност. Чрез тях именно тя успява да изложи своите искания до османската власт. Тревненското управление не се различава съществено от управлението на съседните нему балкански селища. Интересно е, че тревненци изключително често търсят съдействието на своя каза-векил Георги Попсимеонов, не само, за да елиминират управляващи противници на местно ниво, но и да облекат действията си в законови, легални разпоредби. От втората половина на XIX век тревненската община поема своята изключително важна роля по отношение на културно-просветното издигане на селището.

Заслуга за това имат еснафите и учителите. Независимо, че в различни периоди от живота на Трявна вземат превес различни чорбаджийски партии, които излизат със свои прошения от името на съселяните си, общината заема своята категорична позиция по отношение на църковно-народния суверенитет и националното ни освобождение. Всяка една от „тревненските общински партии“ има своята положителна роля в развитието на селището и не бива да се разглежда едностранчиво. Безспорен е фактът, че облечени в официална власт и преимущества пред османските власти, чорбаджиите успяват да управляват и да повлияят върху всички сфери на обществения живот, така също да затвърдят своето имуществено и финансово положение. Навсякъде обаче Общината си остава институцията – посредник между властта и местните жители в стремежа им към реализиране на изконните им религиозни и политически искания.

През XVIII – XIX век Трявна се изгражда като добре развито в стопанско отношение селище. Факторите предопределили нейното бъдещо развитие се крият не само назад във времето, визирайки привилегирования статут на селището, но също така и в чисто българския състав на населението. Стефка Първева коментира, че именно селищата в Търновска каза са с най-голям брой население с християнско вероизповедание. В много случаи това са вакъфски села или такива със специален статут. Именно те имат водещо значение за демографската картина на региона и оказват огромно влияние върху икономическия растеж на народа ни през XV-XVII век. Природните дадености са благоприятни за възникването и практикуването на различни по вид дейности. Те от своя страна издигат не само авторитета на селището, но и успяват да го изградят като оживен стопански център.

 

д-р Ирина Димитрова

Из „Страници от историята на Трявна през Възраждането“, 2023 г.

 

* Оригиналното заглавие на главата е „Управлението на общината“

Тревненци пишат до каза-векила
Георги Попсимеонов за управлението на Трявна,
31 октомври 1849 г.
Източник: НБКМ

Писмо до Г. Попсимеонов относно
позволение за ремонт на църквата, 20 април 1849 г.
Източник: НБКМ

Тревненци настояват пред Г. Попсимеонов
чорбаджията Никифор х. Христов Даскалов
да се смени с друг, 16 април 1851 г.
Източник: НБКМ

Местните първенци уведомяват
Г. Попсимеонов,
че оправдават чорбаджията
Никифор х. Христов за сметките,
20 април 1851 г.
Източник: НБКМ

Тревненци настояват в писмо
до Г. Попсимеонов -
Никифор х. Христов
да остане селски чорбаджия,
23 май 1851 г.
Източник: НБКМ

Първенците съобщават на Г. Попсимеонов,
че за селски чорбаджия е избран Никола Чушков,
11 септември 1854 г.
Източник: НБКМ

Чорбаджиите уведомяват Г. Попсимеонов,
че изпращат 55 души за анагария, 17 май 1855 г.
Източник: НБКМ

Тревненци настояват пред Г. Попсимеонов
за смяна на чауша, 8 февруари 1856 г.
Източник: НБКМ

Тревненци уведомяват Г. Попсимеонов,
че се отказват от гръцката патриаршия и
изпращат пълномощници при него, 17 юли 1860 г.
Източник: НБКМ

Местните първенци съобщават на Г. Попсимеонов,
че техен пълномощник пред него,
по всички обществени въпроси,
е П. Р. Славейков, 11 септември 1860 г.
Източник: НБКМ